Марк Цукърбърг е българин!

Във Фейсбук се разпространява около двеминутeн клип, показващ наш сънародник по маратонки, къси оранжеви панталонки, бяла тениска, черна чанта препасваща корема му и бяла шапчица. Бабанка. Човекът е застанал под някакъв купол, неизвестно къде в чужбина, зад него в ниша има класическа статуя, и изведнъж запява с прекрасен, силен глас "Руфинка".

Изпълнението е блестящо, може би е певец, може би не е, но определено има талант. Постнато е на страница, наречена "България", и има хиляди лайка и шервания, и стотици възторжени коментари, че трябва да сме горди, че сме българи.

Човекът определено заслужава адмирации за гласа и изпълнението си. И е хубаво, че е дал свобода на импулса си да изпее любимата си песен на място с прекрасна акустика. Опитах се да си представя някой американски турист как застава в някой български мол, или пък на същото място, на което се намира нашият човек, и запява гръмогласно кахърно кънтри парче.

Може и да е пеещ французин, или испанец, всякакъв може да бъде. Нещо не можах да си го представя, сигурно, защото те нямат песен като "Руфинка". Само ние имаме, така че ще търпят и ще слушат. А ние ще се гордеем, че сме българи.

Има нещо изключително безумно в периодичните появи на новини от сорта на "Марк Цукърбърг е българин!", които вирусно се разпространяват във фейсбук, поети от безброй хора с наивната радост на член на новооткрито племе от Амазония, който вижда блестящо стъкълце.

"Умберто Еко дава интервю, в което оплюва българите!" - преди време това беше постнато от толкова много интелигентни хора, че леко се засрамих заради тях. Аз самата имам напълно измислен текст за мое измислено интервю със Силвестър Сталоун, с когото ме е запознал лично Умберто Еко - текст, който не спестява никому нищо.

Разбира се, никога не съм ги срещала, нито разговаряла нито с единия, нито с другия. Подиграх се с глупостта и наивността. Подобни "новини" често са създадени от сайта nenovinite.com, място с брилянтен хумор, осмиващо всичко, с което би трябвало да се гордеем. Мисля, че трябва да обясня, че осмиването не винаги е злонамерено и хейт, и може да се нарича сатира.

Не съм сигурна, че младите хора могат да правят разлика между сатира и хейт. Те знаят, че когато публично се надсмиваш над нещо, това е хейт. Не, не е. Има една тънка разлика, която се научава с четене и мислене, и за да бъдем по-точни, критично мислене. Също така чувството за хумор доста помага за критичното мислене. Сайтът "Nenovinite" e блестящ сатиричен сайт. Хейт е, когато се обсъжда негативно и без чувство за хумор не мнението на даден човек с който не сме съгласни, а неговата личност.

В случая аз не обсъждам този симпатичен българин, на който му е дощло да изпее "Руфинка", дори е чудесно, че е така спонтанен и необременен от спирачките на цивилизацията, които биха го спрели с идеята, че ако се разпееш на висок глас, ще нарушиш спокойствието на околните. Кое е по-добре, не знам. Може би да си изпееш песента, където ти дойде, без да ти дреме от никой. Според мен така не се хваща рак.

Така или иначе има нещо смущаващо в отчаяното желание на много българи Марк Цукърбърг да е българин. Не е. Евреин е. Хем американец, хем евреин, който ни е дал възможност да споделяме с целия свят всяка глупост, която ни фрасне по главата.

На мачове срещу чуждестранни отбори на които побеждаваме, коментаторите крещят: "Господ е българин!". Не е, бе! Играчите са си свършили работата, тренирали са усилено, играли са с огромна амбиция и мисъл само за победа, и са били. Господ няма нищо общо с победата, нито с България.

По тази логика Господ категорично е американец, защото Америка има най-много медали от Олимпиади за всички времена, но не съм чула, видяла или прочела някъде американец да се изцепи, че Господ е американец. Съвсем отделен въпрос е, че когато хората истински вярват в Бог, а не по български само на църковни празници, намирайки повод да разтоварят хранителния си режим с постно, те не използват думата "Господ" за подобни глупости.

Тя има друг, много по-голям и скрит ежедневен смисъл, за който не се говори ей така, нито се крещи, че Господ е футболен запалянко, влюбен в случайно добре представил се български футболен отбор.

