Проституция срещу храна

Скарлет О'Хара някога драматично се е клела, че никога няма да гладува отново, но пък тя определено не е живяла в ерата на сайтовете за запознанства.

В тези тежки икономически времена, една млада жена е успяла да открие начин, по който да кара непознати да й покриват всички разходи за храна, а понякога и да й взимат бутилка шампанско за $200.

Всичко, което трябва да направите, за да постигнете това, е да "излезете на лов" в някой сайт за запознанства и да си направите график за вечери с различни ухажори оттам, които ще ви хранят цяла седмица. От полза е също, ако нямате особени угризения за мъжете, които подвеждате - и не се срамувате от коментарите в интернет, които ви идентифицират с редица неприятни определения на сексуална тематика.

"Защо да пестя? Ако има мъже, които желаят да излизат с мен, те ще ми платят вечерята"

23-годишната Джесика Спорти споделя, че въпреки че годишната й заплата е 45 000 долара, тя просто не успява да оцелее с такива пари в Ню Йорк и се нуждае допълнително от поне $500 месечно, а понякога и $1000, за да покрива сметките по кредитните си карти и да си позволи да живее в апартамент с месечен наем от $1500 в престижен квартал. Вместо да се премести в по-скромен апартамент и да се научи да преживява със спагети, ориз и бобени храни, тя открива, че може да си спести почти всичките разходи за храна и да се измъкне от дълговете си - благодарение на мъжете, които среща в Match.com.

Ето кратко обобщение на нейната стратегия за оцеляване:

Спорти лесно замества харченето на около 500 долара на месец за вечери с това някой друг да се изръсва средно с $60 ежедневно. Освен това, тя спира да обядва и предпочита лека закуска, с което спестява дори повече пари. Според приблизителни изчисления, Спорти така успява да печели над $1200 месечно.

Match.com изисква месечен абонамент от 50 долара, но срещите с мъже изцяло компенсират входната такса за сайта. "В смисъл, ако един мъж ми купи три питиета за по 15 долара, с това вече съм си избила моята такса за сайта", споделя Спорти.

Преди да изпадате в шок и ужас, не се притеснявайте - изглежда че тя се е ориентирала само към горния 1%, или поне желаещите да се озоват в него: "Основно се срещах с инвестиционни банкери, които с удоволствие ме водеха в необикновени заведения - като подземния мексикански ресторант La Esquina и японския Megu в Трибека".

Дали обаче това би могло да бъде масова стратегия за икономичен живот?

Ако бъдем напълно точни, Спорти не печели тези пари, а само ги спестява. Но тъжното в случая не е очевидната и изтъркана съпоставка с проституцията или сюжета на "Закуска в Тифани" - всеки има право да се порадва на някоя почерпка от време на време - а това, че историята на Спорти се превръща в някакъв вид спестовен икономически съвет.

Всъщност не минава много време - и съквартирантките на Спорти се включват в "бизнеса"; те решават да го направят още по-научно обоснован, като подготвят таблици с потенциалните си партньори, включващи имена, снимки и информация от онлайн профилите. Също така, те се ограничават до не повече от 5 излизания с всеки кандидат (защото вероятно след петата среща вероятно вече сте изчерпали оправданието, че имате "гости от Червен Бряг").

Освен това, момичетата се споразумяват къде ще ходят през вечерта и никога не позволяват на мъжете да ги взимат от собствения им апартамент, като вместо това избират някое от общоприетите места за срещи в града.

Сега Спорти разкрива, че вече се е отказала от своя план, защото "имах нужда от нормален сън и ми беше омръзнало да играя такива игрички". Срещите с хора от Интернет според нея били "изтощителни", а междувременно тя вече си е намерила приятел (предполага се, достатъчно финансово обезпечен, за да не й се налага повече да си дава зор).

Въпреки че я обвиняват в разюздани сексуални нрави, грехът на Спорти е, че е просто неетична

Вестта за новаторската концепция за "хранителна проституция", както я наричат някои сайтове, предизвика вълна от омраза към Спорти, която бе определяна с какви ли не дефиниции, малко от тях ласкави. Със сигурност тя не е първият човек, който се е вълнувал повече от идеята за вечеря, от колкото от човека, с който ще споделя масата.

Ироничното в случая е, че хората нападат Спорти заради сексуалните й нрави при положение, че това, за което са разстроени наистина е, че тя нарушава правилата за излизане на срещи, според които жената би трябвало да е готова на някои сексуални "жертви", ако мъжът й "подари" няколко вечери.

Сексът срещу храна сам по себе си е отвратителна идея, но Спорти определено не е от типа жени, които активно се борят за женските права. Коравосърдечието на нейния план просто обиграва стереотипа, че жените са пресметливи и меркантилни златотърсачки - въпреки че хората не би трябвало да се чувстват с правото си да я обиждат, дори и да е спала с всеки един от тези мъже.

Надали би било редно тя да бъде наричана "курва", но определено тя не е и от най-моралните жени. Въпреки че се е срещала с много хора от Уолстрийт, за които не би трябвало да ни е жал, тя със сигурност многократно ги е лъгала. Не че им се полага секс по право, но въпреки това не е редно да караш някой да вярва, че се интересуваш от връзка с него, след като единствената ти цел е той да ти плати вечерята и пиенето.

Познавате ли някой, подхождащ към онлайн запознанствата със същите цели? Мислите ли, че разделянето на сметката поравно е добър подход на първи срещи - с който могат да се избягнат подобни използвачки?