Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Психология на интернет сексистите

На живо сексистите не са толкова смели, колкото в онлайн блатото
На живо сексистите не са толкова смели, колкото в онлайн блатото

Казват, че не бива никога да четеш коментарите.

Понякога обаче, в опит да отложиш нещо, от любопитство, или заради нарцистичното разстройство, заливащо като епидемия нюзрумовете, все пак го правим. И ако случайно човек пише по джендър теми, някои от коментарите, които вижда, го карат да залее лаптопа си с диетична кола и да отиде да си изкарва хляба с грънчарство.

Примерно, когато пишем как според клинични изследвания жените лидери се очаква да се държат според "тясна гама от приемливо поведение," първият коментиращ реагира: "Че не са ли жените тези, които като цяло са по-нетолерантни към човешкото поведение изобщо (независимо мъжко или женско), което не съответства на установеното равнище?"

Ами браво, професор Ретрограден! Не се притеснявайте, сигурни сме, че дисертацията за превъзходството на мъжкия мозък ще бъде приета и ще получите щатна длъжност на университетски преподавател и ще докажете на мама, че е грешала за вас.

Бъзикаме се, естествено (поне донякъде). Но често се питаме: "Кои са тези хора?" Кой би отделил време от деня си само за да публикува сексистки тиради под новинарски статии?

Науката може би вече разполага с отговор на този въпрос - и той не е окуражаващ

Корин Мос-Ракузин, Анета Моленда и Шарлът Креймър от колежа "Скидмор" са събрали наскоро 1135 коментари, публикувани на три сайта - New York Times, списание Discover и IFL Science - като реакция на материали, обсъждащи изследване, според което професорите и учените имат леки предпочитания към студентите от мъжки пол. Учените са определили пола на коментиращите, преглеждайки профилните им снимки и имена, като са отсели унисекс имената и онези от тях, които не означават ясно пола на потребителя. Като цяло, те са успели да определят пола на 51% от коментиращите, и 57% от тях са били жени.

После Мос-Ракузин и колегите й са анализирали съдържанието на коментарите и са ги сортирали в различни категории на база на това дали те са съдържали очевидно сексистко изказване, оправдавали са повишената склонност към представители на определен пол, или са твърдели, че такава повишена склонност всъщност липсва. Около една трета от коментарите са попадали в тези типове "негативни" категории.

Изследването им, публикувано в изданието Psychology of Women Quarterly, констатира, че негативните коментари е доста по-вероятно да са писани от мъже

И в случая не говорим за коментари, критикуващи качеството на журналистическата работа. Това са коментари от типа на: "Успешните мъже, които обучавам, просто изглежда са по-амбицирани и по-склонни да правят жертви, за да изпреварят конкуренцията." Около 5% от коментарите са съдържали агресивно женомразски изказвания от рода на "Във всяка ситуация на конкуренция, с няколко изключения, жените, с които съм работил, НЕ са били компетентни, в сравнение с мъжете," и почти всички без един от тези коментари са били оставени от мъж.

Междувременно коментарите, подкрепящи изводите от изследването, от рода на "'Мерси, че споделихте това. Притеснително е, че и мъже, и жени оценяват жените студенти по-ниско'," е било по-вероятно да бъдат публикувани от жени. Най-голямата разлика в половете е възникнала в категорията коментари, които заявяват, че подобна пристрастност към мъжете не съществува. 71% от тези коментари са били оставени от жени.

"Това наблюдение потвърждава изводите от други проучвания, твърдящи, че жените са по-склонни от мъжете да възприемат сексизма, донякъде защото за тях е по-вероятно да се сблъскат с него," пишат учените. "По същия начин, за мъжете е по-трудно да признаят наличието на пристрастност към определен пол, за да запазят привилегированата си позиция в социалната йерархия."

Има смисъл да отбележим, че това, което коментиращите заявяват онлайн, не винаги е нещо, което те биха казали и когато са на среща в офиса например

Заради цялостната липса на задръжки в интернет, хората се чувстват повече в правото си да изливат от себе си злоба, когато не се налага да го правят очи в очи.

От друга страна, ако е вярно, че във виното е истината, вероятно има и частица истина в някои от коментарите в мрежата. Може би "Не вярвам на нищо, което пет дни кърви и не умира" не е нещо, което коментаторът би казал на глас на жена. Но пък е все пак нещо, което той наистина мисли - и когато става дума за скрити предубеждения, пред които са изправени жените, това е изключително важно.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените