Най-много обичам в българска бензиностанция да не ми връщат ресто от стотинка-две, че и пет. Даже изобщо да не си помислят подобно нещо. Да ми метнат книжните банкноти, някоя и друга стотинка от по 50, 20 или 10 и след това да ми пожелаят приятен ден по оня, леко пренебрежителен начин, с поглед към следващия, дето ще си подари стотинките.
Много обичам също, когато продължа да стоя пред човека на касата и настоявам да си взема клетите стотинки, а той ме гледа първо с недоумение, после с изумление и накрая с пренебрежение. А когато, въпреки неговите емоционални изживявания, конкретно изясня, че си искам едната, двете или петте стотинки, да ми отвори чекмеджето на касата, за да ми покаже, че ей на, нямат жълти стотинки.
И накрая, когато благо съобщя, че това не ме интересува, да ги измъкне от джоба си и да ги тръсне пред мен, все едно съм му поискала да ми подари предния си горен зъб.
Прилагам този съвсем конкретен пример, защото почти няма човек, който да не го е преживявал. Това е възможно най-нагледното и нагло лице на една много българска система - взимането и даването на бакшиш. Защото в този случай съвсем ясно демонстрира основното правило в тези клиентско-продавачески взаимоотношения:
"Това, което си решил, ще си го взема"
Принципно даването на бакшиш е начин да уважиш усилията на този, който извършва за теб някаква услуга. Като стойност, естествено, бакшишът е доста разтегливо понятие, защото в него най-важното правило е, че е пожелателен, а не задължителен. Има, разбира се, места, където той се приема за задължителен. Дали да го има или няма не се обсъжда, но това е въпрос на култура, традиции и националност.
В арабските страни бакшишът не зависи от цената, която си платил.
В Тунис, когато група седне да се храни в ресторант, накрая задължително на масата се сервира малка купичка, в която всеки оставя по определена, една и съща сума пари. Колко да е тя, казват местните или самият сервитьор. Те са достатъчно обръгнали на подобен род изяснявания с европейци и американци, така че съвсем ясно и без притеснения дават указания..
Ако сте на екскурзия, накрая ще ви поискат бакшиш и за шофьора, като понякога екскурзоводът се чувства длъжен да привнесе малко яснота относно тежкото му финансово и социално положение - имал много деца, пет дни не бил със семейството си, дъщеря му болна, синът - студент... Но това в Тунис.
В Турция също даването на бакшиш е редовна практика, въпреки че от туристическите агенции обикновено твърдят обратното. Не даваш нищичко само, ако наистина никак не си доволен от обслужването. Затова е възможно, когато не оставиш нищо за сервитьора, той дискретно да се наведе към теб и да те попита дали всичко е било наред.
Нищо няма да те попитат на много туристически места из Европа.
Всъщност, един парижки сервитьор в най-топ туристическия център на града може само да те погледне презрително, ако не си закръглил сумата, която дължиш. Ако си вземеш поръчката от бара сам или останеш да я консумираш там, можеш изобщо да не даваш никакъв процент на бармана. Обичайните 10-15 процента от сметката, които по правило се дават като бакшиш, вече често са само пожелателни, защото за никого не е толкова лесно на сума от 50 евро (малък обяд за двама), да даде 5 евро на сервитьора. Затова все по-често при сметка от около 50 евро реално се оставят евро-две.
Бакшишът не е задължително да е в кеш. В много страни (не и у нас) можете да го включите към сметката, която плащате с кредитната си карта.
Просто обявявате крайната сума, сервитьорът я въвежда в устройството и разбира се, благодари за щедростта ви. Това обаче не е възможна практика на много други места, защото тогава оставените екстра пари отиват директно в джоба на мениджъра или на собственика на заведението, а не при този, на когото всъщност искате да благодарите.
Бакшишът не се бута по джобовете, не се тика в деколтетата и не се предава по трето лице за някого си.
Ако някъде ви обслужи собственикът на заведението или неговия управител, също не е нужно да давате бакшиш. В някои страни това дори може да се приеме за обидно, защото собственикът или управителят са големите шефове, а малките бакшиши са само за техните подчинени. Казвам само какво е правилото, иначе дочувам вече хор от гласове, които се опитват да ме оборват с примери от наши и регионално близки кулинарни места.
