Никога не подценявайте щетите, които може да донесе на вашия брак една мръсна тоалетна. Според ново проучване, "ежедневните домакински задължения" са причината за 7 от всеки 10 развода - статистиката идва от британска правна фирма, която извършила проучване върху архивите с делата си и интервюирала 350 души.
Изследването не e съвсем коректно, тъй като определението за домакински проблеми в него включва и спорове за пари, които са най-честата причина за брачно нещастие - или с други думи споровете невинаги опират до това кой ще изчисти тоалетната, а дали можете да си позволите да наемете чистачка.
И все пак, проучването разкрива един упорит източник на конфликти в съвременните бракове, особено след като жените работят все повече, докато продължават да изпълняват по-голямата част от домакинските задължения (макар че разликите между половете в това отношение постепенно намаляват).
Нека си признаем: никой не обича да върши домакинската работа
В изследванията за щастието на хората, домакинството е едно от трите неща, които хората най-много мразят да правят. Може би именно заради това разпределението на домакинските задължения обикновено е причина за ожесточени спорове в семействата.
Ако всички са добри в различни неща, разпределението на задачите е лесно. Ако партньорът ви например се справя много добре с пазаруването, а вие - с прането, значи всичко е уредено. Ала невинаги се получава така - всъщност обикновено е другояче.
Често един човек е по-добър във всичко от останалите членове на семейството. (И нека бъдем искрени - най-често това е жената). Ала означава ли това, че тя трябва да се занимава с цялата домакинска работа?
Преди да се роди дъщеря ми, аз готвех и миех чиниите. Не беше нещо сложно и не ми отнемаше много време, пък и, честно казано, се справях много по-добре от съпруга си. Неговият кулинарен репертоар бе ограничен до приготвянето на яйца и чили, а когато го оставях да зарежда съдомиялната, често я "напълваше" само с една тенджера и осем вилици.
След като се роди детето, имахме повече задачи и по-малко време за изпълнението им. Стори ми се подходящо време за някои промени. Ала, разбира се, аз отново бях по-добрата в домакинските задължения.
Означаваше ли това, че трябва да поема целия товар върху себе си?
Можех да приложа принципа на честното разделяне: всеки от двамата да поеме половината от задълженията. Или пък да се обърна към феминизма - проучванията показват, че жените по-често издърпват късата клечка, що се отнася до домакинските задължения.
Ако смятаме във време, жените извършват средно 44 минути повече домакинска работа от мъжете (2 часа и 11 минути срещу час и 27 минути). Мъжете работят повече от жените само в градината и всякаква "външна поддръжка".
Бих могла да помоля мъжа ми да прави повече неща, за да се постави някакъв баланс и да научим дъщеря ни, че мама и татко са равни и домакинската работа е забавна, ако я вършим заедно. Или просто можеше да натикам чиниите в съдомиялната с тежка въздишка, надявайки се, че той ще забележи и ще предложи помощта си.
Ала за щастие на мен и съпруга ми, аз съм икономист, така че разполагам с по-ефективни инструменти от пасивната агресия. И така някои основни икономически принципи ми дадоха отговор на въпроса. Трябваше да разделим домакинските задачи, защото просто не е ефективно най-добрият готвач и чистач да върши цялото готвене и чистене.
Икономическият принцип, който приложих тук, е за повишаващите се пределни разходи. Основното в случая е, че хората се справят по-зле с нещата, когато са изморени. Когато преподавам на студентите си за този принцип, винаги го обяснявам в контекста на управление на кадрите им.
Представете си, че разполагате с един добър служител и един не толкова добър. Трябва ли да карате добрия служител да прави абсолютно всичко?
Обикновено, отговорът на този въпрос е отрицателен. Защо не? Вероятно не толкова добрият служител ще се чувства по-добре в 9 часа сутринта, след като е спал цяла нощ, в сравнение с добрия служител в 2 часа сутринта, след като е работил 17 часа преди това. Така че се налага да дадете поне няколко задачи на по-некадърния служител.
Същият принцип е приложим и в домакинската работа. Да, вие (или партньорът ви) може и да сте по-добри във всичко. Ала който и да пере в 4 часа сутринта, е по-вероятно да сложи червените кърпи при белите тениски. Затова разделянето на задачите е добра идея. Колко от тях да разделите вече зависи от това колко бързо се изморявате с партньора си.
