Мине се не мине и в вземе, че се появи някой глас срещу чуждиците и заемките в българския език. И факт. През последните години английски думи ловко си проправят път в езика ни. Всички изпращаме "SMS-и", "chat-им" си с приятели, "friend-ваме" хора в социалните мрежи, ходим на „party”, хапваме "bruscetti", почиваме на "all inclusive" и т.н.
Голяма заблуда обаче е, че това е нещо ново за българския език. Преди масовото разпространение на интернет и на англо-американската култура, в езика ни десетилетия наред заемките и чуждиците са навлизали от немския, френския и от руския.
Езикът, от който сме взели най-много обаче е друг - турския. Животът в рамките на Османската империя е донесъл в българския богат букет от турцизми, а също така и не много малък брой българизми и други славизми в съвременния турски език. Но знаем ли какво наистина означават те?
Обичате ли шкембе чорба?
Много от турцизмите (или османизмите, както смятат за по-правилно някои лингвисти) в българския днес се възприемат като остарели форми, но други все още се употреяват и до днес. Някои от тях са повлияли на българския език толкова силно, че през XXI век е трудно да си представим, че те всъщност не са български думи. Такива например са "чешма", "зехтин", "таван", "тютюн", "кюфте", "юрган", "чаршаф", "шкембе", "чорба", "гювеч" и други. Подобна е ситуацията и в останалите езици на Балканите.
Какво означава "Хаинбоаз"?
Макар и след Освобождението да са заменяни с български еквиваленти, голяма брой от географските наименования все още носят (или най-малкото са познати) турските си имена. Така например буквалното значение на името на връх Мусала е "открито място за молебен". Разговорното наименование на "Прохода на републиката" - Хаинбоаз - буквално означава "опасен проход". А Лудогорието все носи и турското си име - Делиорман ("дели" - луд, "орман" - "гора"). А архаичното име на Стара планина – Балкан, откъдето идва и името на целия полуостров, в буквален превод от турски означава "планина с гъста гора".
Част от фамилните имена на българите днес също произхождат от турската лексика. Но рядко се замисляме какво означават те в превод. Така например фамилията Солакови идва от "левичар", Джамджиеви от "майстор, който прави прозорци" и Сарафови от "човек, който обменя пари" и т.н. А популярното обръщение "бай" (например бай Кольо), с което все още много хора у нас се обръщат към по-възрастните им познати, означава "мъж" или "господин".
Потънаха ми гемиите...
В българския език днес място намират много звучни думи от турски произход, голяма част от които са остарели и на които много млади хора не знаят точното им значение. Но въпреки това често ги използват в различни ситуации. Тях използваме най-често в разговорната реч, когато влагаме в значението допълнително емоционално натоварване.
Нерядко употребяваме фразата "Потънаха ми гемиите", когато искаме да кажем, че сме се провалили в някое начинание - без да знаем обаче, че "гемия" на турски означава "кораб". Понякога казваме, че се "кахърим" (че се чувстваме тъжни или затруднени) или пък че сме станали "пишман" (че сме сглупили тежко).
В българския има и турски думи, които употребяваме, но трудно можем да си преведем. Такава например е думата "кеф", която реално няма свой български еквивалент. С нея изразяваме специфичното чувство на едновременна радост, спокойствие и наслада. Тя няма еквивалент в други езици.
Важното е келепир да има
Турски думи често може да бъдат чути на българските пазари. Такива например са "менте" (фалшификат), "борч" (дълг), "вересия" (заем), "келепир" (лесни пари), "кандисвам" (съгласявам се), "алъшвериш" (търговия), "ортак" (партньор/помощник), "масраф" (разход) и "рушвет" (подкуп).
Често използваме турски думи, когато искаме да обидим някого по-звучно. Например: "кьорав" (сляп), "серсем" (глупак), "балък" (наивник), "келеш" (пикльо) и "бабаит" (хулиган).
Някои турцизми имат различно значение в българския и в турския зик. Така например "чешит" в българския се използва като синоним на "странен" или на "особен", докато в турския означава просто "вид" или "сорт". "Балък" в българския е описание за "наивник", но в турския тази дума не означава нищо друго освен "риба".
Често използваме турски чуждици, за да изразим възмущение и съжаление, както и за да кажем, че се намираме в неприятна ситуация. Такива например са следните думи: "зор" (трудност), "зорлем" (насила), "дерт" (беда), "резил" (срам), "сакън" (недей), "шашардисвам се" (изумявам се), "язък" (за съжаление) и т.н.
С пожелание за късмет и берекет!
Понякога в разговорната реч поздравяваме някой "авер" (приятел), който например е "авджия" (ловец), като му казваме "евала" (браво) за успешния улов. На Нова година си пожелаваме "берекет" (плодородие) и "късмет" (макар в турския език тя да има значението на "бъдеще").
Често си правим "лаф" (разговор) или "мухабет" (разговор на седянка) с "комшията" (съсед). Понякога отиваме с "тайфа" (група) от приятели на "теферич" (излед край река или на ливада), където си разменяме по някой "майтап" (смешка/шега).
Други турски думи, които често употребяваме в българския език днес и които често може да бъдат срещнати дори и в медиите са още "демек" (тоест), "адаш" (съименник), "чалъм" (умение; находчивост), "юруш" (право напред; втурвам се), "мераклия" (ентусиаст), "сефте" (за пръв път), "тапия" (документ); "дикиш" (шев) и много други.
Според някои турските заемки и чуждици e добре да бъдат избягвани, тъй като нарушават мелодичността на българския език. А според други е тъкмо обратното - те му се отразяват благоприятно, придавайки му пъстрота и свежест.
Без значение какво е нашето лично мнение по този въпрос, факт е, че всеки език е като жив организъм. Нови думи се появяват или заемат от други езици, след време изчезват, а на тяхно място идват нови.
Така е било откакто свят светува. И може би без заемки и чуждици всеки език би бил скучен.
Естествено всеки език съдържа заемки и чуждици, някои неосъзнати. За кюфтето не съм сигурен. Четох в менюто на азербайджански ресторант в Москва "куфте" и "чорбасъ". Кой от кого е крал да установят лингвистите. На един ремонт в Гърция гъркът прие "пенде капакя" на охладители. Смятам се за син на древен народ, но не се изхвърлям да го смятам по-древен от гръцкия. А може и те и ние да сме заели "капак" от турците. Заемат и от нас. В хърватско наричат митото "царина", макар че никога не са имали цар, нито са били под властта на български цар. А когато един колега румънец подаваше за задушница, се учуди, че казах "Бог да прости". И у нас казваме "Бог да прости", което няма нищо общо с романските езици. Турските заемки в българския в по-голямата си част не са турски, а заети от турците от перси и араби. По местата откъдето са тръгнали турците маслини не растат. Зехтин или зейтин е арабска дума, която е проникнала и на другия край на ЕВропа. Испанците казват на зехтина aceite, а на маслините aceitunas. Няма нищо лошо в чуждиците. Дразни, когато се употребяват вместо напълно равностойни български думи. Когато бодигардовете пребият телохранителите.В това отношение правя евалла на немците. Те казват не кибрит, а "дърводрас", не телевизия, а далековиждане, не фотография, а светлокартина. Обаче са окрали българските технически термини: лагер, дюза, шайба и др.
И какво от това че е турска дума, какво лошо има в това? Учили сме в училище за чуждиците, самият Вазов е бил против да се чисти езика ни от турцизми, разбира се когато в българските училища все още се учеше, преди отровните соросоидни "реформи", под американски натиск. А пък турците са заемали думи от персииците, например "перде" не е турска дума, а персийска.
НЕКОИ УТОЧНЕНИЯ 1. отн. некои въпроси от форума: - азерите и турците езиково са братя, те принадлежат към голямото ТЮРКСКО езиково семейство - румънският език, като литературен е възникнал официално сл 1862, когато обединеното с разрешението на Великите сили васално Княжество Молдовлахия, се преименува на Романия. Преди това са съществували 4 века, като отделни васални на Турция княжества - Влахия и Молдова. И в двете княжества, до ср на XVII век са управлявали протобългарски династии. Официален език е бил Кирилометодиевския (наричан още "църковнославянски" или "старобългарски", а азбуката е била кирилица). Затова румънските историци, освен латински и старогръцки, трябва да знаят и старобългарския. По този начин, например във влашкия език са навлезли огромно количество думи и изрази. В средата на XVII век султаните започват да назначават за князе представители на Цариградската патриаршия - фанариоти. Те започват гонение на българския език от църквата, като се надяват да го заменят с гръцкия, но не успяват. На тази база обаче, започва засилването на влашкия елемент, а българският минава в отстъпление. По това време е преведена на влашки Библията от един българин, който при превода създава огромно количество нови влашки думи, необходими за предаване на тази сложна материя. Тези думи са създадени с буквален превод от български и най-често са двусъставни... По-нататък българският започва да сдава позиции, а започва и асимилация на българдския етнос, която продължава в общи лини 150 г. Въпреки това и въпреки прочистването на езика със заимствани от западните романски езици думи, дори и сега в книжовния румънски език има 30% българизми. Нещо повече, самият строеж на езика, до голяма степен следва българския* - напр. СМОМАГАТЕЛНИЯ ГЛАГОЛ е същият. Напр. на румънски: "Татко е болен"значи "Тата Е болнав". Когато пада Плевен 1877, румънският крал Карол изпраща телеграма до Военното министерство в Букурещ (тогава още са писали на т. нар. "влашка кирилица"): Плевна се пад.Сулеман се предат. ("войната" - от френски) се свршит. ......Карол Унтий(единствената влашка дума).