Ами едно е да ти сервира чичо Мичо, дето държи селската кръчма, друго е да се отбие до масата ти управителят на парижкия Maxim's, ей това само ще им уточня.
Колко и кога се дава този вид клиенска благодарност не е най-важният въпрос. Накъдето и да тръгнете, винаги можете да се информирате какво е местното правило - интернет широк, познати много.
По-важният въпрос е как точно осъществяваме този жест.
„ЗЕми си там за тебе, колкото...нали..." , заръчва един път авторитетно виден столичен политик на маса в известен, претенциозен ресторант. Сервитьорката (какво да прави, милата) благодарно се покланя леко и се изнася до касата.
След малко се връща с някакво ресто, прибрано в кожена папчица, политикът я разгръща, започва да брои и видимо доволен, реагира: „Ееее... много сте скромни тука, бе, само при вас ще идвам! А, мойто момиче, пет лева... Че какво са пет лева?! Ще кажете после: „Дойде оня там от парламента и пари за едно коктейлче не остави!".
В този шеговито-веселяшки дух политикът бръква в джоба на сакото си, вади пълничкия си портфейл и с два пръста измъква от 20 лв.
Подава ги на момичето без да я гледа, като ги държи между палеца и средния си пръст. Тя ги приема (пак какво да прави, милата), а той, докато тя се отдалечава, отново на висок глас обявява на цялото заведение: „Еее, тия сервитьори повече кинти от нас изкарват, бе! Сервитьор да си, ако такива като мене са ти клиенти, ха-хаааа..."
Ами... то какво да го обсъждаме. Показността, декорирана с пари, винаги е проява на простотия.
Затова най-важното нещо, когато давате бакшиш е, да помислите дали няма да унижите човека, за когото е предназначен. Изобщо не е готино всички наоколо да разбират колко някой си е щедър и колко пари са му се откъснали от сърцето или порфейла. И още нещо важно - бакшишът не е начин да унижиш някого или да му покажеш колко над него си по някакъв критерий.
Той е благодарност, добро чувство. Така трябва да се дава, така трябва и да се приема.
Помните ли един велик момент от „Сам вкъщи 2", когато хлапето се загуби в Ню Йорк и се настани в страхотен апартамент на Plaza New York хотел, а досадният пиколо му поиска бакшиш? Припомням го - пиколото застана на вратата в очакване, а Кевин (момченцето) го изгледа учудено. За да му даде знак, пиколото разтърка палеца и показалеца си един в друг - демек, „парите". А Кевин, с доволната усмивка на щедър богаташ, извади от устата си дъвката, която дъвчеше, и му я даде.
Ето това ми иде да направя, когато за пореден път на бензиностанция си „вземат" най-случайно и абсолютно без притеснения малките, останали стотинки от личната ми сметка.
Това не е бакшиш, уважаеми касиери, това е кражба.
Все едно следващия път във фризьорския салон да ви подстрижат наполовина, в магазина да ви продадат само предната част на блузата, а монтьорът да ви остави да си карате колата с три гуми. Във всички тези случаи нещо ви е отнето.
Същото е и с бакшиша - той е доброволна форма на благодарност, не е вашата сума, която някак за малко е била у мен и просто аз услужливо ви я нося.
Така че, искам си стотинката! А дали ще я дам като бакшиш, е мое право да реша.
В заведенията рядко цените завършват до стотната стотинка ( 8,99), докато в бензиностанциите и супермаркетите обикновено е точно така. Естеството на предлаганите услуги и стоки е такова, че колкото по-голямо е текучеството от клиенти, толкова малките жълти стотинки да са по-ценни, като същевременно да няма й оплаквания, като вашите. В големите ресторанти порцията е 49лв В барчетата коктейлът е 6,90 В бензиностанция кафето е 0,99 Ако имахме до хилядни щеше да има вафли от 0,399
По-добре не ходи в щатите, че тогава ще става и кютек.
Леле тоя бакшиш от 1,2,5 стотинки трябва да се заработи. Касимова, вярно че до сега будеше само смях с клетите ти статийки, но вече удари дъното. Да напишеш подобен бълвоч затова че не ти връщат ресто от 2 стотинки докато зареждаш....