За да "оптимизирате" семейната си ефективност (крайната цел на всеки икономист - а би трябвало и вашата), трябва да приравните ефективността на последната задача, която всеки от вас двамата прави. Така например вашият партньор ще мие чиниите, ще коси тревата и ще прави списъка с покупките. А вие ще готвите, перете, пазарувате, чистите и плащате сметките.
Може би изглежда небалансирано, ала когато се вгледате по-внимателно ще забележите, че докато партньорът ви стигне до задачата със списъка за покупки, той вече се е изморил. Всичко, което може да направи в този момент, е да прецени от колко мляко се нуждаете. И на практика той ще бъде точно толкова добър в това, колкото вие в плащането на сметките, макар и това да е петата задача за вас.
Ако освен това накарате партньора си и да чисти - така че броят на задачите да е по четири на човек - къщата щеше да бъде кочина, защото той ще е крайно изморен, изпълнявайки последната си задача, докато вие все още ще сте на линия. Чрез тази система наистина единият човек върши повече неща, ала поне е много малко вероятно да се окаже, че един върши всичко.
Веднъж щом сте решили, че искате да разделите задачите по този начин, как да прецените кой какво да прави?
Възможност за това е случайното разпределяне на задачите; друга опция е всеки да прави по малко от всичко. Един уебсайт за брачни съвети, на който попаднах, предлагаше да разделяме задачите според това кои ни харесват да правим най-много. Но нито една от тези алтернативи не върши работа. (В последния случай как ще се реши кой да чисти тоалетната например?)
За да решите кой какво да прави, ви трябва още малко икономика. И по-конкретно, принципът на сравнителното предимство. Икономистите обикновено говорят за него в контекста на търговията. Да си представим, че Финландия е по-добра от Швеция в произвеждането на коледни шапки и зимни ботуши.
Ала в произвеждането на шапки те са многократно по-добри, докато предимството им в обувките е съвсем малко. Тогава цялостното световно производство ще се максимизира, ако Финландия прави шапки, а Швеция - обувки.
В този случай казваме, че Финландия разполага с абсолютното предимство в произвеждането на двете стоки, ала има сравнително предимство само в произвеждането на шапки. Този принцип е част от причините, поради които икономистите ценят свободната търговия, ала тази тема е твърде дълга, за да се спираме на нея. Но той предоставя и насоки за това как да разпределите задачите в домакинството си.
Целта е на всеки човек да се дадат такива задачи, в които той има сравнително предимство
Няма значение, че имате абсолютно предимство във всичко. Ако сте адски добри в прането, но се справяте с чистенето само съвсем малко по-добре от съпруга си, оставете прането за себе си, а чистенето - на него. Просто обяснете, че така е по-ефективно!
В нашия случай беше лесно. Освен в използването на грила - за което си признавам, че съпругът ми е цар - като цяло съм много по-добра в готвенето от него. А с чиниите съм само малко по-добра. Така че неговата работа е да почиства след хранене, макар че винаги му правя забележка за това как пълни съдомиялната. Добрите новини са, че скоро в ежедневието ни се появи друг икономически принцип, на който дори и не съм разчитала: ученето чрез практиката.
С извършването на дадена задача, хората стават все по-добри в нея. 18 месеца след новото разпределение на задачите, съдомиялната изглежда като произведение на изкуството: всичко в нея е подредено като в реклама на препарат за почистване на съдове. Междувременно на мен ми беше забранено да приближавам до нея. Очевидно има някакъв риск да "съсипя" великата подредба на съпруга ми.
Кой ли? Миялната машина.
Деяне, май пишеш колкото да не заспиш. В България двойната еманципация е само в главите на мъже като теб. И майка ми и баба ми са били винаги работещи жени и домакини и съм сигурна, че така е с повечето хора в България, това че жените вече не щат да са и двете си е в рамките на допустимото, а това че мъжете имат проблем с този факт е разбираем, но пък ако наистина си силно притеснен от домашните ел. уреди работи повече и изкарвай достатъчно, намери си жена, на която да и харесва да е домакиня и живота ще ти е песен.
