Сервитьорите обикновено се радват да ни видят. Повечето от тях, особено ако са съвестни, нямат нищо против да са на нашите услуги по време на обяда, вечерята или брънча ни.
Пък и знаят, че повече и по-доволни клиенти е равно на повече и по-големи бакшиши.
Само че дори и най-сърцатият сервитьор ненавижда ето тези навици:
Настаняваме се своеволно
И в България вече повечето добри заведения имат хостове, които да насочват гостите към резервираната или подходящата за тях маса. Именно хостовете разполагат със схема на ресторанта и преценяват кои компании къде да настанят.
Затова самоволното настаняване сварва сервитьорите неподготвени, което им е крайно неприятно, а и понякога се налага тепърва да местят клиентите към по-подходящата за тях маса.
На следващо ниво по омраза е сядането на още неоправена от предходните гости маса. Ние може и да си мислим, че сме полезни, като подаваме празните чаши и чинии, само че в реалността най-често само пречим на сервитьора да си свърши по-бързо работата и да ни обърне подходящото внимание.
По-разумно е да изчакаме масата да бъде разтребена и напълно готова.
Имаме прекомерно много изисквания
Алергии, хранителна непоносимост, ненавист към някоя от съставките - това са съвсем обикновени неща и сервитьорите са наясно с тях. По тази причина нямат против да предадат на кухнята изискванията ни.
Няма проблем да настояваме салатата да е без ядки заради алергия или в основното да няма млечен продукт заради непоносимост.
Проблемите идват, когато започнем да засипваме персонала с изисквания и стане ясно, че те са по-скоро каприз, отколкото необходимост. Никой не обича разглезени клиенти, които смятат, че светът трябва да се върти около тях и че е приемливо да нахалстват, само защото са в ресторант.
По-високият клас ресторанти не допускат и прекалено много насоки как да бъде приготвено ястието, защото се приема, че готвачът знае най-добре как да поднесе творенията си.
Пришпорваме приготвянето на поръчката ни
Дори и сто пъти да попитаме готова ли ни е храната, тя няма да стане по-бързо.
Освен това самият сервитьор не участва по никакъв начин в процеса на готвене. Да, той може да предаде на кухнята питането ни, но дотам. Всъщност, с десетки питания кога ще е готово само губим времето на персонала и го разсейваме от работата му.
Разбира се, ако усещаме, че забавянето е прекалено дълго, е в реда на нещата тихо и възпитано да питаме какво се случва с поръчката.
Но няма сервитьор, който да ненавижда клиентите, които 5 минути, след като са поръчали, вече проявяват видимо нетърпение и нервност. Особено ако са поръчали нещо по-сложно от менюто, което изисква време и техника за сготвянето си.
Правим груби и невъзпитани жестове, за да допоръчаме
Вдигаме чашата и я сочим енергично, за да поръчаме още едно питие, или ръкомахаме странно към чинията, за да сигнализираме, че е свободна? Не, не и пак не.
Сервитьорите не харесват това поведение по няколко причини.
Първо, има шанс да ни разберат погрешно и да донесат не онова, което сме искали. Оттам следва излишно разкарване до масата и обратно и още веднъж, за да си получим правилния продукт от менюто.
Второ, не е никак възпитано да се държим по такъв начин в ресторант, вместо като останалите да изчакаме търпеливо сервитьорът да дойде до масата и да кажем ясно и спокойно какво желаем. Бонус черни точки получаваме, ако освен ръкомахане и жестове, прибавим и шумове.
С други думи, никакво почукване по чашата с пръст или прибор, щракане с пръсти и подвикване.
Не контролираме децата си
Огромната част от ресторантите нямат нищо против малките си клиенти, най-малкото защото на тях могат да дойдат доста допълнителни поръчки - безалкохолни, гарнитури и десерти. А и защото все пак повечето хора обичат деца.
Но даже и най-търпеливите сервитьори са на ръба, когато им се налага да се справят с подивели малчугани.
Сервитьорите не са бавачки, а и когато правят забележка за буйно дете, обикновено е от притеснение то да не се нарани и да не счупи нещо.
