Анцугмен беше решил да си поспи.
Неделя е в края на краищата, нямаше нужда да бърза, затова снощи се остави разточително на удоволствията си.
Беше излизал навън с момчетата да хапнат по една мешана скара в "Лъчони", а след това спомените му се губеха някъде из нощните софийски дискотеки.
Последно си спомняше парфюма на някаква кифла, която му седеше на коленете и му разказваше как си взела изпита по икономикс с двеста лева в книжката.
Когато разговорът рязко премина в "Дье шъ ма водиш тъз вечер?", Анцугмен моментално загуби интерес, защото кинти за некви моми от Студентски град нямаше...
Абе то и по принцип кинтите нещо майката си е..ало напоследък, ама като си калкулира целия масраф на ум, реши, че не си струва инвестицията и няма защо да иска назаем от момчетата.
Пък и жена му на другия ден щеше да пили къде е бил и да му извади душата със скандали и цупене защо има червило по анцуга.
И накрая и тя щеше да вземе още толкова кинти, че да си затвори очите, устата и чакрите с един мощен шопинг.
"Ебаси - помисли си в просъница Анцугмен - треа се праи нещо, че една провинциална трътка не моа да си взема напоследък! И това, ако е живот..."
Точно в този момент в спалнята влетя Анцугуоман.
Отвори вратата с детонацията на атомна бомба и се спусна към все още сънения си мъж.
"Идиоте мръсеееен" - кресна Анцугуоман - "говедо българско, нещастник долен, що ти мирише анцуга на "Уоманити", бе, кретен смотан?!"
"На кво ми мирише анцуга, ма, ти луда ли си?! - парира веднага Анцугмен. Кво е тва "умани", ма, все некви такива си ги измисляш, да те в главата проста...!"
"Леле, колко си нагъл, селяниноооо! Аз ли няма да позная "уоманити"-то на Тиери Мюглер, бе?! Нали това ми е любимия парфюм, бе, идиот! Нали ти ми го подари, когато ме сваляше миналата година, бе... Сега на други ли го подаряваш, бе, провинциалист!"
Оттук нататък Анцугмен спря да слуша. Така или иначе знаеше каква е речта.
Анцугуоман неизменно припомняше цялата случка около тяхното запознанство, което си беше точно като това снощи със студентката по икономика.
Тогава обаче Анцугмен се поддаде на изкушението, а и кинти имаше точно в тоя месеца, та й направи пълна програма.
Нае стая в хотелче по пътя за Перник, на сутринта я заведе на Витошка да пият фрешчета, а после й даде петстотин кинта да си купи нещо. Тя се беше раздала в секса, дори въпреки първоначалното си упорство да не правят френска любов, накрая се съгласи и се представи почти професионално.
Анцугмен още получаваше приятни тръпки по тялото, когато се сетеше за точно този интимен момент между тях.
"До кво мое да те докара една готина свирка, маа му стара...", помисли си Анцугмен на ум, зарови лице във възглавницата си и за пореден път си обеща да я разкара тая кифла, че и без това сексът им беше оредял и окуцял отвсякъде.
Пък и деца искаше, да й се не види!
Не му стигат на него двете досега, с все озлобените им майки, ми и ново - че да плаща за анцузи и училища, докато е жив!
"Ма не ми викай провинциалист, ма, селянкооо! - сепна се изведнъж Анцугмен. Ако не бях аз да ти купя това-онова и да те доведа да живееш на София, сега щеше да стържеш барчетата с три лева в джоба, мааа!"
Това уточнение от страна на Анцугмен се вряза остро в речта на мацката му и тя за секунда онемя.
Точно в този момент Анцугмен се измъкна от леглото, свали си боксерките и ги запокити върху чаршафите.
"Я не си хвърляй гащите върху версачето, бе, простакоооо!" - писна Анцугуоман и взе да опъва разръфания памучен чаршаф с принт на горгона Медуза.
Смачканото й лице някак се поопъна, а когато Анцугуоман метна отгоре трите плюшени възглавници в лилаво, розово и златно, сякаш дори леко се усмихна.
Междувременно Анцугмен се беше дотътрил до банята и с внимание оглеждаше брадясалото си лице в огледалото.
Принципно се бръснеше един път в седмицата - в четвъртък, за да може в петък и събота, когато излизаше с момчетата, да е леко брадясал.
"Като италианец си така", му беше казало преди години едно момиче в Слънев бряг - "Все едно си оня от рекламата на "Долче и Габана", къде я гледах в списанието на плажа".
Оттогава той е убеден, че мацките обичат леко да им възпалява личицата с набола брада, пък и някак по-небрежно ти стои новият анцуг, когато си брадясал.
Няма нужда да е прекалено изтупан - спортният шик някак по му подхождаше.
Навън Анцугуоман подължаваше да нарежда и вече беше стигнала до частта "аз, ако те знаех какъв си и ако бях посушала майка ми, сега знаеш ли къде щях да съм".