Аз също така мисля. Очевидно съдовете ги мие съдомиялната машина. Ама явно е сложен процес, тежи да се пъхнат няколко съдинки и се натисне едно копче или що ли, та толкова врява около него?!
Деяне, това, което посочваш, е проблем само за мъжете, които са разглезени. За останалите не е проблем и не очакват някой да им прислугва на "примък-отмък", даже би ги обидило и биха скочили с изрази от типа: "Аз да не съм от кашкавал, та ще се разпадна, ако не свърша това?". Няма мъжка и женска работа от доста отдавна. Има само работа. Скромното ми мнение е, че ако един мъж не може да свърши някаква работа и надига вой, значи нещо в този мъж е не както трябва. Що се отнася до парите, ами то всекиму според възможностите, предоставени от намерената работа. Например вече от доста години аз изкарвам повече пари от мъжа ми. А на интелект сме еднакви. И на часове заетост- също. Проблем няма. Но най-хубавото е, че за глупости като това кой да натисне едно копче, не сме се карали никога.
Аз нямам съдомиялна... .Така че ,съдовете се мият по традиционния начин, с гъбка и веро .По често ги мия аз, но и жената се включва. Също така пазарувам (щото добре знам да правя сметка какво ни трябва ) и готвя... .За прането - ми кво толкова сложно има да намааш пералнята, тя да извърти и после да простра.Само не мога да гладя , просто ми е много досадно... .Жената се занимава основно с детето, води го на градина и го взима (аз свършвам късно работа) , обръща му внимание на прищевките, и всичко останало свързано с него. Не съм я карал да сменя крушки, или да прави контакти и бушони , просто защото смятам това за мое задължение.Или пък да ми помага да сменям гумите на колата ... . Намерили сме си баланса.Живота и съвместното съществуване са низ от компромиси, не може само един да прави всичко, и трябва да има взаимно уважение към труда на другия.Иначе няма съвместен живот. Всеки някога го наляга мързела, когато трябва да се свърши някоя домашна работа (мен като ме размързи , просто не мия един ден съдовете ), но от това не трябва да става трагедия.
В родилно влиза лекар и наред с родилките вижда - мъж. Какво правиш тук? - Амииии, всичко започна от както взех да мия чиниѝте...
Не става дума за мързел, скатаване, умора, или кой да натисне копчето, нито за това кой да върши „непрестижната“ работа или кой командва в къщата. Бих бил съгласен да правя каквото и да е, включително да чистя тоалетната, ако жена ми ми го обясни по ТАКЪВ начин като в статията Друго си е да ти обяснят логиката зад дадено искане (когато тя не е очевидна, разбира се). Естествено, бих могъл да възразя и да извадя контрааргументи – но при всички положения ще уважа стремежа да се търси смисъл. И именно заради него ще бъда много по-склонен да се съглася, дори да не ми е особено приятно. Ако насреща си имам само искания без обяснения, и още повече – ако не са искания, а ОЧАКВАНИЯ, които съм някакси едва ли не длъжен да схващам по телепатичен път, то това сто процента ще ми изглежда като каприз. И в 75% от случаите е сигурно, че няма да се съобразя. По-опасни за взаимоотношенията обаче са не тези 75%, а останалите 25. Защото при тях най-вероятно ще направя исканото или а) защото ми е все едно; или б) защото предпочитам неудоволствието да го направя пред по-голямото неудоволствие да комуникирам по въпроса; или в) защото ще започна да го правя с идеята, че няма да е задълго. Когато някой мъж се съгласи с жена за нещо, против което по принцип възразява, и то БЕЗ тя да му е обяснила логиката си, това е повод за тревога, не за успокоение. Ние не получаваме телепатични проблясъци. Иначе зареждането на съдомиялната и натискането на копчето не е никакъв проблем. И миенето с гъба и веро не е, и чистенето на тоалетната не е. Да се завреш под колата или да пренесеш въглищата може да е много по-мръсно, изморително и изнервящо занимание. Само че смисълът да го направиш точно ти е пределно ясен.
Бетон Баси оптимизма, да чакаш жените да станат логични същества, та чак и да ти го обясняват. Тяхната логика я знаеш каква е: Ми аз така го ЧУВСТВАМ, значи е така А ти БЕЗЧУВСТВЕНО животно чакаш някой да ти обясни, че трябваше да измиеш чиниите, защо не се сети сам като ги видя?