Другият признак на ужасно национално самочувствие е убеждението, че българите сме известни само с чадъра, убил Георги Марков, атентата срещу папата и кражбата на трупа на Чарли Чаплин. Трябва да си признаем, че тази троица „добри дела" наистина е внушителна, но вече е поколенчески непозната. Колко български тийнейджъри знаят кой е Георги Марков, какво е ДС, защо са се опитвали да убият папата, и че атентатът не е извършен от българин. Вероятността да не знаят кой е Чарли Чаплин също е голяма.

Възможностите за национален срам или гордост нямат нищо общо с отделни "геройства" извършени от наши сънародници. Слава богу, вече има българи навсякъде по света, които създават позитивен имидж на страната ни. От България нещо по-трудно ни се получава. Самочувствието ни е нула. Реалното самочувствие не изпада в екстаз от тъпа партенка, че Цукърбърг е българин.

Имаше коментари, че филмът "12 години робство" бил само за някакви си 12 години, а ние, ехаааа, какво робство си имаме, но филм няма. Има един правен през соца, за който писах в предишен текст, и името му не бива да бъде споменавано (това се нарича ирония, не хейт).

Твърде неясната политическа коректност в момента не позволява да направим филм за Баташкото клане примерно. "12 години робство" разказва за един афро-американец, освободен от господаря си в Севера, отвличат го, закарват го в Юга и той отново е по-ниско от животно.

Конфликтът на тема човешки права между Юга и Севера е довел до ужасяваща война, в която са загинали 1 030 000 американци, или 3% от американското население. Обаче и в момента расизмът е жив. Опасявам се, че винаги ще е жив, но това е друга тема.

Познавам американци, които не смятат, че афро-американците са третирани по начина, по който е показано във филми от типа на "12 години робство", а в Юга със сигурност са много. Между другото, този филм ще бъде преподаван във всички американски училища. За да не се възгордяват много, че са американци.

В България турци и българи живеем в мир и разбирателство, което не означава, че темата за Баташкото клане не е тема за страхотен игрален филм. Не спекулативен филм, а филм, базиран на най-точните възможни исторически източници. Филм, който разказва, че не са били заклани 5000 души, а доста по-малко, и не са били клани от турци, а от помаци. Вероятно новоприелите исляма българи е трябвало да се докажат като добри мюсюлмани пред новите си покровители.

Американците никак не се гордеят с историята си около робството, но правят силни, хуманни филми на тази тема. И ние няма да имаме за какво реално да се гордеем, ако не създадем художествени произведения, които да разказват максимално точната историческа истина, а тя е, че Господ не е българин. Нито американец.

"Руфинка" е страхотна песен, даже извънземните я знаят, но май е време за някаква по-нова гордост, примерно като победите на Григор Димитров, младите ни аниматори спечелили екипен "Оскар", както и несъздадените филми, които разказват историята ни по съвременен начин, без отричане на всичко случило се, с интелигентен и модерен поглед върху това, което сме сега.

Сред постингите под клипа с певеца на "Руфинка" имаше едно изречение, с което ще завърша този текст:

"Bravo azsim turcenka jiveya v turciq ama sircetomi tupti za Bulgariya dano dase upravim skoro dase virnat vsicki nasi bratya ot 4ujbina"

Гордостта от националната ни принадлежност е ежедневно опровергана от хората, които правят така, че да напускаме България. И тяхното име не бива да се споменава, като на Оня филм, но ще го кажа: политиците, тези бивши българи.

#9 паяка 05.03.2014 в 12:38:22

Е, тук вече малко се препънах аС... Какво значи " случаен човек" и какво го отличава от нарочно избрания? Човек, можещ нещо да прави добре, знаещ, че е така,е решил да го покаже. Има ли това някакво значение за ситуацията тук? Това, че вече знаем, че е от ансамбъл, не промени изпълнението му.

