"... Вярното е още, че самата София дължи съществуването си на тия топли извори в полите на Витоша; по едно време те насмалко са щели да съблазнят самия Константина Велики да я направи столица на Източната Римска империя. И дали не тия скъпоценни извори именно са привлекли през 805 година Крума с дивите му пълчища, та София една от първите е паднала под ударите му?
И когато ние седим до чучура й и си плискаме рамената с горещите струи, нито ни иде на ума, че може би преди 11 века на същото място е стоял нашият див, велик и сладострастен цар и е правил същото; че може би и харема му да се е плискал в тия вълни и да е делил нашето удоволствие и чувство на блаженство!
Аз го изпитвам всеки вторник това блаженство, като си мисля с гордост, че ни една столица в Европа не владее подобно съкровище, нито пък има подобно другаде тъй занемарено".
Така е описал навремето Иван Вазов* минералните извори и бани в София. Същинска водна вакханалия, а в нея - опашки от щастливи хора. Майсторът на перото е едва 8-годишен, когато през септември 1858 г., след земетресение, в покрайнините на бъдещата столица съвсем наистина бликват гейзери с топла вода.
Добитъкът на местното население силно заобичал поляните, защото имал възможност да се къпе на воля. Така дошло името на днешния квартал „Овча купел" - къпалня за овце. Легендата разказва, че в отпечатъците от овчите копита в меката пръст, наричани още купели, се събирала толкова лековита вода, че дори и куците животни оздравявали.
Хората също открити, че водата притежава някаква магическа съставка и е в такова изобилие, че решили да си построят чешми, къпалня, басейни, лечебница и т.н. Стига се до Държавен институт по балнеология и физиотерапия, където буквално кипи от живот. Толкова с историята.
Сега господар на водата, ценната вода в квартал „Овча купел", е само тихата и неуморна разруха - и вероятно вече е станала опасна, защото „Влизането е забранено".
Справка - изоставената баня
Пустош, заключена в три етажа и стъклена тераса, с овална фасада и римски колони. Откроява се веднага, повдигайки основателния въпрос как е възможно такова красиво здание да бъде неглижирано до степен на саморазрушение.
Води се паметник на културата. Още не е ясно какво бъдеще я очаква, след като Централна баня се превръща в музей и СПА център. Нашата пресъхнала баня се намира в близост до автогарата в присъединения жк „Овча купел", известен повече с ниските жилищни наеми, приюта за бежанци, зимната пързалка и футболната школа на „Славия".
Знаете ли как мирише сграда, затворила порти още през 80-те години на миналия век? На прах, разядени греди, застоял въздух, пепел и изстинали въглени, стари книги ... Говоря от първо лице. От двореца на призраци и сенки, където растения си пробиват път сред отломки, парчета цветни мазилки и стъкла, за да се съединяват с бурната разделност навън - така изглежда малкият парк на банята.
Промъкнах се там с двама приятели в една ранна съботна сутрин. Търсихме адреналин, зловещо място за промъкване и ... снимки. (Може би ще се изненадате, но кадрите са заснети на лента). Не става без да се изцапате, да знаете. Дори ще ви се наложи да лазите по земята.
И други са го правили чрез различни входове, най-популярен стана колегата-фотограф Здравко Йончев. Дали заради изкушението от забраненото или любовта на доста от снимащите към изоставеното, няма значение - сградата трябва да бъде показвана за назидание на човешката немарливост и безхаберие.
А водата, тя се излива директно във Владайската река - с всичките си 37 градуса и химически съставки, облекчаващи ревматични и нервологични заболявания. Радват й се бездомните кучета. И те като овцете по Вазово време. Обаче на хората сега не им пука.
Защо да се трогват за някакъв дар от природата, след като „Влизането е забранено". И толкоз.
* "В топлите вълни" - Иван Вазов
