Тийнейджърите не могат да контролират поривите си да вземат бързи, мъдри решения като възрастните, но защо?
Изследванията на развитието на човешкия мозък спомагат да бъде намерено обяснение на този феномен. При тийнейджърите, фронталният лоб на мозъка, който отговаря за вземането на решения, е развит, но не напълно изолиран, така че сигналите там се движат по-бавно.
"Тийнейджърите не са толкова способни да се обърнат към фронталния лоб, който да ги предупреди: "Може би е по-добре да не правя това", казва д-р Франсис Дженсен.
Дженсен, която е невропсихолог и е отгледала сама две момчета, които сега са на около 20 години, е написала книгата "Тийнейджърският мозък", за да опише научно как се развива мозъкът и защо тийнейджърите са особено импулсивни, с променливи настроения и не се справят особено добре с вземането на отговорни решения.
"Ние имаме естествена изолация... наречена миелин," казва тя. "Това е мастна тъкан, и изграждането й отнема време. Клетките трябва да изградят миелин, като той се изгражда отвън по тези връзки и пътища, а това отнема години."
Този процес на изолация започва от задната част на мозъка и върви отзад напред. Мозъкът не е напълно узрял, докато хората не навършат поне 20 години, като понякога развитието му продължава и в края на второто десетилетие и дори отвъд 30-годишна възраст, казва Дженсен.
"Последната част, която се свързва - тоест, е изцяло "миелинирана" - е предната част на мозъка," твърди тя. "А какво е отпред? Пред-фронталният кортекс и фронталният кортекс. Това са области, отговарящи за проницателността, емпатията, управляващи функции като контрол на импулсите и поведение при поемане на рискове."
Това изследване също така обяснява защо тийнейджърите са особено податливи на пристрастяване - включително към наркотици, алкохол, тютюнопушене и цифрови устройства.
Защо тийнейджърите са по-податливи на пристрастяване
Пристрастяването всъщност е форма на учене... Това, което се случва при пристрастяването, е че има многократно излагане на определено въздействие, само че говорим за излагане на вещества, и не в частта на мозъка, която използваме за учене - това е частта на мозъка, отговаряща за удоволствието... Това се случва по същия начин, по който ученето стимулира и развива синапсите. Веществата правят същото. Те изграждат връзка, носеща удоволствие, свързана с това вещество, водеща до много по-силно, здраво и дълготрайно пристрастяване.
Точно както изучаването на факти е по-ефективно, за жалост и пристрастяването е по-ефективно в подрастващия мозък. Това е важен факт, който подрастващите трябва да знаят за себе си - че те се пристрастяват по-бързо.
По определен начин това е и оборване на мита "Я стига, тийнейджърите са устойчиви, нищо няма да им стане. Той може да се надруса веднъж, да пие, да прави това или онова. Няма да се пристрасти". Всъщност обикновено е точно обратното. Ефектът от веществата върху тийнейджърския мозък е по-траен и постоянен. И последиците от тях са по-вредни; те са по-опасни за тийнейджърите, отколкото за възрастните.
Ефектът от запоите и марихуаната върху тийнейджърския мозък
Препиването може реално да убива мозъчни клетки в подрастващия мозък - нещо, което не се случва в същата степен в мозъка на възрастните. При едно и също количество алкохол може да има реално и трайно увреждане на мозъка при подрастващите, когато същата концентрация на алкохол в кръвта предизвиква силен седативен ефект при възрастните, но не и реално увреждане на мозъка...
Тъй като при тийнейджърите има по-голяма пластичност, повече субстрат, много от тези наркотици достигат по-успешно до целите си в мозъка на подрастващите, отколкото при възрастните. В мозъка има естествени канабиноиди. Имаме нещо като естествено вещество, което всъщност се залавя за рецепторите на мозъчните клетки. В основната си част то има забавящо-седативен ефект. Така че, когато реално погълнете, или пушите, или по друг начин подадете канабис в кръвоснабдяването, той достига до мозъка и до същите тези цели.
И, както се оказва, те всъщност блокират процеса на учене и паметта, така че има увреждане в способността да се запазват нови спомени. Това, което е интересно, е че не само тийнейджърският мозък има повече пространство, до което канабисът наистина да достигне, ако щете, но и той остава там по-дълго. Той се задържа по-дълго, отколкото в мозъка на възрастните... Например, ако се напушите през уикенда, ефектът при тийнейджъри може все още да е налице в четвъртък-петък следващата седмица. При възрастните няма същия дългосрочен ефект.
Ефектът на марихуаната върху коефициента на интелигентност
Хората, които употребяват хронично марихуана между 13- и 17-годишна възраст, хората, която я използват ежедневно или често за дълъг период, примерно над година, имат доказано понижен вербален коефициент на интелигентност и резултатът от функционалния им ядрено-магнитен резонанс изглежда различно, когато се извършва по време на изпълнение на задача. Има постоянна промяна в мозъка им в резултат от употребата на марихуана, от която може никога да не успеят да се възстановят напълно.
Интересен факт е, че коефициентът ни на интелигентност все още подлежи на оформяне в тийнейджърска възраст. Помня, че си мислех и бях отгледана с тезата: "Имаш тест за интелигентност, който е правен в началното училище по стандартизирана процедура, това е твоят резултат, имаш го до живот - какъвто е този коефициент, такъв ще бъдеш".
Оказва се, че това въобще не е вярно. През тийнейджърските години приблизително една трета от хората остават със същия коефициент, една трета всъщност увеличава коефициента си, и една трета го намалява. Не знаем особено много какво точно повишава или намалява коефициента на интелигентност - изследването все още продължава - но знаем, че определени неща предизвикват понижаване на коефициента на интелигентност и сред тях е хроничното пушене на трева.
Достъпът на тийнейджърите до постоянни стимули
Като хора, ние сме много склонни към търсене на новото. Създадени сме да търсим новото и да се стремим към придобиване на нови стимули. Ако се замислите, социалните медии са само изобилие от нови стимули, достъпни ви по всяко време. Проблемът с подрастващите е, че те не разполагат с достатъчна вътрешна преценка, тъй като фронталният им лоб все още не е напълно развит и изолиран, за да знаят кога да спрат. Да знаеш кога да си кажеш: "Това не е безопасна информация, която да гледам. Ако гледам това страшно, изпълнено с насилие видео, то може да остане в паметта ми до края на живота ми, а това може и да не е нещо добро, което да държа винаги в себе си". Те не разбират кога са се спрат и да се самоограничат.
Защо не бива да позволявате на тийнейджърите да използват мобилните си телефони нощем
Може и да няма как да наложите такова ограничение. Идеята е, че когато те се опитват да заспят, има една невероятно примамлива възможност за преглед и комуникация в социалните мрежи или стимули чрез компютър или мобилен телефон, която нарушава цикъла на съня. Не е идеално да имате многобройни канали на стимулация и когато се опитвате да учите за изпит на следващия ден например.
Поради това, особено когато се опитват да заспят, е желателно да ги убедите да не вземат телефона си в леглото и под завивките да туитват и да изпращат съобщения.
Първо, изкуствената светлина влияе на мозъка; тя понижава някои химикали в мозъка, които спомагат да заспиването и съня, като мелатонина, така че е известно, че изкуствената светлина не е полезна за мозъка. Ето защо има изследвания, че четенето на хартиени книги с обикновена "топла" светлина не нарушава съня по същия начин, по който го прави например употребата на четци като Kindle.
