Джоел Салинас е студент по медицина в трети курс, когато едва не припада от болка и ужас по време на учебна операция. Салинас страда от синдром, наречен "огледална тактилна синестезия".
Всеки път когато вижда някой друг да изпитва болка или дори само да усети докосване, мозъкът му пресъздава чувството в собственото му тяло. И така - до деня, в който студентът по медицина става свидетел на смъртта на пациент.
"Сърцето му спря и ме свари напълно неподготвен. Видях как му правят сърдечен масаж, и можех да усетя гърба си на линолеума на пода и масажа върху моите собствени гърди. Чувствах как тръбата за интубация застъргва в основата на гърлото ми", споделя той.
Когато обявяват час на смъртта на пациента 30 минути по-късно, Салинас изживява "зловеща празнина".
"Изпитвах пълно отсъствие на физически усещания. Беше изключително зловещо. Сякаш бях в стая с климатик и той просто беше изключен," обяснява той.
Реакцията му е да побегне към тоалетната на болницата, където повръща от напрежение. За пореден път се уверява, че не е мъртъв - и се зарича да не допусне никога повече да преживява толкова силни емоции по време на работа.
Синестезията е усещане, при което едно или повече от сетивата се смесва с друго, вместо да се изживява отделно. Някои хора усещат различни вкусове, когато чуват музика. Други възприемат цветове, когато гледат букви и цифри.
Салинас има ранни спомени от това състояние -вижда сини или жълти цветове, когато бие звънецът в основното му училище във Флорида.
"Когато рисувах в училище, много държах буквата B да е в правилния нюанс на оранжевото, а цифрата 1 да е жълта," казва той.
"Също така събирането не беше толкова естествен процес за мен. За мен цифрата 2 беше червена, майчинска фигура, а 4 - синя, приятелска фигура. Как две плюс две става равно на 4?"
Цветовите асоциации обаче му помагат да запомня информация, така че става отличник в правописа и речниковия запас.
Салинас не успява да се впише добре сред връстниците си и си спомня, че е питал майка си защо никой не го харесва. Един от проблемите е, че Джоел е бил твърде настойчив с прегръдките.
"Прегръдката за мен беше изживяване на дълбоко, цялостно потапяне", пише той в книгата си от 2017 г. "Огледално докосване".
Тя му придава усещане на топлина и сигурност и "студен сребристо-син цвят, подобно на асоциацията, която числото 4 поражда".
Но когато в училище прегръща другите деца, те често смятат поведението му за странно.
След постоянните отхвърляния на съучениците си, Салинас се затваря още повече в своя собствен свят.
Гледа телевизия с часове, тъй като му харесва начинът, по който цялото му тяло отразява усещанията на всяко докосване и движение на екрана.
"Когато анимационният Бързоходец изплезваше език, имах усещането, че и моят е изплезен. Когато камион блъскаше неговия преследвач - койота Уили - също го усещах," разказва той.
Салинас осъзнава като тийнейджър, че помага на другите да се чувстват по-добре, е нещо, което на свой ред го кара да се чувства щастлив и доволен заради споделеното сетивно изживяване. Така открива, че го привлича лекуването на хора и започва да се стреми към медицинска кариера.
Той не говори за изживяванията си до този момент, защото просто приема, че всички останали чувстват света по същия начин. При пътуване до Индия по време на следването през 2005 г. обаче Салинас открива, че собственият му опит е уникален.
Един от състудентите му описва група от пациенти, които възприемат цветовете с букви, а Салинас отбелязва, че „това е практика, която се среща при повечето хора".
"Колегата ме изгледа учудено и заяви: 'Категорично не е така за всички", казва Салинас.
Разбирането за особеното му състояние не може да го подготви за трудните изживявания, които идват в следващата фаза от медицинското му обучение.
"Болката при тактилната синестезия беше най-силна в школата по медицина, когато започнах да виждам крайните форми на физически травми", казва Салинас.
