Ако думата "бабушка" някога е предизвиквала усещане за умерена старомодност - американците например свързват тази дума с шалчетата, често връзвани под брадичката от руските баби, в 2011 г. нещата са различни.
Модерната версия на руската баба
Сега бабушките използват мобилни телефони, а Инна Комарова е с широкопола яркорозова шапка, когато миналата седмица се яви да получи наградата си на конкурса за най-добрите бабушки на Москва.
Неотдавна тя е започнала да се занимава с йога, също така плува редовно и има дълбок и изразителен певчески глас. Бъркайки в чантата си, тя изважда чисто нов CD с нейни записи.
"Все си забравям възрастта," споделя тя, припомняйки си, че е на 69. Комарова все още работи като телефонен оператор в подстанция, където се труди от 1960 г. насам. "Прекарах младостта си тук," обяснява тя.
Тя е една от 12-те финалистки, удостоени с титлата "Супербабушка" измежду 100 състезателки. Всяка една от тях е избрана след състезания, провели се в обществени центрове из цяла Москва за финалния конкурс, спонсориран от отдела по социално благосъстояние на общината.
Бабушките са свикнали да им се засвидетелства почит
Бабушките демонстрират максималния възможен чар, усмихвайки се мило, докато крачат по оживения Експо център на руската столица в борба за титлата. Те са дори още по-очарователни, когато се връщат в най-добрата си форма, поправят се взаимно и хокат други хора.
Валентина Горбатова, облечена в дълга виолетова рокля с перли, щръкнали като пера около шията й, благородно поема задачата да въвежда ред сред опашката от победителки, чакащи да се качат на сцената.
"Коя е номер 8?" пита тя, хващайки за ръка посестримите си, разбутвайки ги насам-натам, докато те се обсъждат една друга и си приглаждат прическите.
"Много се гордея с внуците си," споделя Горбатова. "Ако всички имаха внуци като моите, Русия щеше да бъде по-приятно място за живеене."
Школовката от комунизма се оказва доста полезна в живота
Руските бабушки са си изградили твърд характер благодарение на времето и лишенията. Преминали през много изпитания, те очакват нещата да се случват така, както те държат.
Като градска легенда се разказва историята как се оказва натиск при кръщаване на бебета. Когато родителите обсъждат избора на име, бабушката редовно си казва тежката дума: "Да бъде Николай, или просто няма да го гледам". Наистина предложение, на което няма как да се откаже.
Галина Камирина, облечена във великолепен бродиран черен кафтан, тъкмо е приключила спора си с персонала на Експо центъра. Тя е донесла облеклото си от къщи и не само че й е трудно да намери прилично място за преобличане, но и гардеробиерките отказват да приемат чантата й. "Разбира се, че вдигнах скандал," казва тя. "Ние сме израснали в Съветския съюз".
Камирина, която скоро ще навърши 70, е отгледана по времето, в което правилата са означавали нещо - и бабушките са ги налагали на хората наоколо. Върху роклята си тя носи два медала - единият за дълъг трудов стаж, другият - по повод 850-ата годишнина на Москва, чествана през 1997 г.
Бабите не страдат от носталгия - и охотно се радват на съвременния живот
66-годишната Татяна Решчук е съгласна, че всички жени изглеждат прекрасно. "Сложиха ни много грим," обяснява тя.
"Беше почти като филмов кастинг," признава 74-годишната Маргарита Архангелская, която е закичена с 10 медала - като работничка-ударничка и за певческите и артистичните си умения. "Чакахме цял ден."
Но финалът на това състезание вече е отминал и сега тя охотно се радва на титлата си "Супер бабушка", качвайки се гордо на сцената на Експо центъра, където победителките бяха наградени след тридневен панаир за стоки на поколението над 50-годишна възраст.
Архангелская още помни гладните и изпълнени със страх дни на Втората световна война и мизерията, последвала след тях. Тя твърди, че никога няма да забрави Деня на победата над фашизма, когато хората се събрали пред фабриката, където работела майка й. "Всички плачеха и крещяха: "Победихме!"
Тогава тя е запитала: "Вече ще ни дадат ли повече хляб?", спомня си с усмивка. "Сега обаче съм пенсионерка и си имам всичко".
