Испански балкон в средностатистически средиземноморски курорт. Часът е около девет, народът се е разщъкал наоколо по къси гащи и си прави селфита пред всеки ъгъл море или по-гъзарска кола. Туризмът тече с пълна сила, аз съм се оказала в тоталния му мейнстрийм и с лека носталгия по някогашния „Слънчев Бряг" и някогашната „Дружба" го наблюдавам.
В този миг някъде от близкото нищо засвирва оркестър. Рей Чарлз и Georgia в протяжен женски вокал. По общото звучене на бандата ми става ясно, че всъщност са двама - един на йониката и компютъра, който от време на време служи като беквокал, и певицата. Двучленка ресторантски музиканти, свила разходите до минимум чрез използване на собствените сили на максимум.
Чудесен пример за добър ресторантско-музикален мениджмънт от ново време.
Първо, никакви китаристи и басисти, никакъв барабанист, за глезотии като беквокалки да не говорим. Второ, подходящ ресторант. Такъв е всеки, в който туристите не са ол инклузив (те не плащат нищо извън пакета, така че няма бакшиши), с два свободни квадрата пред бара или тоалетната за сцена. Третото важно нещо в новия музикантско - курортен мениджмънт е името на групата.
Тук трябва малко повече въображение - като за морски ресторанти нещо по-ведро и лежерно, без думи като Horror или Shit. Например Sunshine band, The Saylor's Dream, Moon And Mood Hours...
Тези, на чийто концерт по неволя присъствам от балкона, са Nina And The Gang. Ясно е коя трябва да е Нина, но членът на The Gang (бандата) е само един. Той със сигурност е и мениджър, с още по-голяма сигурност е мъж на Нина или поне спи с нея. Това обаче са подробности.
Четвъртото и най-важно за един съвременен ресторантски оркестър (човек-оркестър, двучленка, трио или разточителен квартет) е да има репертоар. А за този репертоар аз, като добре запозната с българската ресторантско - музикална традиция и стъпваща уверено в международната такава, мога да бъда особено полезна.
Затова в името на музикалните хитове, туристическия ентъртейнтмънт, хотелската анимация, почиващите от третата възраст и невинните жертви от близките балкони на курортисти, съвсем доброволно и на драго сърце ще споделя наблюденията и изводите си.
А музикантите ако решат, да ги вземат като ключ сол. Ако не, здраве да е, просто е ще си тананикаме.
Основното нещо при оформянето на ресторантски репертоар е следното - в никакъв случай да не свирите собствена или нова музика.
Нещата трябва да са ясни - курортистът иска хитове, които е слушал като малък, целувал се е за първи път, били са фон на сватбата му, поддържали са духа му, докато са му изневерявали... Върху този той ритъм се е самонавивал, че е най-красивият, най-умният и най-неразбраният на тоя свят. Или се е раздавал докрай, пеейки пред огледалото вкъщи с дезодорант в ръка, вместо микрофон.
Точно затова ресторантският оркестър не трябва да има нито авторски амбиции, нито такива за особено важни интерпретации и оригинални аранжименти на известни класики. Разделяте се с мечтите за голямата сцена, прилежно прибирате в папка „За репетиции през зимата" всички ваши си идеи и се впускате в доброто старо време.
Доброто старо време в ресторантската музикална култура започва през 60-те.
Оттам първо научавате всичко на Бийтълс. Всеки един от техните хитове върши работа, но ако трябва да вдигнете от масите средния шейсетгодишен европеец, опитайте с Twist And Shout. За романтично начало Georgia и елегантният стар Рей са професионален избор. Ако имате възможност да го изпее мъж, цена няма да имате.
Е, ако сте само мениджър и кийбордист, а не вокал, оставете тая работа на певицата - и без това никой няма да забележи.
Важно е да направите добър преход към 70-те, а това идеално може да стане с Wild Thing на The Troggs от 1966. Закачате рок вълната дискретно, а тези на дансинга вече са вдигнали ръцете горе и аха да ги превърнат в рогата дяволска глава. Чудесно се справихте, смело отпрашваме към 70-те!
Тук на първо време предлагам да успокоим ритъма, защото аудиторията ви и без това вече малко неразумно се е развихрила.
Нека се подпрат един в друг на блус - Тhe Eagles и Нotel California от 1976-та. Съпрузите ще са обвили разширените талии на беловласите си момичета, които от своя страна отново ще са се почувствали пипнати от мъж. Време е и тях да спечелите, затова щом свърши блуса, дайте им I Will Survive на Gloria Gaynor - безспорният женски хит от 1979, превърнал се в химн на всяка жена, изпитала мъжката изневяра върху гърба си.
