Ако и вие сте като повечето хора, значи в момента сте в затворено помещение. А и вероятно сте били на закрито през близо 21 от последните 24 часа, заключени в крепост от стени, прозорци и врати.
Предвид факта, че по-голямата част от нашето съществуване протича в изкуствената и високо конструирана вътрешна среда, ние знаем твърде малко за нашите микробни съжители - микроскопичните създания, които покриват всяка повърхност и се носят из въздуха на стаите, в които живеем.
Ново проучване на университета в Орегон цели да промени това
Сравнявайки микробните общности от стаи с различни системи за вентилация - а съответно и различна температура, влажност и режим на осветление - екип от учените, ръководен от Стивън Кембъл, успява да докаже, че архитектурата определя видовете микроорганизми, обитаващи пространствата, което крие в себе си потенциални опасности.
Кембъл изследва стаите в болницата Providence Milwaukie, която се намира в един от крайните квартали на Портланд, Орегон. Стратегически избор е да се изследва теорията за естествения подбор чрез архитектурата, тъй като медицинските съоръжения целенасочено се опитват да ограничават броя на микроорганизмите и да разберат силите, които ги създават.
Освен това изследването има сериозна история: през 1859 г. Флорънс Найтингейл пише (жената, която е патрон на медицинските сестри - бел.р.), че здравето на пациентите зависи и от отворените прозорци. (Което си е автоматична бонус точка в полза на новото изследване, тъй като цитира труд отпреди 2 века!)
Изводът: климатизираните помещения не ни предпазват от опасните микроби
Изследователският екип събира 1500 куб. м въздух от три места: механически вентилирана стая, естествено вентилирана стая (или такава с отворен прозорец) и незастроено открито пространство. Концентрацията на микроорганизми варира от около 500 000 до 2.5 милиона клетки на кубичен метър, а естествено вентилираната среда е по средата между механично вентилираната и незастроената по съдържание на микроорганизми.
Вероятно най-притеснително е откритието на Кембъл, че "въздухът в закрити пространства съдържа общности, доминирани от няколко близко свързани бактерии, които от своя страна приличат на познатите човешки патогени". Този извод предполага, че вместо да държат опасните микроорганизми надалеч, болничните стаи с механична вентилация всъщност задържат потенциално опасни видове. И все пак, има си и положителна страна: механизмите за филтриране наистина предпазват от полени и други алергени.
Това е един важен - макар и напълно неочакван - резултат и изглежда, че Кембъл е попаднал на златна жила. Областта на микробната екология традиционно използва откритата среда за своите изследвания - места като езера, пустинна почва или подводни скали. Ала през последните години нещата стават все по-ориентирани към човека, тъй като става ясно, че микроорганизмите проникват навсякъде (дори самото човешко тяло е съставено предимно от микроби). Хората и обкръжаващата ги среда не са по-малко микробна среда от морската вода, в която плуваме през горещите летни дни.
Архитектурната екология ще промени начина, по който се конструира бъдещата градска среда
Ние сме дълбоко свързани с микроорганизмите около нас, а обществената структура може да окаже важни влияния върху здравето ни. Добрите новини са, че разполагаме с механизми, чрез които да влияем на естествения подбор и по този начин да определяме кои микроорганизми ще оцелеят и кои - не.
Разбира се, същите механизми оказват влияние и върху човешките същества, а и сме способни да толерираме температура и влажност само в определени граници. Ала в рамките на този зададен обхват могат да бъдат предприети различни стратегии: различни нива на естествена светлина при дадена честота на вълните, поддържане на стерилни повърхности или "засаждането" им с определен хранителен коктейл, както и прокарването на въздушни вентилационни схеми, които селективно филтрират специфични типове микроби или биологично активни макромолекули.
В болницата Providence Milwaukie параметрите на архитектурния подбор допринасят за потенциално опасни организми, но това не е единствената възможност. Чрез набиращата сила наука, наречена архитектурна екология, би било възможно да се постига по-добро здраве и чрез по-ефективен дизайн.