Да не говорим, че аналитичността в румънския се създава от задпоставен член, както в българския! Няма други такива случаи в други езици - членовете винаги са предпоставени... Това е - Друг език, който силно е повлиян от българския е сръбския, а пък контактно и хърватския.... - сегашните гърци имат толкова общо с древните елини, колкото един негър от Джорджия има с Хенрих VIII, това че говори същия език. Древните елини са изчезнали отдавна, а населението в сегашна Гърция има най-вече мавърска и варварска кръв. В Илиадата е описан типичен индоевропейски народ - те са "златокъдри". Днес този тип в Гърция е рядък и най-често се дължи на старите славянски племена, на асимилирани българи и западни народи. В Гърция преобладаващият тип е мургавият с вълниста коса... 2. По отношение на турските заемки, всичко е верно с некои изключения. Така например, за да не се дразни населението се казва, че Мусала било "открито място за молитва", дрън-дрън. "Мус Аллах" значи "Открит към Аллах". А пък "бай" е стара иранска дума, която и сега се употребява в Памир. Българският език е бил наводнен с турски думи и термини, защото това е бил езикът на Администрацията, езикът на законите. Още 300-400 години и езикът е щял да изчезне, заменен от турския, както става с езика на коптите, потомците на Великия египетски народ. Те са запазили вярата , но говорят на арабски от XVI век
ДОПЪЛНИТЕЛНО УТОЧНЕНИЕ Вероятно тезата, че "немците са окрали от нас термините: лагер, дюза, шайба" е чисто хумористична...Във връзке с това трябва да се знае, че всички новости от европейското възраждане влизат в българския, чрез турски. Не само кибрит, но и барут, куршум, както и много тех. термини, които обаче са били почти на 100% заменени с европейски...
Уточнителят откри Америка с тезата за крадените от немците технически термини. Крадени са още щепсел, трегер, шпиндел и др. Само кръстоглав са си го превели - кройцкопф. А франкофонците са откраднали българската дума "мерси". Пренесена от хилядите френски военнопленници през ПСВ.
ФОРУМНИ ПИСАТЕЛИ, като копирате от чичо Гугъл, поне се постарайте да го разберете... Какъв Lingua Franca, какви простотии. Английският е германски език със силно френско влияние и по-слабо откъм частично романизираните келти. А иначе германците са откраднали от нас и думата "тъпак", да верно - tapchen
А ИНАЧЕ ПРАВ Е хаджиДедо, Тия прости немци зели, че откраднали и нашта "Гайка" - техната е Майка* _______________________ * Mutter
Уточнител, слаби са ти вицовете - "Гайка" "Майка"??? Какво означава tapchen на немски? А и дедо малко се е поувлякал - щепсел няма в немския език.
Приемам критиката, JB, объркал съм го с шалтер.
"Балък" в българския е описание за "наивник", но в турския тази дума не означава нищо друго освен "риба". "Балък" е турският вариант на тюркскобългарската дума "балик". Прабългарският език е от тюркски произход. Такъв е и османотурският. Двата езика са си влияли взаимно. Например думата "баджанак", която се смята за стопроцентово турска, всъщност е прабългарска - "пашеног". Дори прословутата дума "доган" не е турска, а прабългарска -"тоган". Съвсем в реда на нещата е съвременният български език да е пълен с чуждици. Прабългарският език е отмрял накъде към 9-ти век и от него в съвременния български са останали има-няма десетина думи. Имам вкъщи един речник на чуждите думи в българския език, който съдържа почти 9 000 думи!
Марком, "кур- капан" е , в разговорния език ,когато искаш да преебеш ,да прецакаш ,да надхитрих некой, гласиш му кур-капан.
Пропуснах да спомена, че във въпросния речник думата "щепсел" фигурира като производна на немската дума "stopsel", като о-то е с две точки отгоре. Значението й е същото като на "щепсел". Дедото май е прав.
Нйемен, ама и ти си ми една "драсни пални клечица" , как пък откри съответствие между "баджанак" и "пашеног". То бива ,бива Балабанщина (иде от професор Бълабанов), ама чак пък! Сега се сещам ,че като стъпили на луната американците, първото нещо което видели, било останки от поселище на прапра...българите.
Скучко, кур-капан, демек капан за кур гласят всички жени и някои мъже. И няма нужда от надхитряване, всеки активен кур сам се пъха в капана.
Пшепрашам, пане Ниемен, но вече е доказано, че прабългарският език е от ирански, а не от тюркски произход. Думите , смятани за тюркски са всъщност тюркски заемки от персийски и нищо чудно, че се срещат много и в българския. тая басня за 15 думи от прабългарски произход ни я набиваха по време на социализъма, за да обвържат българите към великото славянско семейство, начело естествено с Русия. Вярно е, че към 9-10 век речниковият състав се е напълнил със славянски думи, но строежът на езика е синтетичен, а не аналитичен, като славянските и турските. В турския език има 7 падежа, един повече от славянските, в българския - остатъци от един-два. Повтарям, няма нищо лошо или необикновено в ползването на чуждици. Но е снобизъм да комплицираш усложненията на модерната съвременност, като заменяш напълно редовни български думи с чуждици.