Сигурна съм, че тук ще наскача и женската аудитория на възраст от 35 до 50, ще пее с пълно гърло как ще оцелее и как тоя не е желан тук any more. Задръжте женската енергия и прибавете отново мъжко присъствие точно сега - с Bee Gees и Stayin' Alive от 1977.
Никой на никого не е сърдит, старите момчета отново са на дансинга, а момичетата са им простили - пускайте Boney M и ABBA - всичко, което се сетите.
Така или иначе, там винаги става дума за вечните любовни неща и диско ритъм, така че от Rivers Of Babilon, през Daddy Cool до Mamma Mia, Take a Chance On Me или Fernando (просто задължително, ако туристите ви са испаноговорящи) - всичко работи.
Сега внимание! За да се задържите като ресторантски оркестър по-дълго и на следващата година отново ъгълът до бара или тоалетните в кръчмата да е запазен за вас, трябва добре да наблегнете на 80-те.
Няма по-любим музикален период на толкова много поколения едновременно от този. Тук не само, че няма да имате затруднения какво точно да изберете, ами направо ще се чудите кое по-напред да запеете. Бих посъветвала преходът да е лек, затова нека останем на вълна ABBA и Lay All Your Love ON Me примерно.
След това се връзва идеално малко релаксиращ блус с Лайънъл Ричи и Hello ( Is It Me You Looking For)...(1984) или Say You, Say Me (1985). За да разкършите отново народа, завършете с All Night Long, нищо, че хронологически е по-стара от двата предишни хита - 1983 г. Време е да включим и Стиви Уондър, който просто ще се обади да каже, че я обича, а всички на дансинга, дори и тези, които бъкел не знаят английски, ще пеят.
Какво друго, ако не Майкъл Джексън може да ги задържи в това опиянено състояние?
Даваме смело напред с Billy Jean (1982) и оттам нататък каквото и да пуснем от Краля на попа, все ще е успех. Съветвам ви да не пропускате Dirty Diana, особено ако певицата ви умее да прави онези вокални врътки и да вика „Ау!" като него.
Това ще й помогне да изпее също With Or Without You - хитът на U2 от 1986-та, след което необяснимо да свие към Eye Of the Tiger на Survivor или She Drives me Crazy на Fine Young Cannibals (1989).
Със сигурност ще загубите огромна част от момичетата на около петдесет, ако не им изпеете нещо на „кака" им - Madonna. Почвайте с Like A Virgin и давайте нататък с Papa Don't Preach и Like a Preyer и ще се нагледате на подскачащи, разгорещени бивши хубавици, отново припознали себе си като поп принцеси.
Дайте време за успокояване на пулса с Джордж Майкъл и периода му във Wham - Careless Wisper е задължително! Пак нарушихме малко баланса мъжко-женско на сцената, затова бързо един Dire Straits и Money For nothing, но дотам. Задълбочите ли се върху една по-интелигентна банда или изпълнител, рискувате на дансинга да останат да се поклащат един-двама почерпени бивши бунтари - настоящи счетоводители, а жените им засрамено да ги убеждават да си лягат. Смяна му е майката.
Оттук нататък важното е да редувате три бързи парчета с едно бавно, а към края на вечерта - две бързи и едно бавно.
Винаги, по всяко време и на всяка цена, можете да разчитате и на патешкия танц, влакче или ламбада - няма турист, който да не е скокнал да прикляка, въртейки задник, да подскача в редичка зад потно другарче или да кълчи ханш на тези малки игрички. Особено, ако принципно вечеря в шест, ляга в осем и говори език от германската езикова група.
Все пак, в края на тази субективна, но изпитана селекция от хитове, подходящи за ресторантско интерпретиране, е важно да навлезем в 90-те съвсем маркиращо. Там не се изпуска следното (най-добре и в същия ред): Madonna - Vogue (своеобразен триумф за ресторантската певица), REM - Loosing my religion; Ricky Matrin - Livin' La Vida Loca; The Fugees - Killing Me Softly With This Song и завършваме със сълзи и сополи и Sinead O'Connor - Nothing Compares to you.
Ако случайно имате някой дремещ тинейджър, останал по масите, от мен да мине - дайте му нещо по-съвременно. Ама не много алтернативно, че старата гвардия ще тръгне да си ляга и край с купона. Най-много Happy на Colin Farrell, че и баба му, и майка му я харесват. Баща му, какво да прави, и той.
За него, като бис и ей така от сърце, завършете вечерта с Metallica или мега класиката Smoke On The Water и Deep Purple. Ще е много щастлив и дори няма да забележи, че отчаяно и безсъдържателно го вие женски глас. Просто му позволете да изсвири на клавира с един пръст онова „тау-дау-дааау, та да да дауууу...".