Готина статия! Много ми допадна това за ефективността! А за някой дебилни мъжки коментари под мен- няма да си загубя и секунда от времето да ги коментирам...
Бетоне, коментарът ти не е чак дебилен, но не е ... логичен!!! Как така КАКЪВ Е СМИСЪЛА /ЛОГИКАТА да се пере, чисти и т.н.т.!?? Ами ЗА ДА Е ЧИСТО (ДА НЕ СЕ РАЗБОЛЕЕШ ОТ МРЪСОТОЯТА, ЗАЩОТО Е НЕИЗГОДНО ДА СЕ КУПУВАТ НОВИ ДРЕХИ/ЧИНИИ КАТО СЕ ЗАМЪРСЯТ ВЕДНЪЖ и Т.Н.Т). Това е толквоа очевАдно елементарно, че чак ме е срам за теб, че искаш жена да ти го ОБЯСНЯВА!??
Еее - не! Ще се попикая от смях... Само жена може да пише толкова дълго алабализми, изтъркани приказки, да излага чужди мисли като свои и да го прави с такова настървение и убеденост, сякаш това е нейна жизнена мисия. И сигурно в края на статията се е почувствала като господар на положението ;-) А дори и не знае какво е "положението"... Сложно е - трудно се обяснява на жена "по-добра във всичко" от мъжа си, че най-малкото самочувствието и е изградено само и единствено на една старомодна и напоследък напълно отричана от самите жени черта на мъжкия характер - да си кавалер! Говоря за мъжкия, а не за п*д*р*ск*я. За него жените да си се сърдят на себе си! Защо? Е и това ли трябва да им се обяснява? Няма да продължа - умните ще се замислят, глупавите ще започнат да спорят
Не, Мина. Той искаше да каже, че трябва да бъде убеден, че той трябва да върши това. А по въпроса за самочувствието на мъжете след еманципацията на жените: зависи на какво се основава това самочувствие. Както жената може да бъде женствена нищо че работи на висока позиция, така и мъжа може да е мъжествен, нищо че помага в домакинството. Но, ако представата за мъжествеността се свързва с правенето на пари и подчинението на жената, защото е финансово зависима, то това според мен не е истинска мъжественост. А и в такава връзка любов няма, както каза вече някой по-долу.
@Мина: Нямам предвид логиката защо да се пере, чисти и т.н., тя спада към очевидните. В статията става дума за логиката, по която се разпределят домашните задължения. Това обаче е само частен случай. Потенциални конфликти от подобен тип дебнат винаги, когато трябва да се вземе решение, което не е очевидно. Проблемът е основно комуникационен. Не домакински, психологически или организационен; а още по-малко – екзистенциален. Това исках да кажа. И просто реших да похваля авторката – задето описва един много добър (за мен поне) начин за решаване на този комуникационен проблем. Който начин е приложим далеч не само по отношение на домашните задължения. ___________________________ @Оня: Не е оптимизъм. Могат да мислят и обясняват логично, и още как. И то почти всички (освен екстремните блондинки). Само че много често просто не щат.
"Кой трябва да мие чиниите?" Как кой - емигрантите!
Много ми е смешно, когато жена в 21 век се оплаква, че има да "пере и мие чиниите" . Работа за 15 минути, след което чакаш 2 часа машините да си свършат работата. Иначе подкрепям тезата, че мъжете и жените трябва да са равноправни и да вършат горе долу еднаква домакинска (а и всякаква друга) работа. Не е нито геройство нито пък срамно да го правиш (за мъжа). А и всеки мъж е доволен, когато жена му е по-свежа вечерта нали? У дома аз гладя, зареждам миялната и чиста с прахосмукачката. Жена ми чисти банята и тоалетната, "пере" и готви. От тия неща само с готвенето не мога да я заместя, защото ще умрем ядейки кремвирши и яйца Е тя се занимава малко повече с децата (у дома, иначе навън аз съм в стихията си), но пък тя е по-търпелива. Между другото поне половината ми приятели са като мен, така че това с патриархалните разбирания на българина според мен са минало - може и да важат за 60 годишните мъже, но не важат за 30-35 годишните.