Страхът е най-първичната емоция в човешката душа. Той е естествената реакция на организма ни да ни защити от някаква опасност. Кара човек да се чувства жив, да иска да оцелее и да продължи. Страхът е най-първичният наркотик, освобождаващ адреналин в организма ни.
Още от самата зора на човечеството страшните истории са част от културата. Днес те са приели формата на филми, романи, игри и т.н., но в най-чистия си вид остават градските легенди, предавани от уста на уста, разказвани в тъмното. Но къде се крият корените им?
Слендърмен (Slender Man)
Слендърмен е градската легенда, която може да ни напомня никога да не подценяваме силата на интернет за създаване и разпространяване на дезинформация и злокобни герои. Слендърмен е ненормално висок мъж без лице, облечен в черен костюм. От гърба му излизат чени пипала и може да се телепортира.
Той се появява безмълвен и плашещ. Може да преследва жертвите си с години, изтезавайки ги психически, докато тотално загубят разсъдъка си. А след това клетникът бива завличан в гората, където следва ужасяваща смърт. Понякога Слендърмен прикрива следите си предизвиквайки пожар в дома на жертвите си, които най-често са деца или възрастни, които обаче са преживяли ужасна трагедия като деца.
Истината е, че това е легенда, породена от интернет. За пръв път история за него се появява в онлайн форума към сайта Something Awful, където се провеждал конкурс за подправени "паранормални" снимки.
Целта била проста - да се изфабрикуват снимки на някакво паранормално събитие, а след това да бъдат разпространени в съответните сайтове и форуми. Ако има изфабрикувани свидетели или други доказателства, се печелят още точки. На когото повярват най-много хора, е победител. Ерик Кнудсен е един от участниците.
С никнейм Victor Surge публикува две черно-бели фотографии на групи деца, където на заден фон се забелязва бледа, слаба и неестествено висока фигура, дебнеща ги от сенките - първата поява на Слендърмен. Снимките са придружени и от следното описание:
"Не искахме да отиваме там, не искахме да ги убиваме, но мъртвешкото му безмълвие и протегнатите му напред ръце ни ужасяваха и успокояваха едновременно…" (1983 г., неизвестен фотограф, счита се за мъртъв);
"Една от двете оцелели от пожара в Стирлингската градска библиотека фотографии. Съхранена поради факта, че е направена в същия ден, в който от града изчезват безследно 14 деца, както и заради предполагаемата си връзка с феномена, познат като "Слендърмен". Специалисти смятат, че са налични дефекти. Пожарът възниква седмица след направата й." (1986 г., фотограф: Мари Томас, в неизвестност от 13 юни 1986)."
Скоро след това историите за Слендърмен плъзват като горски пожар, появяват се разкази, игри и какво ли още не, докато през 2014 г. нещата не излизат извън контрол и две момичета от Уисконскин не наръгват 19 пъти своя съученичка, следвайки инструкциите от сайт за страшни истории как да се отърват от Слендърмен.
Това само придава обаче още по-страховит образ на иначе измисленото създание.
Детегледачката и мъжът на горния етаж
Това е класическата градска легенда от 60-те, дала храна на редица хорор филми, разкази и обикновени истории, разказвани по тъмно. Младо момиче получава няколко смразяващи кръвта телефонни обаждания, докато е на работа като детегледачка. Обажданията са кратки, като мъжки глас пита просто: "Провери ли децата".
Тя звъни в полицията, откъдето проследяват обажданията до къщата, в която е тя самата. Така докато е заключвала вратите и прозорците на къщата, мъжът от обаждането вече е бил в къщата. Според някои истории децата са убити, според други самата тя става жертва на убиеца.
Историята е вдъхновена от действителен случай от градчето Колумбия в щата Мисури. През 1950 г. 12-годишната Джанет Кристман е изнасилена и брутално убита, докато гледала 3-годишно дете. Заподозрян по случая бил Робърт Мюлер.
