Няма защо да го крием: почти всички сме го преживявали. Излизате на първа среща, която преминава приказно. Цяла седмица си пишете остроумни и закачливи съобщения, накрая се уговаряте да се видите отново. И точно тогава, съвсем от нищото, човекът, в когото сте влюбени, изчезва безследно.
Естествено, никога не разбирате защо. Може да пишете смс "Жив ли си? LOL" или "Какво стана, вчера ми прати снимки на кучето на братовчед ти, днес изчезна?!". Бягството е толкова внезапно, че ви вкарва в двудневна паника, придружена с трескави проверки на последното прочетено съобщение в Whatsapp. Може пък да е изгубил телефона си. Може да се е случило нещо извънредно.
Да, възможно е. Само че е слабо вероятно. Истината е, че онзи човек не се интересува от вас и не иска да ви вижда повече.
Големите момичета и момчета знаят, че нещата не винаги се подреждат по план. Проблемът е, че щяхте да го приемете много по-лесно, ако бяхте получили съобщение със съдържание "Виж какво, просто размислих. Не мога да те понасям, спри да ме търсиш вече". Разбира се, това би било отвратително, но поне ще знаете причината за раздялата.
Най-тежкото последствие от изоставянето без никакво обяснение е, че няма начин да го приемеш с достойнство и гордо вдигната глава.
В съзнанието на изоставения човек остава впечатлението, че се е държал по толкова потискащо неприятен начин, че е отблъснал отсрещния завинаги. Страхът от повторение на тази криза е толкова задушаващ, че разяжда вълнението от всяка нова връзка. Изпълва ви с паника при всяка дистанционна комуникация.
Цялото удоволствие от флирта се изпарява. Превръща ви в човек с личностно разстройство и с маниакална нужда да проверява телефона си за нови съобщения на всеки 2 минути.
Психолозите твърдят, че социалното отхвърляне активира същите мозъчни пътища, които се задействат при физическа болка.
Най-лошото нещо при този вид изоставяне е влиянието върху самочувствието на отхвърления човек, защото го предизвиква да се съмнява в себе си. Търсенето на причина за нещастното стечение на обстоятелствата може да доведе до продължително самосъжаление, усещане за безпомощност и за малоценност.
Защо не предвидих, че ще се случи това? Как може да имам толкова лоша преценка за най-близките си хора? С какво го предизивках? Как да направя така, че да не ми се случва никога повече? - всички тези въпроси са резултат от действието на базови психологически системи, които следят за общественото позициониране на една личност. Тези маркери връщат обратна информация към човека чрез усещането за себеуважение и самочувствие.
В епохата на социалните мрежи хората спират да възприемат отсрещния човек като "човек" - комуникацията го превръща в снимка на екрана или усмихнато емоджи. Става изключително лесно да забравиш какви последствия имат действията върху чувствата на другия, което улеснява прекратяването на комуникацията, премахвайки неудобството от "онзи" разговор.
Хората, които си позволяват да изчезнат от живота на другия, обикновено са концентрирани върху това да избегнат собствения си емоционален дискомфорт.
Липсата на друга социална връзка между личностите, които са се запознали онлайн, омаловажава реалните социални последствия от това поведение. Колкото по-често се случва този феномен, толкова по-безчувствени стават хората към осъзнаването на вредите от него. Толкова по-склонни са, съответно, да го причинят на друг човек.
Внезапното късане на всички отношения между двама души без обяснение елиминира социалните белези, по които личността се ориентира, за да регулира собственото си поведение. Това може да доведе до състояние на емоционален дисбаланс, в който човек усеща, че губи контрол върху себе си.
Когато човек бъде отхвърлен, това се приема от съзнанието като сигнал за удар по социалната принадлежност. Повторението на подобни удари ги прави по-болезнени и увеличава времето, което е нужно на пострадалия да се съвземе.
Фактът, че умишлено избягвате да видите емоциите на отсрещната страна, не означава, че щети не се нанасят. Не е логично да смятате, че изчезвайки от живота на някого, се справяте със ситуацията по най-добрия възможен начин.
На практика, никой не дължи обяснения на никого за едно или друго свое решение. Всеки обаче заслужава уважение и признание, за да може да запази човешкото си достойнство.
Противоположността на любовта не е омразата, а безразличието.
