Нова френска книга разтърсва страната с недискретни истории на известната поредица от любовници на първата дама на стратата - и сложните й отношения с Никола Саркози.
Карла Бруни-Саркози е нарцистична сексуална хищница и пресметлива кариеристка, която преценява кого да прелъсти, след което го прави, за да постигне целите си, твърди спорна нова неофициална биография, озаглавена "Карла: един таен живот", написана от френската журналистка Бесма Лаури.
Слуховете около книгата, която е достъпна единствено на френски, изпълват френските медии в навечерието на дебюта й днес. (Лаури твърди, че стажантка на президента на Франция се е опитала да я разубеди да я пише, но след това й е сътрудничила. А президентският дворец се е снабдил с труднодостъпен екземпляр в аванс, за да обмисли възможни съдебни санкции срещу автора и издателя.)
Животът на Бруни, преди да се превърне в първа дама
Той донякъде отворена книга, предвид склонността й към провокативни интервюта, така че "Карла: един таен живот" като цяло рисува "реалният" образ на Карла Бруни-Саркози, базиран на дузини интервюта (източниците на повечето от които са посочени изрично) с някогашни приятели, колеги и конкуренти на бившата моделка, както и с френски политически фигури.
Тоест по-голямата част от материала е била достъпна и преди, но за пръв път е обобщен по подобен начин.
Основният акцент е върху опортюнизма на Бруни в професионалния и личния й живот (и от съдържанието на тази книга излиза, че границата между двете е доста тънка).
Писателката също така обширно се спира на мъжете, които Бруни е използвала, за да пробие като модел, после като попзвезда, а накрая, най-шумно, за да стане първа дама. Разгледан е образът на бившите любовници на Бруни, които остават част от нейния живот. Има и изчерпателна глава за връзката й с хирург, който тя познава от десетилетия и при когото си е правила корекция на носа като тийнейджърка, преди да стане известна, а освен това по-късно е правила и допълнителни корекции. (Бруни е отричала да са й правени каквито и да е пластични хирургически операции.)
И, естествено, описано е и абсурдно краткото ухажване, с което Бруни придоби настоящия си съпруг - Никола Саркози, както и евентуалното й влияние върху неговата политика, моден вкус и начин на живот.
Ето и подбрани откъси от книгата, около която Франция в момента шуми...
За Мик Джагър и съблазняването като начин за напредък в кариерата:
Бруни търси бившата френска попзвезда Луи Бертиняк, един от основателите на легендарната френска рокгрупа Telephone. Той е впечатлен от красотата и интелекта й, както и от нейната "свенливост" - и подготвя музикалните аранжименти за първите й два албума. "Останахме заедно в продължение на година," споделя той. "Месец след като скъсахме, тя вече ходеше с Ерик Клептън."
По-късно, въпреки настойчивите молби на Клептън към стария му приятел Мик Джагър да не му отнема Бруни, той го прави. Или тя го прави - след като тя започва да излиза с вокалиста на Rolling Stones, тя се хвали пред приятелките си, че е постигнала целта, която си е поставила, когато е била 15-годишна.
След излизането на третия й албум, когато вече е първа дама, изглеждащият огорчен Бертиняк коментира, че "има неща, по които личи, че тя би искала да стане най-известната жена на света."
"Мик Джагър беше луд по нея. Той би се развел от Джери Хол, за да се ожени за Карла. Тя е човекът, който не желаеше брак," твърди фотографът Жан-Мари Перие.
"Тайната ми връзка с Мик Джагър продължи осем години. Минахме през всички столици на света - и никой фотограф никога не успя да ни изненада", хвали се Бруни, сравнявайки се с Никола Саркози, който е "аматьор" в криенето от жълтата преса.
(Предишният брак на Саркози със Сесилия Саркози започва видимо да се руши в навечерието на кандидатпрезидентската му кампания през 2007 г., когато нормално зачитащите личното пространство френски медии разкриват подробности и снимки на техните срещи.)
"Когато най-накрая научава за извънбрачната връзка на съпруга си, Джери Хол е съкрушена. Тя има три деца и е няколко години по-възрастна от Карла... За нея това е нечестен двубой. Вбесена, тя се обажда на Бруни, за да получи обяснение."
Авторката е говорила с някой, който е бил заедно с младата Бруни, когато тя получава обаждането от Хол. "С апломб" Бруни отрича връзката, бавно "отдръпва телефона от ухото си... и затваря." По разказа на Лаур, "Карла бе спечелила... Благодарение на Мик, славата й беше достигнала световен мащаб."
За превръщането й в първа дама
"Благодарение на този брак, тя не само изпита усещането за щастие, но и той я свърза отново със славата, която някогашната й връзка с Мик Джагър й донесе. С изключение на факта, че този път няма разочарована съпруга да разруши триумфа й."
"Това, което е силното място на Карла", обяснява музикалният критик Ппиер Сянковски, "е че тя много бързо и успешно идентифицира важните хора в областта, в която желае да се развива. Тя знае много добре как да действа и бързо се вписва в правилата на играта. С известен цинизъм, тя знае кого да съблазни."
За Карла и Мишел
Нарастващото френско впечатление за странностите на Карла и Никола Саркози може също така да обясни реакцията на първата двойка на Америка. "Във Вашингтон Мишел Обама не планира никакви дневни срещи по време на посещението на Карла Бруни, дори не бе предвиден чай в Белия дом, което тя по принцип прави за жените на държавни глави, твърди източник, запознат с протокола.
Лаури пише: "Вероятно Мишел все още е шокирана от демонстрацията на увереност от Карла няколко месеца по-рано: тогава първата дама на Франция и президентът на републиката накараха кралица Елизабет да ги изчака за среща, тъй като са... правили любов."
Дългоочакваната вечеря в Белия дом на френската първа двойка, вероятно неслучайно, приключва за по-малко от два часа.
За това, че французите не им вярват:
Писателката Дени Тилиняк отбелязва, че популярността на Саркози е базирана основно на това доколко комфортно се чувстват повечето французи, когато става дума за него. Сега с Карла, докато прекарват почивките си в нейния луксозен дом в Кап Негре по Средиземноморието, "заобиколени от бивши на неговата жена, усещането е малко странно за неговите гласоподаватели. Те си казват: „Той не е един от нашите, той е един от техните..."
Основателят на провокативното политическо списание Marianne сочи масовото впечатление за първата двойка на Франция: "Несъзнателно французите не вярват в тази двойка. За тях Саркози си е купил звезда. Този човек е гений, наистина, но е твърде нарцистичен. Това, което той харесва, е джетсетърска лява политика, левицата с цвете, забучено в дупето: това го очарова...
Това, че тя защитава левицата пред съпруга си от десницата, като цяло е нещо нормално. Това, което е нечувано, е че той се оставя да му бъде оказвано влияние в политически смисъл, заради собственото си удоволствие."
