В човешката природа е да имаме любовни афери като резервен план, в случай, че нещо възпрепятства отношенията с партньора и те се разпаднат.
Учени от университета в Тексас опровергават твърдението, че хората са еволюирали до момента, в който за тях е естествено да съществуват в моногамни връзки.
Екипът подлага на изследване хипотезата, че в днешни дни сме склонни да се отдаваме на дългосрочно партньорство с един единствен човек.
Авторът на проучването, доктор Дейвид Бъс, заключава, че "Доживотната моногамност не съвпада с първичните модели на чифтосване при хората. Напротив - раздялата с един партньор и установяването на отношения с друг по-точно се вписва в изначалната стратегия за размножаване при хората"
В живота на далечните ни предци, когато зарази, глад или други катастрофи сполетявали населението, хората рядко оцелявали след трийстата си година. В този контекст оглеждането за по-надежден партньор е било задължително, тъй като ако нещо се случи с първоначалния избраник, възможността за създаване на поколение трябва да бъде гарантирана.
Въпреки това не съществува проучване, което да твърди категорично дали хората са устроени да бъдат полигамни или моногамни.
"Човешкото поведение е повлияно от множество фактори като околната среда и житейския опит, а това, което се случва в утробата, може да има само умерено влияние върху нещо толкова комплексно като сексуалните взаимоотношения" - казва професор Робин дънбар от Оксфордския университет.
"Любовните афери и връзки извън основното партньорство служат като застраховка за бъдещи отношения, поддържайки бекъп вариант при евентуални проблеми с наличието на партньор в бъдещето. Тъй като постоянният партньор може да стане "негоден" в някакъв момент, да умре или да изчезне." - казва д-р Бъс.
