Тайните на гейшите

"В живота си съм усвоила единствено изкуствата и любовната игра", четем в "Последната гейша" на Сайо Масуда. Кимоната на гейшите може и да са луксозни, но не и животът им, както се разбира от книгата.

Униформата не допуска вариации - бяло лице, възглавница на гърба, чорапи и традиционните налъми. Това е така от векове, така е и днес. "Гейша" по принцип означава творческа личност - творец, който развлича. Според японските разбирания това е момиче, което свири на шамисен и разказва истории, за да поддържа доброто настроение на мъжете.

Жените влизат в тази професия чак в края на 18 век - дотогава единствено мъже са имали ангажимента да забавляват императора като придворни шутове. А когато към съсловието се присъединяват и жените, характерът на дейността логично се разширява - към досегашните задачи се прибавя и "развлечението за цялото тяло". Или както пише Сайо Масуда в книгата си: "В живота си съм усвоила единствено изкуствата и любовната игра".

Не особено елегантна професия

Официално между проститутката и гейшата има разлика, но поне през 1930-те и 1940-те години не е съществувало никакво разделение между двете професии, разказва Масуда. Междувременно преспиването с клиентите не е сред ангажиментите на гейшата, това става само по нейно желание. Въпреки това никой не би пратил дъщеря си на училищния карнавал с костюм на гейша.

Както се знае отдавна професията съвсем не е толкова елегантна, колкото са кимоната, носени от нейните представителки. Сайо Масуда само потвърждава това.

Гейшата трябва на първо място да може да разсмива, да забавлява с приятни разговори, да танцува. И постоянно да налива на мъжете оризово вино - за да може като пийнат, да се отпуснат и да продължат фиестата с дамата на някое сепаре, най-добре за цяла нощ. Така печелят и съдържателите на заведенията, и тези, които предоставят гейшите. Всичко е организирано много строго, момичетата носят и табелки с имената, за да няма дублиране на заявките.

Оръдието на труда е собственото тяло. Но не само за секс, а и за танци. Паралелно гейшата подрънква на триструнния шамисен - инструмента, от който гостите още повече се отпускат.

Моралът, бизнесът и кариерата

Коя е най-неприятната страна на работата? Мъжете естествено, категорична е Сайо Масуда. На момичетата им се налага да вземат това, което им се дава. Масуда например попаднала при един кривоглед тип, който можел да й бъде дядо. Но все пак да бъдеш гейша може и да е добре. За Масуда например пътят към тази професия е бил нещо като спасение. В продължение на няколко години тя е била подложена на тежък физически труд в една ферма. Един ден обаче майка й я продала на една госпожа, която искала да я превърне в "творческа личност", за да може да изкарва от нея пари.

Продължителността на кариерата обичайно се договаря с пазарлък, разказва още Масуда. Пълноценна гейша се става за около десет години, но има и една допълнителна година - в знак на благодарност за обучението. След това гейшата вече може да започне да работи за своя собствена сметка.

Тази професия е всъщност само за смирени и услужливи жени, забили поглед в земята, обобщава Масуда. И не е лъжа, че в дъното на всичко стои търговията с хора.

Дойче Веле

#17 Ben Dover 23.08.2012 в 23:18:31

Оня,ма не е задължително да разбира от компутри.Гол шах не си ли играл?Мноу е забавно

#18 koya sam? 23.08.2012 в 23:40:17

Е, във форума секс няма как да стане. Това го дадох като пример само: за японците може гейшите да са нещо като "виртуални" жени. Те си идеализират техния образ. Ето защо гейшите ги обучават толкова време на обноски, музика, поезия и пр. Ако си гледал някой исторически филм за Япония трябва да си запознат. А глупостите за гърдите дето ги написа току-що ще взема да ги забравя.

#19 Ben Dover 23.08.2012 в 23:55:30

Уфф,много си напрегната сериозно

#20 koya sam? 24.08.2012 в 00:03:19

Ами, може да ми се води разговор в стил "гейша" тази вечер. Ама вие не правите разлика между гейша и уличница. Та, тогава да ви оставям да скучаете и да се дърлите помежду си. Идете четете за политиката, национализма и т.н.