Беше толкова разгневена, че подръпваше долнището на анцуга си на всяко изречение и крачолите й се качваха все по-нагоре и по-нагоре, за да открият красивите й тънки прасци.
Анцугмен обикновено капитулираше на тази гледка, нахвърляше й се и след десет минути бързият секс и стоте лева за шопинг сваляха напрежението.
Сега обаче погледът му се плъзна по розовия кант на долнището й и за първи път не се спря на прасците.
"Къде щеше да си, ма?! В Павликени! При майка ти! Аре да не ми опяваш много, а? Че ей са мое се върнеш там с влака!"
"Ми с влака ше се върна, кво?!" - крещеше лютата павликенка. "Като немаше пари да ми платиш лизинга и върна кията! То па и една кола, страшна работа! Знаеш ли мойте приятелки кви коли им купуват, бе, бедняк?!"...
Ръката на Анцугмен по навик се опита да се вмъкне в джоба на неговото собствено долнище, за да потърси там някакви останали от снощи кинти и да приключи караницата, но си даде сметка, че той все още е гол.
Затова бързо го почеса по мъжеството, след това зад врата, а накрая се навря с кутрето си в ухото му и развъртя вътре дългия си нокът. Това винаги успокояваше Анцугмен.
Направи го и тоя път. Той постоя секунда-две вторачен в разпенената си приятелка, след което грабна от ръцете й фаталния анцуг с миризма на уоманити и го нахлузи.
Долнището услужливо покри задника му и пое формата си от снощи с леко разкривени и уголемени от седенето колена.
Анцугмен бръкна в джоба му и с истинско успокоение напипа там няколко банкноти. Чевръсто отдели една от тях и извади другите две с баровски жест. Бяха точно седемдесет лева.
Метна ги в лицето на Анцугуоман и по своя си начин й пожела да си "разкара трътката от къщи и да върви да си купи некой парцал, че да си затвори плювалника".
Анцугуоман остана изумена от случката, но след секунда мълчание се съвзе и започна тирада на тема "аз не съм ти за кинтите мизерни".
Той така или иначе вече не я слушаше, затова в края на краищата тя се наведе, взе банкнотите, които се пързаляха от течението по ламината и ги тикна дълбоко в джоба на горнището си.
Щяха да стигнат за една добра имитацийка на портмоне на Луи Вютон и едно фрешче с приятелки, на които щеше с наслада да разкаже за скандала.
Анцугмен също беше разговарил напрежението и концентрирано бъркаше лъжичка нескафе с гореща вода.
По телевизия "Планета" вървеше някакво клипче с една нова сладурана, която ужасно му напомни на онова кифле от Слънчев бряг, дето му каза, че е като италианец, и душата му се разнежи.
Някак не можеше да преглътне емоционалния спомен просто ей така, затова отвори хладилника, измъкна оттам една бира и дръпна капачката й. Наля златната течност в отвореното си гърло, потърка с длан косматите си гърди и си помисли, че трябва да оправи нещата в неделя сутрин.
Довърши бирата, отпи глътка от нескафето, за да си пооправи дъха и нахлу в спалнята, където Анцугуоман ожесточено ръмжеше заедно с епилатора си и скубеше де що растителност срещне по прасците си. Гледката го възбуди.
"Мацо, аре не ми се сърди, бе, глей ква си! Нали знаеш батко колко си те обичка?!"
"Оф, бееее" - опъна му се Анцугуоман. "Не виждаш ли сега, че съм заета, кво ми се вреш! Мислиш си, че седемдесет лева ще оправят нещата..." - продължи тя, но гласът й ставаше все по-мек и по-мек...
"Нали знаеш, че батко винаги ще дава на своята принцеска парички да си купува неща. Сега са седемдесет, ама ако стане оная работа с Братото, може и седемстотин да станат.
Па после и седем хиляди, нема да е лошо, а, слънце?"
При мисълта за тази аритметична прогресия Анцугуоман съвсем притихна и в мислите си се отдаде на подреждане на списък с маркови неща от първа необходимост.
Тази перспектива я възбуди особено много и на лицето й плъзна усмивка. Нататък в стаята остана да се чува само тихото жужене на напразно работещия епилатор, подкрепено от долитащите от хола припеви на момичето от "Планета" и тихото, заучено от порноканалите стенание на Анцугуоман.
В края на песента, точно за рекламите, Анцугмен лежеше ухилен на своите версаче чаршафи, отпиваше от нескафето си и пушеше.
След като го нахока да внимава да не направи дупка в окото на горгона Медуза с цигарата си, Анцугуоман се върна към процедурата по обезкосмяване. На малката плюшена лежанка пред тях, точно между огромния мечок, който тя му подари за Коледа и гигантската икона на Свети Георги, облегната на стената, стояха приготвени неделните им анцузи.
Пръхкави, ухаещи на омекотител, в свежи светлосини и розови цветове.
Неделята можеше да започне щастливо точно сега.
