Дълго време не бях уверена в идейността, оригиналността, креативността на този ми текст именно заради очевидно бликащото вдъхновение от "Боен клуб". Онзи ден имах разговор с мой приятел на тема креативност и иновативност и се реших, че все пак това не е копие, а просто трансформация и моята гледна точка над нещата. Просто когато намериш толкова любимо нещо за теб, колкото за мен е "Боен клуб" и като цяло Чък Поланик и възгледите му, е трудно да не си повлиян.
Рекламата е сила, власт. Помитащо торнадо, силен вятър, пълнещ очите ни с корпоративен прах и отломки. За разлика от разрушителната природна стихия, рекламата гради, попълва, интригува.. продава. Нима рекламата има друга цел, освен да ни предложи продукт, по-добър от стария - по-здрав, по-красив, с по-добра миризма и само тук и само сега с 5% намаление за редовни клиенти. Целта е да купиш, а купиш ли - вече имаш нещо сякаш по-добро. Сякаш самият ти си станал по-добър.
Дали можем да живеем в свят без реклама? Едва ли, но не е и невъзможно, само в един абсолютен свят с един единствен магазин, в който на етикетите на всички дрехи, всички напитки, храни, мебели, техника и най-вече върху самите нас е жигосано - марка: "Земя", производител: "Господ" съдържание: 100% естествени материали. Тогава и само тогава рекламата няма да бъде нужна.
Такъв свят може да съществува само в нечие въображение, но в този свят няма прогрес, няма напредък. Всички ще тъпчем на едно място, без да създадем нещо по-добро от предишното, нещо по-полезно и новаторско. Ще липсва тръпката на съревнованието и никой няма да намери смисъл да вложи приноса си тук, без да бъде правилно оценен и награден за работата си.
Рекламата променя хората. Рекламата променя света. Милиони долари, евро, паундове и йени са похарчени за да те накарат да носиш именно маратонки "Найк". Светът и икономиката са подвластни на милионите билбордове, рекламни паузи по телевизията, листовки, миниатюрното надписче "Apple" върху плеъра, който носиш.
Именно заради рекламата ти добиваш самочувствието, което носи продукта, който притежаваш. Билбордовете рекламират живота ти. Целият ти свят може да се опише в 5 рекламни страници във всяко едно от популярните списания. Целият ни живот е рекламна пауза, запълнена с тела на модели на Келвин Клайн, шампоани с 8 действия върху боядисаната ти коса, мебели с нова ергономична форма, дрехи от страхотна водонепромокаема материя, защитена от петна, прах за пране, премахващ петната от продажната ти душа.
Целият ни свят е опрян на парите, които биват управлявани от нестихващото желание на хората да притежават. Да дават заплатата от работата, която мразят, за продукти от които нямат нужда. Не, не можем да живеем без реклама, защото и без продукти на пазара бихме предложили душата си за капка от живота, който води някой друг.
Рекламният бизнес е далеч от справедлив и честен. Рекламата те подхваща в момента, в който се събудиш - и ще те накара да натиснеш копчето на телевизора, да станеш от леглото, да идеш до магазина и да си купиш. Да, ще си купиш - изправен си пред милиони избори, всеки от които е нещо повече от предишния. Зад близалка, която струва стотинки, стои рекламна кампания, възлизаща в милиони пъти над себестойността на продукта и това е нормално.
Рекламата е връзката между производителя, предмета и консуматора. Без един от трите компонента става безсмислена.
Още от древни времена, когато примитивните хора са предлагали вещите си в замяна на други и търговията тепърва е белязала началото си, рекламата е била неин неизменен спътник. Ако искаме да продадем, трябва да покажем възможностите на стоката си, да спечелим доверието на клиента си. Рекламата е доказала своята значимост и е играела важна роля в позиционирането и репозиционирането на определен бранд според търсенето му и потенциалните му купувачи.
Статистиките показват, че всеки европейски гражданин е "бомбандиран" ежедневно от постоянно увеличаващ се брой рекламни послания - чрез телевизия, радио, плакати, вестници, списания и т.н. Всеки ден се води битка за привличане и задържане на вниманието на Купувачите.
Модерният живот би бил ужасно различен без рекламата. Това ли е животът, който искаме да живеем всъщност? Може ли наистина да бъде постигнат? Как ще изглежда без реклама? Вестници и списания, които са наполовина по-малки. Телевизионни предавания, които продължават с часове без прекъсване.
Една реклама може да ни убеди да си купим, може и да ни разубеди. Общественото мнение се създава лесно, но още по-лесно е да го наклониш в негативна посока. Колкото повече избор имаме, толкова по-взискателни ставаме, толкова повече очакваме, изискваме и отхвърляме толкова лесно, защото знаем, че нищо не е незаменимо.
Днес ще си купим, утре ще ползваме, а вдругиден ще заменим. Рекламата ни дава милиони възможности да подобрим и улесним живота си, да направим себе си по-завършени и по-цялостни. Какво повече би ти подхождало от чаения сервиз, който е в цветова хармония с новите ти пердета, което напълно съвпада с авантюристичната ти същност. Идилия.
Нещата, които притежаваш, в крайна сметка започват да притежават самия теб, ставаме роби на рекламния бизнес и пожелаваме всяка нова шаренийка, излязла на пазара. Можем и без нея, можем да живеем, без да ставаме роби на самите себе си.
Рекламата се появява в живота ни по различен начин. На улицата ни спира случаен човек молейки ни да го снимаме с приятелката му, ние вземаме фотоапарата, правим снимка на хората на фона на някоя градинка, благодарят ни и си тръгваме.
Това, което не забелязваме обаче е, че току-що станахме жертва на поредната реклама. В ръцете си държахме именно новия модел фотоапарати с вграден стабилизатор и филтър на цветовете от "ФотоМексико". "Готина машинка!", си казваме. А момичето и момчето в края на деня отиват да получат изработеното си от "ФотоМексико" и да върнат фотоапарата - след 800 снимки, направени от непознати хора по улицата.
След време, когато видим същия апарат в магазина, избираме точно него, защото вече сме видели каква добра работа ни върши.
Всеки от нас мрази, когато за пореден път любимото предаване прекъсва за реклами на дамски превръзки. Всеки от нас мрази огромната светеща торбичка пред сградата на Софийския университет, не понася момента, в който някой повтори за милионен път изтъркания слоган: "А къде е млякото?".
Но влезем ли в магазина под "торбичката" забравяме какво шоу сме гледали и се оставяме да се носим на крилете на удвоената попивателна способност за дамско неразположение, а после вече сме купили млякото и сме седнали отново пред телевизора да зяпаме реклами. В такъв ли свят живеем?
Благодаря за времето, което сте отделили за да стигнете до тук. :]
