Малчуганите ни говорят през своите проблеми

„Всяка ситуация е различна, всяко семейство е различно. Две деца, които имат проблеми с нощното напикаване, са напълно различни, макар че в симптомите има нещо общо" - в това е категоричен българският психоаналитик Георги Кацаров, който от 1990 г. живее в Париж.

Днес има частна практика, като два дни седмично работи с център за детска психиатрия, където се среща с деца с проблеми (психоза или просто моментни симптоми), които са свързани с тяхната семейна или учебна среда. Кацаров допълва, че все пак „всеки симптом има своя логика, свой идиом, който може да бъде разпознат и да се работи с него".

По думите му, децата са добре дошли в кабинета му в момента, в който някой ги доведе там. „Има родители, които просто са притеснени от това какво прави детето или какво казва то. Те имат нужда от това да бъдат чути, мислят си, че има нещо патологично, но просто са изплашени от това, което виждат", обяснява Кацаров.

Той дава пример с темата за смъртта: „Това може да накара родителя да посети кабинета на един психотерапевт и да го попита: „Какво да му отговоря, като ме попита кога ще умре?" Как се отговаря на въпроси за смъртта и живота - те са сложни и родителите не са готови".

Кацаров допълва, че реално той работи и с майките и бащите на децата. „Едно дете никога не е само в кабинета на психотерапевта, макар да е само в самото време на консултацията. То, освен собственото си съществуване, е една проекция на родителите - в него са напластени желанията на възрастните, историята на семейството", обяснява той.

Децата не бива да са ходещи аптеки

Георги Кацаров споделя, че и във Франция се правят опити за навлизане на американската тенденция на децата да се изписват медикаменти при най-леката проява на по-необичайно поведение. Според него това е резултат и от натиска на фармацевтичните компании над детските психиатри.

Въпреки това, както посочва специалистът, психоаналитичната традиция има дълга история във френските институции и практиката днес е да не се използват тези средства или да се предписват възможно най-малко. „Само в много редки случаи с много внимателно изчислени критерии се прави това - евентуално да се предписват успокоителни лекарства или антидепресанти", казва Кацаров.

Тъй като той самият не е лекар, преценката за подобна терапия се взема от детските психиатри в центъра.

Психоанализата у нас

Когато Кацаров заминава през 1990 г. психоанализата в България е в начален стадий - някои отделно взети специалисти в болници и диспансери се опитват да приложат прочетеното в трудовете на Фройд и Лакан, но самата институция не съществува. Според него причината е, че психоанализата не може да съществува в произволен политически контекст.

„Самите устои на тази професия са свързани с това да има едно анонимно пространство, което демократичните структури успяват да създадат. В него се стига до един договор между психоаналитика и пациента за това да се подеме тази работа, която изисква своя ангажимент", посочва Кацаров.

Дните на Долто

Българският психоаналитик е само един от групата френски специалисти, които са у нас за вторите поредни „Дни на Франсоаз Долто", посветени на детската психоанализа. Събитието е предназначено за психолози, педагози, социални работници, педиатри, неoнaтолози, акушерки, специалисти в домовете за деца, лишени от родителска грижа и други специализирани институции за работа с деца, студенти, родители и всички заинтересовани.

В рамките на отделни ателиета, опита си ще споделят и Катрин Долто (дъщеря на Ф. Долто), Мириам Сежер, Силвиан Джиампино. Програмата на събитието е ТУК.

Новините

Най-четените