#21 Ben Dover 24.08.2012 в 10:06:23

Гейша - идва от английското "Гей" и "Ша".Коренът на думата "Гей" е свързан със старофренското (или по-точно провансалското) gai: "весел", "който доставя радост".Ша,обаче от своя страна е съкратеното наименование на думата "шафрантия".Думичката шафрантия произлиза от името на французина мосю Шафран,който пък от своя страна е бил естет,циник и поет в древна Франция.Както вече разбрахте,гейшите всъщност произлизат от Франция.Както и трипера и френската любов.Грешно е схващането,че първата гейша е японка.В гореспоменатата Япония ги внася за пръв път през 16-ти век мадам Лили.Една от най-известните пимпки(женското на пимп) на тогавашното време.Приближена на Луи 16.(Той за това се е казвал Луи 16-ти.Щото е живял през 16-ти век. бел.ред)Кралят слънце.Той много я е уважавал.Даже по два-три пъти на ден въпреки,че е била доста сложна за уважаване жена.В смисъл,че отдолу била като попски ръкав.Мадам Лили в наше време е позната като Лили Иванова и се занимава с изпълнение на погребални песни.Справка:песента "Ветрове" Когато мадам Лили отива на посещение в Япония се запознава с Японския император Мацумото.(по-късно той става Мацумото Нагъзото защото се разкрива като гей.)Императора поискал да оправи мадам Лили,но с неговия малък атрибут и широките размери на мадам на този етап е било като да хвърлиш наденица в кладенец.Триене почти не е имало.Тогава те двамата започнали да си говорят и открили сладката възбуда от сладострастно словоблудство и пляскане с камшици.Така била се появила първата гейша.Отначало се казвала само "Ша",после добавили и думичката "Гей" защото открили,че цялата работа може да се практикува и с гейове.В смисъл популяризирала се е практиката.А мадам Лили се прибрала доволна във Франиця и все още прибира дивиденти щото е на процент. Това е историята на гейшите. Коя съм,така по-добре ли е?

#23 Оня Дето Го Трият 24.08.2012 в 10:17:36

Коя съм Така е, не правиме разлика между гейша и уличница, по простата причина, че романтичната представа за гейши в днешния циничен свят ми се струва изветряла и неприложима. Искам да видя този мъж (под 60), който би наел жена да си говори възвишено за изкуство с нея и да слуша подрънкване на триструнния шамисен. Тоест жените, които ни харесват освен за секс и за общуване на разнообразни теми ние ги наричаме наши приятелки (гаджета)

#25 Ben Dover 24.08.2012 в 10:25:28

Философията, която психотерапевтката изповядва е, че еманципацията е най-големият ни враг и колкото сме по-слаби и раними сме, толкова по-добре.. Мали,тая кви глупости пише.Зема верно стана един гейш да им обясня,че тука си требе здрав ебън.Еманципация дрън-дрън.

#26 koya sam? 24.08.2012 в 11:02:29

Е, като чета всичкото това, виждам, че професията "гейша" няма да намери почва в България Вероятно и в Япония вече е на изчезване. Или са се променили задълженията на гейшата Някой ако знае как е сега в Япония нека каже.

#27 koya sam? 24.08.2012 в 11:24:21

Дрън, дрън, курса на Кобилкина, смиреност и послушание...Това в нещо ми напомня за една статия за идеалната съпруга, публикувана тук преди време. Бабите са казали: насила хубост не става. За всяко нещо трябва да има обективна причина, че да стане. Противоестествено е жена-началник, например, може даже да е по-успяла и да изкарва повече от мъжа си, а вечер да се прави на покорна и послушна пред мъжа си. Ами, още по-тежък случай: ако тя издържа мъжа си, който по някакви причини няма доходи или има много малки? И как би се чувствал такъв мъж до такава една жена? Познавах едно подобно семейство преди години. Накрая се разведоха. Пък и този курс едва ли има толкова общо с обучението на гейшите колкото аз да съм негър Само е взаимствала думата "гейша", че и звучи по-екзотично.

#28 koya sam? 24.08.2012 в 11:29:24

Нежна и да проявява разбиране, да. Покорна, не.

#29 Мина 24.08.2012 в 20:45:05

Бен, абе кралят слънце не беше ли Луи 14-ти? А това за 16-ти и 16-ти век ме спука от смях

#31 Ben Dover 24.08.2012 в 21:26:30

Мина,радвам се,че ми зададе този въпрос - значи тук пак има грешно схващане.Сега ще ти го обясня.Те луитата са ги водели с римски цифри.Един бог знае защо.Цифрата 14 преведена на римски се пише XIV.Обаче Луи 14-ти не бил много запознат с тия правила и всеки път бъркал мястото на "I" и го пишел от другата страна на петицата.Та на всички документи се подписвал Луи XVI.Чак после великия историк Ахмед Деде Мюнеджимбаши,докато си ровел в мазето открил някакъв документ,позаинтересувал се и открил,че някой е изтървал две луита.Бая се озорили докато оправят всички документи с коректор.Това са някои от срамните тайни на историята.

Новините

Най-четените