Когато вижда тийнейджър на операционната маса, той усеща разреза, сякаш скалпелът преминава през собствения му корем. Болката е последвана от "мъчителното изживяване", когато вижда вътрешните органи на момчето.
Всичко това достигнало кулминацията си в деня, в който пациент умира. Салинас осъзнава, че трябва да намери техники за справяне с това усещане, ако иска да стане успешно практикуващ лекар.
Салинас установяа, че усещанията от "огледалното докосване" са по-силни, когато той е изненадан, или когато наблюдаваният от него човек има физическо сходство със самия него. Затова започва да полага усилия да се подготвя за подобни ситуации.
"Концентрирах погледа си върху ръкавите или яката на пациента, или се опитвах да се „заземя" чрез фокусиране върху собственото ми тяло", споделя той.
Салинас установява, че неговата "хипер-емпатия" му помага в лечението на болните. Младият лекар забелязва почти незабавно дали те са жадни или изпитват болка, като долавя и най-леките лицеви и телесни движения.
"Наистина имам интерес от това пациентите ми да се чувстват добре и да са здрави, защото в този момент и аз съм добре и съм здрав. Престоят в болницата може да бъде много самотно изживяване за пациента и способността по някакъв начин да пребиваваш в същото пространство означава много за него", коментира той.
Изследванията на синестезията са в началото си през 2007 г., когато той посещава водещия експерт в тази област - невролога д-р В.С. Рамачандран, за да участва в някои експерименти.
Салинас научава, че изживяването на усещане от докосване, когато някой друг бива докосван, е новооткрит тип синестезия, наречена "огледална тактилна синестезия". Тя засяга около 1.6% от хората, твърди изследване, извършено от Майкъл Баниси.
Той отркрива още, че неговата сестра възприема някои букви в цветове, а майка му и брат му имат някои изживявания, наподобяващи огледалната тактилна синестезия.
Учените смятат, че всички ние сме родени със синестезия. Скорошно изследване установява, че бебетата асоциират различни форми с различни цветове, но това сливане на сетива намалява при повечето хора, когато мозъкът започва да премахва ненужните връзки.
Една от хипотезите е, че хората със синестезия имат дефекти в процеса на прочистване, така че остават с излишни връзки.
Днес Салинас е практикуващ невролог в медицинския факултет на Харвард и общата болница на Масачузетс. За него е по-лесно да говори за изживяванията си след по-сериозните научни изследвания в тази насока.
"Преди имаше риск да бъда възприеман като различен, странен или просто като лъжец. Сега мога да отстоявам думите си и аргументирано да твърдя, че това е нещо реално," казва той.
Той се е съгласил да бъде интервюиран от Дария Мартин, създател на филмова инсталация в Wellcome Collection в Лондон, посветена на огледалната тактилна синестезия.
"Смятаме, че хората имат пет сетива: слух, зрение, обоняние, мирис и докосване. Отвъд това има няколко научно признати сетива, включително болка и температура. Синестезията може да преминава между всякаква комбинация от тях", казва тя.
Мартин е създала два филма, които изследват начина на възприемане на света от огледални тактилни синестети. Тя е интервюирала много хора с този синдром и е запознала Салинас с една от тях - Фиона Торънс от Ливърпул.
"Изживяванията ни бяха изненадващо сходни, въпреки че тя изглеждаше по-смазана от някои физическите усещания," казва Салинас.
"Например е имало случай, когато тя е седяла в колата си, някой наблизо внезапно бил ударен с юмрук, и отразеното изживяване било толкова силно и физическо, че ѝ предизвикало припадък."
Салинас казва, че когато синестетите се срещат и откриват какви са общите им симптоми, те остават с "по-голямо усещане за нормалност".
Той обаче е категоричен, че синестезията не бива да се възприема като заболяване.
"Не я приемам като благословия или проклятие, тя може да бъде всъщност и двете. Не мога да си представя живота си без синестезията. Без нея не бих бил този, който съм сега", заявява той.
