Има ли начин да хванем мига, в който старостта влиза през вратата още преди циците да оклюмат? Отскоро си мисля, че с второто все ще се примиря - и ще приема не-драматично, дори и да не събера пари да благодаря на д-р Енчев, ако се е справил с лифтинга им.
Но ако си изгубя самоиронията, по-добре да се включа в тв кастинга на фермерите, които си търсят жени. Или да изпратя писъмце да ми намерят един кашалот - само за мен - в "Морето от любов". Това ще е заслуженото ми наказание.
Ако менопаузата бележи физиологичната главна буква на старостта, то значи трябва да отдъхна. Обаче не. Не съм хипонодрик, но безпогрешно вървя към диагнозата... Романтиката започва да ме тегли до степен на сълзливост и подсмърчане, дори и на бг филми като Love.Net. Не искам да познавам жената, в която се превръщам. А ще трябва - налага се да я търпя не знам си колко време.
Романтиката винаги е кич. Или поне толкова близо до него колкото и китайска имитация на LVMN. В една от вечерите ми, която трябваше да бъде романтична като валентинка, една от презрамките на сутиена ужасно стискаше. По-късно направих глупостта да измъкна банелите, с които се чувствах твърде неестествено, и ги напъхах в миниатюрното чанте, което носех. ОК - ако не трябваше да си търся и запалката по-късно - защото едното от тия парчета, предназначени да изглеждат като част от бюста ми, изхвръкна на пода. Страхотно. Всъщност си беше страховито.
След тази вечер реших: първо, изобщо да не слагам твърде изрязана рокля, защото целият ми гръб и деколте са в лунички, второ, никога, никога, никога повече да не правя компромис с удобството, когато купувам марково бельо.
Вечерите на свещ в добър ресторант обаче са редки.
Проблемът е, когато изгубиш всякакви съпротивителни сили срещу романтичния прилив, който те отнася далече-далече от живия живот. Най-напред идват едни натрапчиви мисли за петъчна вечер с кутия шоколадови бонбони и еднократна доза "Гордост и предразсъдъци", но не с Кийра Найтли.
Вместо колело в парка и мръсни клюки на бира с приятели. Или някоя книга.
Само да не е "Като гореща вода за шоколад". Всъщност ако е Лаура Ескивел, положението все още е под контрол. Ако се премине и към бързописеца Коелю, психоведа Букай и тълкувания на Карти Таро - затъвате в розов пух. "Птиците умират сами" е повече от диагноза. Значи спешно се нуждаете от терапия - или най-добре просташко напиване и траш-целувки.
Сълзите, които се стичат, докато лапате един след друг бонбоните и чакате финалните надписи в гарнитура с една всепобеждаваща целувка, все още са само диференциална диагноза. Когато обаче започнете да се лигавите при всеки комплимент, ръснат от нищо незначещи за вас хора, работата отива на зле, мацуранки...
Онзи ден един дори не-добър познат ми направи комплимент. Неискрен, без грам емпирично основание. Той каза само: "Изглеждаш супер!" Вдишах ацетона от лепилото още във въздуха и след: "Аре, чао, ще се чуем!", слънцето грееше не така потно.
Отърсих се от мимолетното надрусване. Ужас. Точно в деня след нощ с безсъници, обличане на нелюбими дънки и безпогрешното усещане на тръгване от вкъщи, че уж си с парфюм и най-готината си чанта, но този ден не ти е да си красива.
В едно друго време, може би допреди месец... седмица, щях да се изсмея, да кажа нещо от сорта: "Я стига, човече. Днес не черпя", или "Е, тия дънки си изкараха стоте лева..." или друго. Все нещо. Сега просто захарта изхруска между зъбите.
Забавно е, че ако попитате куп жени какво качество биха искали повече от всичко да притежава един мъж, то "чувството за хумор" мисля, че ще удържи първенството. Ако попитате куп мъже какво качество биха искали да притежава повече от всичко една жена, то чувството за хумор няма да е дори в Топ 3.
Но моля, нека не остаряваме преждевременно. Има време да се превърнем в лелки. Някои стават такива още с омъжването си. Супер сериозни и надменни, мъкнещи съпрузите си под ръка в парка. Други са си хахо и след менопаузата...
