Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хайде да спрем с бакшишите за лекари и учители

Те не са сервитьори и не държат да получават подаръци и ваучери Снимка: iStock
Те не са сервитьори и не държат да получават подаръци и ваучери

Културата на бакшиша е нещо обичайно за нашите географски ширини. Нормално е да възнаградиш с малка сума сервитьори, камериерки, таксиметрови шофьори, фризьорки и козметички за предоставената услуга и добре свършена работа.

При някои от тях това е и очаквано и формира част от дохода им - затова и малко пò на Запад от Балканите и Ориента бакшишът е официална част от сметката.

Тук обаче е въпрос на неписани взаимоотношения и дълбоко вкоренена култура и то не само заради близостта ни до ориенталския манталитет. Годините на социализма съвсем канализираха всевъзможни неформални обществени взаимодействия до ниво на официални и почти размиха границата между бакшиш и подкуп.

И макар че времената уж са други, раздаването на допълнителни възнаграждения все още се разпростира отвъд сферата на услугите.

Веществена благодарност се изразява не само към сервитьори и бензинджии, но и към адвокати, лекари и учители.

За огромна част от българите това не само не е неестествено и смущаващо, но и задължително.

Ние приемаме, че е в реда на нещата да се отблагодарим с кутия бонбони на адвоката, с бутилка уиски на доктора и с подарък за учителката в края на учебната година. Което е странно, защото нямаме навик например да носим шоколад на строителните инженери, архитектите и шофьорите от градския транспорт, макар че тяхната работа е не по-малко важна за нас.

Проблемът е, че има известна разлика между сервитьор, който бърка поръчката или донася изстинала супа след 1 час, и хирург, който оплесква нещата с коремната ти операция, или учител, който кара детето ти да намрази йерархия, учебници и всякакви авторитети.

Сервитьорът, поне по дефиниция, се старае да угоди на клиента, за да си получи бакшиша. Мотивацията на лекаря и учителя не е материалната благодарност, която би могъл да получи от пациента/родителя.

Тя е съвсем различна и дори и да е комерсиално ориентирана, отново не цели уиски и подаръчна кошница с вино и кашкавал.

И да, колкото и пациенти и родители да смятат, че е редно да подарят нещичко за благодарност или да не разсърдят отсрещната страна, на лекари и учители им е дошло до гуша от уиски и вино. Ако нещо в целия акт на поднасянето им би ги зарадвало, то е искрената благодарност.

Нещо повече - според себеусещането на възнаградения човек подаръкът може да се тълкува и направо като обида и унижение.

Защото той не е сервитьор. И защото бакшишът не е благодарност, а форма на заплащане, но доста хора не могат да видят разликата между двете. Приема подаръка, за да не ви обиди, а не защото го иска.

Сега, в края на учебната година, в хиляди Viber групи на хиляди класове тече обичайното наддаване и трескава подготовка за организиране на подаръци на "госпожата". Събират се сериозни суми и се вихрят и практически, и принципни спорове. На места събират по 20 лв., на други по 50 лв., има и особено склонни към показност и размах родители и сумите за един-единствен учител стигат и до 100 лв.

При 30 деца в клас това са 3000 лева!

Срещу това се подарява от битова техника и луксозни храни до ваучери за ваканции, бижута и спа услуги - тук родителската инициатива може да бъде изобретателна до нелепост.

Водещото обаче е да е за повече пари, за да демонстрира, че нашият клас е МНОГО благодарен за това, което учителят е направил за децата ни. Това изисква пропорционален жест. Не може да си много благодарен с малък подарък.

Хора, разберете, че това е сбъркано и обидно - и за учителя, и за вас самите. Това, което един наистина добър учител е направил за децата ви, няма цена. Благодарността също не може да бъде остойностена и оценена на 3000, 5000 или 10 000 лева, и приравнена на бакшиш.

Учителят не е полагал цяла година грижи за учениците си с идея родителите да му платят лятната почивка.

Правил го, защото това му е работата и защото (евентуално) му харесва да преподава и възпитава. Заплатата му не е голяма, но ако му го напомните с тлъст ваучер, го обиждате така, както бихте го обидили, ако му съберете социална помощ. Все едно му давате плик с кеш.

Той няма да помни подаръка ви (освен ако не блеснете с особена неадекватност), нито сумата, на която сте оценили благодарността си. Ще помни вас и детето ви, както и вие него. За цял живот.

Затова, когато се разделяте в края на последната ви учебна година заедно, просто му благодарете. Искрено и от все сърце.







 

Най-четените