Искам си стотинката

Най-много обичам в българска бензиностанция да не ми връщат ресто от стотинка-две, че и пет. Даже изобщо да не си помислят подобно нещо. Да ми метнат книжните банкноти, някоя и друга стотинка от по 50, 20 или 10 и след това да ми пожелаят приятен ден по оня, леко пренебрежителен начин, с поглед към следващия, дето ще си подари стотинките.

Много обичам също, когато продължа да стоя пред човека на касата и настоявам да си взема клетите стотинки, а той ме гледа първо с недоумение, после с изумление и накрая с пренебрежение. А когато, въпреки неговите емоционални изживявания, конкретно изясня, че си искам едната, двете или петте стотинки, да ми отвори чекмеджето на касата, за да ми покаже, че ей на, нямат жълти стотинки.

И накрая, когато благо съобщя, че това не ме интересува, да ги измъкне от джоба си и да ги тръсне пред мен, все едно съм му поискала да ми подари предния си горен зъб.

Прилагам този съвсем конкретен пример, защото почти няма човек, който да не го е преживявал. Това е възможно най-нагледното и нагло лице на една много българска система - взимането и даването на бакшиш. Защото в този случай съвсем ясно демонстрира основното правило в тези клиентско-продавачески взаимоотношения:

"Това, което си решил, ще си го взема"

Принципно даването на бакшиш е начин да уважиш усилията на този, който извършва за теб някаква услуга. Като стойност, естествено, бакшишът е доста разтегливо понятие, защото в него най-важното правило е, че е пожелателен, а не задължителен. Има, разбира се, места, където той се приема за задължителен. Дали да го има или няма не се обсъжда, но това е въпрос на култура, традиции и националност.

В арабските страни бакшишът не зависи от цената, която си платил.

В Тунис, когато група седне да се храни в ресторант, накрая задължително на масата се сервира малка купичка, в която всеки оставя по определена, една и съща сума пари. Колко да е тя, казват местните или самият сервитьор. Те са достатъчно обръгнали на подобен род изяснявания с европейци и американци, така че съвсем ясно и без притеснения дават указания..

Ако сте на екскурзия, накрая ще ви поискат бакшиш и за шофьора, като понякога екскурзоводът се чувства длъжен да привнесе малко яснота относно тежкото му финансово и социално положение - имал много деца, пет дни не бил със семейството си, дъщеря му болна, синът - студент... Но това в Тунис.

В Турция също даването на бакшиш е редовна практика, въпреки че от туристическите агенции обикновено твърдят обратното. Не даваш нищичко само, ако наистина никак не си доволен от обслужването. Затова е възможно, когато не оставиш нищо за сервитьора, той дискретно да се наведе към теб и да те попита дали всичко е било наред.

Нищо няма да те попитат на много туристически места из Европа.

Всъщност, един парижки сервитьор в най-топ туристическия център на града може само да те погледне презрително, ако не си закръглил сумата, която дължиш. Ако си вземеш поръчката от бара сам или останеш да я консумираш там, можеш изобщо да не даваш никакъв процент на бармана. Обичайните 10-15 процента от сметката, които по правило се дават като бакшиш, вече често са само пожелателни, защото за никого не е толкова лесно на сума от 50 евро (малък обяд за двама), да даде 5 евро на сервитьора. Затова все по-често при сметка от около 50 евро реално се оставят евро-две.

Бакшишът не е задължително да е в кеш. В много страни (не и у нас) можете да го включите към сметката, която плащате с кредитната си карта.

Просто обявявате крайната сума, сервитьорът я въвежда в устройството и разбира се, благодари за щедростта ви. Това обаче не е възможна практика на много други места, защото тогава оставените екстра пари отиват директно в джоба на мениджъра или на собственика на заведението, а не при този, на когото всъщност искате да благодарите.

Бакшишът не се бута по джобовете, не се тика в деколтетата и не се предава по трето лице за някого си.

Ако някъде ви обслужи собственикът на заведението или неговия управител, също не е нужно да давате бакшиш. В някои страни това дори може да се приеме за обидно, защото собственикът или управителят са големите шефове, а малките бакшиши са само за техните подчинени. Казвам само какво е правилото, иначе дочувам вече хор от гласове, които се опитват да ме оборват с примери от наши и регионално близки кулинарни места.

Ами едно е да ти сервира чичо Мичо, дето държи селската кръчма, друго е да се отбие до масата ти управителят на парижкия Maxim's, ей това само ще им уточня.