А от тази вечер лично аз ще намалявам дозите, минавам постепенно на по-лека дрога. "Вики Кристина Барселона" - или всъщност "Женски календар", жизнеутвърждаващо е. Една от сцените ми е особено любима - когато съпругът на една от тези готини британски бабки, които решават да се снимат голи, за да съберат пари за диван за болницата, казва в един британски следобед, пред чая и вестника си, с тон, с който обсъжда прогнозата за времето: "Скъпа, снимали са те гола във вестника". И тук пада един смях - до сълзи.
Офф, не знам дали само аз забелязвам деградацията в самочувствието на героинята от статиите на Миранда само за по-малко от година. Като се почне от "Чакам прилично предложение от ... милионер." та до тази, ужас!
Една бяла ,почти прозрачна чайка в опит за летене,вяло изпълнение на уж волно съчетание -"Ти коя беше",ами онази ,същата,каквато си беше.
Ама нищо смислено не разбрах от тая статия, освен че писателката има емоционални проблеми, за които си има хапчета. Престани да живееш за мнението на мъжете или в някаква холивудска боза и може би ще откриеш че това как изглеждаш или не, не е единственото, което може да запълни живота ти. Патетично.
жената не ще романтика, ами да я взема на офроуд тогаз, да си изплюе бъбреците някъде и после малко пикниче, на зелено?! ама не, тва е пак романтика, нали, на„чи друго ще се мисли
Мило дневниче.........мрън мрън мрън.... На първо четене ми изглежда ужасно несвързано, а за второ просто нямам сили - жега, кво да правиш
мда, ето това е самоироня, честна и ненапрягаща, благодаря
да, досега не се бях замислял за това - твърдите, че на мъжете не им е важно качеството "чувство за хумор" в една жена... е тва ви е темата за следващата седмица, да видим
Мрън-мрън в стил "Сексът и градът".Сапунче за женски мозъци.Сами си създавате илюзиите,сами си ги следвате и накрая се оказвате пак сами.С увиснали цици,разплут задник и "чиклит" в ръката.И с циничната "мъдрост" на самотните жени,че за всичко са им виновни "онези мухльовци - мъжете".Защото вече няма "истински".Само смотаняци с меки пишки.Хем бедни,хем смотани.Оплешивяващи и с шкембенца.Вашите мъжленца.Които не ви заслужават,но сте принудени да ги търпите. Я по-добре да си сложите евтините подплънки и дебелия грим.Пообръснете мустаци и кълки.Покрийте луничавите рамене и увиснали задници и смело пристъпете в кварталното кръчме,където ви очакват онези лузъри с шкембенца.Вашите мъжленца!!!
Thea Atanasova | 09.07.2011 14:21 Реалността която си представя авторката аз за себе си я виждам след поне 30-40 години... ==== Брей, Тейчето било младичко- зеленичко - просто да го схрускаш Както викат братушките - проста да палудейешь...
Миранди, сигурна съм ,че дънките ти стоят наистина добре и това не е било комплимент! Колкото до кастингите - е, то фермерът е ок, но балите със сено, ако трябва да ги местиш от едно място - на друго - по-добре да не търси жена...
даааа......,защо просто не се радвате на това което ни предлага ежесекундно живота.С такива размисли само може да се задавиш от сълзи и сополи и да пропуснеш следващити незабравими мигове.....
Прочетох го с усмивка. И си мисля по темата, че човек трябва да има много свободно време, за да разсъждава над собствената си емоционалност, възраст, менопауза и т.н. Защото, като те врътне шайбата на живота, нямаш време да се обърнеш, камо ли да гледаш романтично-сополиво-разревани сериали... Предполагам, че лирическата героиня е някоя скучаеща интелигентна жена на средна възраст, на която мъжът и - крупен бизнесмен, за да не му досажда нон-стоп по телефона и е подарил бутик на "Витошка". ;) За да има с какво да се занимава, неговата "мила" и да не му досажда, докато той си гали егото с нещо "крехко - агнешко"...;) Животът е гаден и то адски много, но това не значи, че няма да му стъпим на шията и да му извием "нежното" гадно вратленце!;)