Той е подозиран за още едно подобно убийство - на 20-годишната Мери Лу Дженкинс през 1946 г. В същия район през годините между двете убийства има и няколко други изнасилвания на млади жени. Доказателствата срещу Мюлер обаче били недостатъчни. След като напуска Колумбия изнасилванията спират.
Кървавата Мери/Дама Пика
Като малки почти всички сме стояли пред огледалото "да викаме Дама Пика". Според легендите за да предизвикате появяването ѝ, трябва да затъмните изцяло помещението, да запалите свещи (или да държите запалена свещ в ръка), да кажете името ѝ 13 пъти пред огледалото. След 13-то ѝ повикване, тя се явява, но какво се случва след това, малцина разказват. Някои не искат, а други просто вече не могат... Поне така се разказват легендите.
Според някои психолози наистина е възможно да видите как някой ви гледа от огледалото, ако достатъчно дълго се взирате. Италианският психолог Джовани Капуто нарича този феномен "илюзията за странното лице".
Според него, когато гледате собственото си лице в огледалото достатъчно дълго, зрителното ви поле ще започне да нарушава - линиите и ръбовете ще започнат да губят форма, а лицето ви сякаш ще започне да се изменя. Ако се добави към това и самата страшна атмосфера, очакването да бъде призован зъл и отмъстителен дух, свещите и тъмнината, получаваме една съвсем обяснима причина за "Дама Пика".
Убиецът на тавана
Легендата разказва за семейството, живеещо в отдалечена ферма. Е един момент те започват да забелязват странни неща в къщата си - предмети изчезват, други сменят местата си, чуват се странни стъпки. Дни след това всички членове на семейството са брутално избити от убиец, който през цялото това време се е криел на тавана.
Истинската история зад тази легенда идва от 20-те години на миналия век в Германия. В началото на март 1922 г. Семейството на Андреас Грюбер, живеещо в отдалечена ферма, започнало да забелязва, че странни неща се случват в дома им - именно изчезване на ключове, странни стъпки, водещи към тавана, мистериозно появяване на предмети на необичайни места... Те съобщили в полицията за всичко това, но тъй като нямало потенциален извършител, по не обърнали внимание на тези събития и това им изиграло лоша шега.
В нощта на 31 март 1922 г. Андреас Грюбер, съпругата му, дъщеря им, двамата им внуци и слугите в къщата били брутално насечени с брадва. Очевидно убиецът все пак останал няколко дни след това, тъй като животните във фермата били добре нахранени, когато 4 дни по-късно били открити труповете на семейство Грюбер. И до ден днешен техният убиец все още не е открит, а легендите как той се премества да живее на нечий чужд таван стават все по-популярни.
Къщата на ужасите
Идеята за обитавана от зли духове къща, в която има извършено брутално убийство, е дала на хорор жанра толкова много сюжети, че вече е почти изтъркана.
Интересното обаче е, че тя се основава на градската легенда за Ужаса от Амитивил, САЩ. През 1977 г. семейство Лутц купуват къща в малкия град Амитивил, без да знаят обаче, че няколко години по-рано там Бъч Дефео убива майка си, баща си, двамата си братя и двете си сестри.
Семейство Лутц се изнася от къщата само 28 дни, след като се нанесли, като според легендата те са тероризирани от същите демонични сили, които били обладали и Бъч, преди да убие семейството си.
Фактите около истинската история, която се крие зад зловещите й стени, са размити от невероятните легенди за демонично присъствие и екзорсизъм, които се дължат на книгата „Ужасът в Амитивил“ и филмите, създадени по нея.
Трагедията се случва на дата 13 ноември 1974 година. Полицията намира шест от членовете на семейство Дефео брутално разстреляни, след като най-големият син на семейството - Роналд Дефео-младши по прякор Буч, се обадил, за да съобщи за убийството. Въпреки красноречивата му скръб, скоро вниманието на полицията се насочва към него като извършител. По-късно самият той разказал, че дяволът го е накарал да убие всички.
Къщата впоследствие е продадена, а нанеслото се в нея семейство успява да издържи само 28 дни, след което се махнало, без повече да се завърне в нея, твърдейки, че тя е обитавана от нечисти сили.
