Сигурно ви се е случвало: близка приятелка, познавате я от цяла вечност и добре знаете, че именно тя има пръст в създаването на тази вечност.
Върти на малкия си пръст голям бизнес, прави месечни обороти, които осигуряват пенсиите на 20 000 пенсионери, денонощието за нея е най-разтегливото понятие и е с телефон дори когато се къпе.
Та същата тази жена внезапно слиза от скъпата кола, събува високите токчета с крокодилска кожа, обработена със специална норвежка технология, и гордо обявява следващия си нов проект - едногодишна "творческа" пауза, през която ще се отдаде на настървено търсене на изгубеното "себе си" чрез наситена програма по емоционално и духовно самоусъвършенстване.
Цялото това занимание включва задължително усвояване на нови йога техники за медитация; курсове по "самоконтрол за постигане на успех" и "изкуството да създаваме щастливи случайности"; усвояване на нови термини като „фасилитатор"; посещение на всякакъв вид регресии, прогресии, "магически пътувания" и театър на сетивата; увличане по Менис Юсри и дори неафиширано любопитство към тантрическия секс.
Внезапно тези жени (много често жени и твърде рядко мъже!) подаряват на някоя клошарка грижливо подбирания си гардероб, брандиран, разбира се, с преследвани на специални дефилета марки от актуални пролетно-летни колекции и бодро обявяват, че така са освободили място за новите неща в живота си.
Или пък внезапно откриват отдавна спотайвани заложби по шеф и кройка и започват да си шият дрехите сами, като подбират само естествени материи, боядисани с природни багрила.
От всяка твоя дребна болежка в гърба, те правят сложен психологически сеанс, поуката от който задължително е, че „болестта е път", който трябва да изминеш, за да научиш нещо жизнено важно, което ти убягва поради затворените ти сетива.
Рязко се променя и библиотеката на тези хора.
"Яж, моли се и обичай" е новата Библия.
"Сексът и градът" се скрива на задния рафт, затисната от Норбеков, Карлос Кастанеда и Петър Дънов.
Късните алкохолни коктейли биват заменени с домашна лимонада и все по-ограничен социален живот.
Храната става еко, био и с много пълнозърнесто мюсли. Подписват се петиции в подкрепа на кърменето на публични места, косата вече се суши само на слънце, а почивките са непременно на къмпинг. Защото "съвсем малко всъщност му е нужно на човек, за да бъде доволен", „важни са истинските неща" и "трябва да оставим силата на живота да ни движи напред".
Не, това не е случайно хрумване само на жени, които са избледнели от стрес.
Практикуват го и скучаещи млади майки, за които висенето в кафенета и квартални градинки не е твърде възвишено. И завършващи университет амбициозни момичета, които искат да натрупат още „опит", преди да смаят света с шестиците в дипломите си. И отегчени съпруги, чийто заплати на мъжете им спокойно осигуряват битието, а тe имат една-единствена задача -„просто да бъдат щастливи".
Себеоткриването, себепознанието, себеусъвършенстването и всякакво друго „себе" е новият наркотик.
Модата на вечно търсещите промяната. Лайфстайлът на градската напредничавост.
Колкото повече курсове и семинари по темата си посетил, толкова по-хармонизиран, одухотворен и изискан си.
Денят ти внезапно прелива от смисъл, нощта - от здрав сън, а бъдещето е нещо, което очакваш с озарение, просветление и леко глуповата усмивка. Животът е твоят най-добър приятел, повтаряш си като мантра. И вярваш, че именно мантрите и позитивното мислене са съвсем достатъчни, за да преодолеят всички негативи наоколо.
