"Проблемът с жителите на Сидни е, че имат пристанище и плажове, така че просто си седят и се чувстват добре заради факта, че имат пристанище и плажове..."
Моят приятел Дан, пламенен жител на Мелбърн, винаги може да стигне до същината. Но ако бъдем честни, това всъщност е често срещано мнение сред тези, които имат късмета да наричат най-известния пристанищен град в света свой дом: слънцето грее по-често, отколкото се скрива, и в резултат на това жителите му донякъде прекалено се възхищават сами на себе си.
Вместо да ги оправдавам за това положение на нещата, се заемам да представя Сидни в целия му блясък - с пристанищата и плажовете... Точно по начина, по който посетител за първи път би го възприел, ако имаше подобаващи съвети от умен местен жител.
Край пристанището
Регистрирайте се в Establishment - бутиков хотел в близост до Кръглия кей. Establishment иначе е известен с няколко здравословни коктейл-бара и изключително актуален в момента нощен клуб, което подсказва, че мястото би трябвало да е сравнително шумно, но ако пристигнете в неделя, много елегантната ви стая ще е тиха като гроб.
Срещам се с приятеля ми от Сидни - Майк, и отиваме пеша до залива "Кембъл", където се качваме на построения в Дания кораб Southern Swan за двучасов круиз из залива с напитки и барбекю.
Има милиарди варианти за пътешествие из водите в Сидни - от туристически обиколки, които се концентрират върху колониалната история, до елегантни круизи с вечеря и предизвикващи настръхване на кожата джетове.
За простичка елегантност обаче е трудно да намериш нещо по-подходящо от традиционен тримачтов кораб. Когато шкиперът спира двигателите и екипажът разпъва платната, единствените шумове, които чуваме, са изпукващите отвреме навреме корабни греди и леките удари на вълните в носа.
Първи лунни лъчи и няколко звезди са се появили към момента, когато минаваме под Harbour Bridge - и единствената причина, поради която Майк и аз не ликуваме шумно, е фактът, че това е градът, който наричаме наш дом.
Един ден в Сидни
Моят план на следващия ден е да изследваме пристанището на изток - там, където то прелива в Тихия океан, и на запад, край река Парамата. За тази цел имам нужда от куп разписания на корабите, до които има удобен достъп пред всеки пристан по Кръглия кей - и еднодневна карта за обществения транспорт.
Седейки на SuperCat, се плъзгам край покритите със стъкло платна на фасадата на операта в Сидни, после край ботаническите градини, после корабът да се устремява рязко напред, насочен към източните заливи на пристанището.
Това би трябвало да е прозаично изживяване за човек, роден и израснал в Сидни, но с развяваща се на бриза риза и разрошена и изпръскана с морска сол коса, с удоволствие бих поемал по този път колкото пъти мога през остатъка от живота си.
Заливите са претъпкани с яхти, малки тайни плажове, странни малки фарове и маяци - и най-скъпите в света къщи с изглед към морето преминават бързо пред погледа ми, преди корабът да акостира на пристана на залива Уотсън.
Завръщайки се на кея, се качвам на RiverCat до река Парамата и слизам на Абътсфорд, където се намира гребният клуб на Сидни, точно до корабния пристан. Ресторантът е с изглед към реката и не е необходимо да бъдете член, за да получите класическата комбинация от риба и пържени картофи със студена бира или бутилка прилично вино.
Следобедно плуване
Планирал съм да включа в програмата и следобедно плуване, а тъй като е краят на австралийската зима, Icebergs звучи като подходящо място. Bondi Icebergs - един от най-старите австралийски плувни клубове (открит около 1890 г.), е в южния край на плажа Бонди, с екстравагантен ресторант, бар-бистро и плувния олимпийски басейн със солена вода с най-поразителното разположение в света.
Той е и отлично място за срещи през зимата, тъй като входната такса включва ползване на сауната, а палубата край басейна е отлична позиция за наблюдение на китове.
Силен студен бриз обаче вълнува повърхността на басейна при пристигането ми, така че карам два плажа на юг до Бронте, където безплатният океански басейн е по-добре защитен от вятъра. След няколко мързеливи обиколки, се облягам с гръб на затоплената от слънцето каменна стена като гущер върху скала - и гледам някои от тийнейджърите майстори на сърфа от Бронте, които лесно се справят със сложните вълни около рифа.
Вечеря за 20 долара
Въпреки че пристанището е мястото, където всеки току-що дошъл в Сидни вероятно би искал да отседне и да се забавлява, вечерята край океана е сравнително евтина, а любимата ми алтернатива е да отида в централната част на града на Кинг Стрийт в новия град.
Автобус 422 от кея ме доставя там за 20 минути - и избирам на случаен принцип Green Gourmet - оживен вегетариански ресторант, където всяко, при това изключително вкусно, ястие струва под $20. В новия град са и някои от най-добрите зали за музика на живо - присъствам на концерт на инди-рок трио в хотел Сандрингам, след което си намирам маса във Vanguard, великолепно място за изпълнения на живо на блус и джаз в стил Ню Орлиънс.
Когато таксито ме оставя при новата ми пристанищна квартира - Four Seasons, повечето улици са почти пусти. Но светлините на корабите, водните таксита и моторните лодки все още блещукат на водата, а на моста колите се преливат в размити цветове и светлини.
Приятелят ми Дан не би искал да чуе това, но точно в момента ми е трудно да не съм доволен, че наричам този пристанищен град мой дом.