Колко и кога се дава този вид клиенска благодарност не е най-важният въпрос. Накъдето и да тръгнете, винаги можете да се информирате какво е местното правило - интернет широк, познати много.

По-важният въпрос е как точно осъществяваме този жест.

„ЗЕми си там за тебе, колкото...нали..." , заръчва един път авторитетно виден столичен политик на маса в известен, претенциозен ресторант. Сервитьорката (какво да прави, милата) благодарно се покланя леко и се изнася до касата.

След малко се връща с някакво ресто, прибрано в кожена папчица, политикът я разгръща, започва да брои и видимо доволен, реагира: „Ееее... много сте скромни тука, бе, само при вас ще идвам! А, мойто момиче, пет лева... Че какво са пет лева?! Ще кажете после: „Дойде оня там от парламента и пари за едно коктейлче не остави!".

В този шеговито-веселяшки дух политикът бръква в джоба на сакото си, вади пълничкия си портфейл и с два пръста измъква от 20 лв.

Подава ги на момичето без да я гледа, като ги държи между палеца и средния си пръст. Тя ги приема (пак какво да прави, милата), а той, докато тя се отдалечава, отново на висок глас обявява на цялото заведение: „Еее, тия сервитьори повече кинти от нас изкарват, бе! Сервитьор да си, ако такива като мене са ти клиенти, ха-хаааа..."

Ами... то какво да го обсъждаме. Показността, декорирана с пари, винаги е проява на простотия.

Затова най-важното нещо, когато давате бакшиш е, да помислите дали няма да унижите човека, за когото е предназначен. Изобщо не е готино всички наоколо да разбират колко някой си е щедър и колко пари са му се откъснали от сърцето или порфейла. И още нещо важно - бакшишът не е начин да унижиш някого или да му покажеш колко над него си по някакъв критерий.

Той е благодарност, добро чувство. Така трябва да се дава, така трябва и да се приема.

Помните ли един велик момент от „Сам вкъщи 2", когато хлапето се загуби в Ню Йорк и се настани в страхотен апартамент на Plaza New York хотел, а досадният пиколо му поиска бакшиш? Припомням го - пиколото застана на вратата в очакване, а Кевин (момченцето) го изгледа учудено. За да му даде знак, пиколото разтърка палеца и показалеца си един в друг - демек, „парите". А Кевин, с доволната усмивка на щедър богаташ, извади от устата си дъвката, която дъвчеше, и му я даде.

Ето това ми иде да направя, когато за пореден път на бензиностанция си „вземат" най-случайно и абсолютно без притеснения малките, останали стотинки от личната ми сметка.

Това не е бакшиш, уважаеми касиери, това е кражба.

Все едно следващия път във фризьорския салон да ви подстрижат наполовина, в магазина да ви продадат само предната част на блузата, а монтьорът да ви остави да си карате колата с три гуми. Във всички тези случаи нещо ви е отнето.

Същото е и с бакшиша - той е доброволна форма на благодарност, не е вашата сума, която някак за малко е била у мен и просто аз услужливо ви я нося.

Така че, искам си стотинката! А дали ще я дам като бакшиш, е мое право да реша.

#2 Latrell Spencer 12.07.2015 в 09:30:17

В заведенията рядко цените завършват до стотната стотинка ( 8,99), докато в бензиностанциите и супермаркетите обикновено е точно така. Естеството на предлаганите услуги и стоки е такова, че колкото по-голямо е текучеството от клиенти, толкова малките жълти стотинки да са по-ценни, като същевременно да няма й оплаквания, като вашите. В големите ресторанти порцията е 49лв В барчетата коктейлът е 6,90 В бензиностанция кафето е 0,99 Ако имахме до хилядни щеше да има вафли от 0,399

#3 sarfios 12.07.2015 в 10:25:25

По-добре не ходи в щатите, че тогава ще става и кютек.

#5 maznislav 12.07.2015 в 12:18:11

Леле тоя бакшиш от 1,2,5 стотинки трябва да се заработи. Касимова, вярно че до сега будеше само смях с клетите ти статийки, но вече удари дъното. Да напишеш подобен бълвоч затова че не ти връщат ресто от 2 стотинки докато зареждаш....