тук отзивите са повече да наплюем касимова, отколкото по темата. а истината има поне две страни: съгласявам се с касимова и допълвам: след бърз набег по околните магазини джобовете ми осезаемо тежат. жълти и бели метални кръгчета без осезаема стойност. ко праим??? моето решение е да купувам преса, като приготвям точно стотинки. особено ми се радват в оранжевите отровни гъби, които избуяха напоследък, че там издават и касови бележки. кеф и пазарна икономика. прочее, и касимова понякога се изказва уместно
Интересно как ще се почувства автора в какъвто и да е магазин в Холандия при плащане в брой. За над три години само в един случай не са ми закръгляли сумата - или нагоре, или надолу. 3.98 -> 4.00; 3.96 -> 3.95. Абсолютно масова практика е, най-вече защото 1/2 цента монетите са малко. В САЩ също по спомени беше подобно положението. Да, принципите са си принципи и тук по-скоро се правят на разсеяни, но не е толкова изключителна практика.
много ми е любопитно,дали нали,авторката,като зарежда примерно на бензиностанция,и и сипят 2 ст. повече,си ги плаща?
на бг бензиностанции отдавна, ама много отдавна плащам само с кредитни карти и за стотитнки не е ставало дума. също, бакшишът може да се включи в плащането с кредитната карта, дори в бг. не знам по кои ресторанти ходи авторката.
Palma, твърде отдавна беше, 2002-2006. Със сигурност не е до степента, в която е в Холандия, но ми се е случвало Ако не се лъжа във Финландия също закръглят до най-близките 5 цента.
Точно евро цента имам предвид, естествено. Както и за Холандия очевадно Благодаря за подценяването, но не съм си и мислил, че във Финландия си служат с пенита ;) А също така съм убеден, че на много малко места биха си позволили да закръглят до най-близките 5 евро, още по-малко пък и масово в цяла държава ;)
Ето, всичко показва, че основно бакшишите се дават при обслужване на заведение. И казвам пак: на заведение. Бяхме на дискотека преди време. Пихме уиски, имаше някаква промоция. Когато поисках сметката, ми се стори много, въпреки, че не бях отдавна в България. Попитах колко струва едно питие. Бармана ми каза цената но допълни, че той я закръглял. Ок, значи ако сметката ни е била 25 лв, той я закръглил на 30. Добре, ама не трябва ли аз да реша това? Но, не било точно така. Ако едно уиски е стрували 3,50 младежът го закръглял направо на 5 лв. И така всяко питие. А не цялата сметка. Е, това е нашата жалка балканска култура. Всички са недоволни, но когато нещо зависи от тях, пак го правят както не трябва.
Ей, голяма бяла птицо! Точно на бензиностанциите ако заредиш примерно за 10,02лв и дадеш две банкноти по 5лв, никой няма да ти нервничи и да те чака да ровиш по джобовете за жълтите стотинки. Аман от мрънкялници! Ама и аз съм за бой, че ви чета глупостите...
На мен пък ми е по-дразнеща обратната страна - като не ти достигат, две, три пет или десет стотинки и отсреща седят и те чакат да ги извадиш като първия престъпник. Абсолютно всеки път.
jkpops83 | 12.07.201515:17 много ми е любопитно,дали нали,авторката,като зарежда примерно на бензиностанция,и и сипят 2 ст. повече,си ги плаща? ....................... Мунчо | 13.07.201510:17 Ей, голяма бяла птицо! Точно на бензиностанциите ако заредиш примерно за 10,02лв и дадеш две банкноти по 5лв, никой няма да ти нервничи и да те чака да ровиш по джобовете за жълтите стотинки. Аман от мрънкялници! Ама и аз съм за бой, че ви чета глупостите... ....................... Когато видя, че сметката ми е например 10,02, оставям и стотинки, друг е въпросът дали ми ги взимат - това е ПРЕЦЕНКА на касиера!!! Мунчо, това, което правиш ти малки, черни бозайнико - оставяйки 2 по 5 лева е същото за което се пише в статията....