#11 qhasper 05.03.2014 в 12:49:19

"Но не схващам модерната идеята, че е комплексарско да чувстваш националната си принадлежност като повод за гордост." Мануела долу даде много точна аналогия с ръста. Може да си българин и да си 1.75м като и двете са генетичен шанс от твоя гледна точка, обаче се гордееш, че си българин, но не се гордеш, че си 1.75, или имаш зелени очи. Може да се радваш от тия факти, но повод за гордост не виждам. Аз бих добавил, че тва да облягаш егото на постиженията и неволите на народа си е като да да кажеш на другарчето в детската градина "А пък моя татко може да набие твоя татко" или "Татко вдига 300 от лежанка" и да си мислиш, че това те прави по-силен. Детско мислене.

#13 Оня Дето Го Трият 05.03.2014 в 13:07:21

И аз го казвам това от години на всеки патриотар в тоя форум, ама те все Шопенхауер цитират

#14 atropine 05.03.2014 в 13:10:12

Някой си е повярвал, че може да пише

#15 John Smith 05.03.2014 в 13:13:28

Другари, предлагам да не стреляме по пианиста...той толкова си може Дали е Руфинка или Дельо, няма никакво значение, важно е ,че Цукърбърг е български евреин от Пловдив, а аз съм горд българин...1,75 със зелени очи... И да знаете Другари, горд съм и с езика ни , щото прави разлика между: 1. горд - достоен , важен 2. горделив- високомерен, надменен

#19 nikodim 05.03.2014 в 13:29:22

Твърде много се извинявате, само за една статия, Милена... а можеше да го избегнете с един най-обикновен гугъл... или Гогол...

#20 паяка 05.03.2014 в 13:49:13

Етикетите на една държава са символите й. Първият и запомнен от всички стих е " Горда Стара планина..." . От тук я почваме. Друго емблематично четиво, с което се опитваме да ни знаят и го пъхаме в устата даже и на експрезидент на САЩ е "Историята славянобългарска", в която отецът предружелюбно се обръща към нас с " О, неразумний юроде, поради що се срамиш...?" Никакъв срам - пъчене му е майката! Ама ха! Болгар, Болгар!

#23 qhasper 05.03.2014 в 16:05:28

niemen, смяташ ли, че имаш пропуснати запетаи? Аман от неграмотници! Това, да се коментира правописът на автора, а не съдържанието на написаното, е много евтин номер. Ако ще и на латиница да беше писана статията, всички имена да бяха сгрешени и да няма ни една запетая, пак не се променя съдържанието.

#25 NannyOgg 05.03.2014 в 16:39:38

"Това, да се коментира правописът на автора, а не съдържанието на написаното, е много евтин номер." Е, ако авторът е решил да се подиграва на правописа на други хора /последен абзац на изречението/, следва да изтърпи и той самият малко критика. Иначе съм съгласна с написаното - важно е съдържанието. Което, в конкретния случай, и по мое лично мнение, е манджа с грозде. Аз определено съм от по-простоватите потребите на уебкафе и може би точно по тази причина се почувствах като наказана, след прочита на статията. Руфинка, Америка, робство, пък българско, пък американците и историята им, пък Марк Цукърбърг - просто не мога да поема, не мога да разбера кому е нужно цялото това нещо, каква теза има изобщо. Защото да се надсмиваш, да се подиграваш и да обясняваш на читателя си "вижте какви глупаци има", не е теза. Единственото смислено нещо, което прочетох, е относно нуждата от филм за Баташкото клане. Както и изобщо за робството по нашите земи. Това ли е идеята на цялата статия: да се оттърсим от клишетата и да представяме историята си обективно /а това не изключва националната гордост/?

#26 NannyOgg 05.03.2014 в 16:42:01

Ееее, че съм коза. "Последен абзац на изречението" да се чете "предпоследен абзац на изложението".

#28 паяка 05.03.2014 в 17:36:30

Точно местото на запетаите може да промени смисъла на изречението. Допълнение се членува с непълен член.

#31 Ben Dover 05.03.2014 в 20:49:35

Стефанов, от къде ги намираш тия простотии? Ленин никога не би изрекъл такива малоумщини

#34 Steinberg 09.03.2014 в 17:13:06

Borachillo! Аве Ленин май болен е бил вече и е думал - *Хората, господин Папини, са всъщност страхливи животни, които се нуждаят от управлението на силни господари без скрупули. Всичко друго са празни приказки, литература, философия. И след като повечето са престъпници, държавата лесно може да се превърне в затвор, каторга...*

Новините

Най-четените