#8 тъп 12.07.2015 в 13:36:12

тук отзивите са повече да наплюем касимова, отколкото по темата. а истината има поне две страни: съгласявам се с касимова и допълвам: след бърз набег по околните магазини джобовете ми осезаемо тежат. жълти и бели метални кръгчета без осезаема стойност. ко праим??? моето решение е да купувам преса, като приготвям точно стотинки. особено ми се радват в оранжевите отровни гъби, които избуяха напоследък, че там издават и касови бележки. кеф и пазарна икономика. прочее, и касимова понякога се изказва уместно

#10 Qrio 12.07.2015 в 14:23:27

Интересно как ще се почувства автора в какъвто и да е магазин в Холандия при плащане в брой. За над три години само в един случай не са ми закръгляли сумата - или нагоре, или надолу. 3.98 -> 4.00; 3.96 -> 3.95. Абсолютно масова практика е, най-вече защото 1/2 цента монетите са малко. В САЩ също по спомени беше подобно положението. Да, принципите са си принципи и тук по-скоро се правят на разсеяни, но не е толкова изключителна практика.

#13 jkpops83 12.07.2015 в 15:17:16

много ми е любопитно,дали нали,авторката,като зарежда примерно на бензиностанция,и и сипят 2 ст. повече,си ги плаща?

#16 mehudi 12.07.2015 в 17:28:55

на бг бензиностанции отдавна, ама много отдавна плащам само с кредитни карти и за стотитнки не е ставало дума. също, бакшишът може да се включи в плащането с кредитната карта, дори в бг. не знам по кои ресторанти ходи авторката.

#18 Qrio 12.07.2015 в 19:13:06

Palma, твърде отдавна беше, 2002-2006. Със сигурност не е до степента, в която е в Холандия, но ми се е случвало Ако не се лъжа във Финландия също закръглят до най-близките 5 цента.

#21 Qrio 12.07.2015 в 20:36:56

Точно евро цента имам предвид, естествено. Както и за Холандия очевадно Благодаря за подценяването, но не съм си и мислил, че във Финландия си служат с пенита ;) А също така съм убеден, че на много малко места биха си позволили да закръглят до най-близките 5 евро, още по-малко пък и масово в цяла държава ;)

#27 Scandic 13.07.2015 в 01:07:37

Ето, всичко показва, че основно бакшишите се дават при обслужване на заведение. И казвам пак: на заведение. Бяхме на дискотека преди време. Пихме уиски, имаше някаква промоция. Когато поисках сметката, ми се стори много, въпреки, че не бях отдавна в България. Попитах колко струва едно питие. Бармана ми каза цената но допълни, че той я закръглял. Ок, значи ако сметката ни е била 25 лв, той я закръглил на 30. Добре, ама не трябва ли аз да реша това? Но, не било точно така. Ако едно уиски е стрували 3,50 младежът го закръглял направо на 5 лв. И така всяко питие. А не цялата сметка. Е, това е нашата жалка балканска култура. Всички са недоволни, но когато нещо зависи от тях, пак го правят както не трябва.

#29 Мунчо 13.07.2015 в 10:17:45

Ей, голяма бяла птицо! Точно на бензиностанциите ако заредиш примерно за 10,02лв и дадеш две банкноти по 5лв, никой няма да ти нервничи и да те чака да ровиш по джобовете за жълтите стотинки. Аман от мрънкялници! Ама и аз съм за бой, че ви чета глупостите...

#34 partci 14.07.2015 в 00:01:05

На мен пък ми е по-дразнеща обратната страна - като не ти достигат, две, три пет или десет стотинки и отсреща седят и те чакат да ги извадиш като първия престъпник. Абсолютно всеки път.

#36 Оби Уан 14.07.2015 в 17:08:34

jkpops83 | 12.07.201515:17 много ми е любопитно,дали нали,авторката,като зарежда примерно на бензиностанция,и и сипят 2 ст. повече,си ги плаща? ....................... Мунчо | 13.07.201510:17 Ей, голяма бяла птицо! Точно на бензиностанциите ако заредиш примерно за 10,02лв и дадеш две банкноти по 5лв, никой няма да ти нервничи и да те чака да ровиш по джобовете за жълтите стотинки. Аман от мрънкялници! Ама и аз съм за бой, че ви чета глупостите... ....................... Когато видя, че сметката ми е например 10,02, оставям и стотинки, друг е въпросът дали ми ги взимат - това е ПРЕЦЕНКА на касиера!!! Мунчо, това, което правиш ти малки, черни бозайнико - оставяйки 2 по 5 лева е същото за което се пише в статията....

Новините

Най-четените