Време е да архивирам снимките... Правя го всяка година, сега като че ли малко избързвам, защото е едва краят на септември. Имаме още три месеца да допълним албума с емоции и преживявания от тази година.
Навън мирише на есен - на печени чушки, на врящи казани с буркани туршия, на дървени стърготини. Поне тук, при нас - в красивата Разложка котловина.
Връщам се в спомените си точно година и малко назад. Наши приятели ни подхвърлиха идеята да посетим заедно град Чипровци, с две цели - участие в ежегодното състезание по планинско колоездене „Три чуки", но и да разгледаме това малко, но богато с история и традиции кътче от България.
В нашия „бял лебед" побрахме три от петте ни велосипеда - тати ще се състезава, ние ще го гледаме и окуражаваме, момчетата (тогава седемгодишни) също ще участват в състезанието, но детското, а аз и дъщерята ще щракаме снимки.
Пристигаме, малко вали, но приятно, както се пееше в една песен... Да, но сме подготвени - дъждобрани, есенни якета, че дори и челници си носим.
В деня преди състезанието правим „обиколка" на градчето: малки улици, тъжни къщи, доста от тях - изоставени, тук-там се мъдрят малки семейни хотели. Центърът - типичен, с община, читалище и голям паметник. Но, каква изненада! Попадаме в апогея на събитията, организирани по повод празника на Чипровци! Духов оркестър, мажоретки, прекрасни детски и младежки състави за народни песни и танци, класическа музика! Изложба „Човекът и планината", имало и Шампионат за ловни кучета...
Изведнъж малкото, забутано в най-западната точка на Стара планина градче, се изпълни за мен с живот и смисъл. Каква прекрасна вечер. По план трябваше да приключи рано, но приятната компания и местните напитки промениха леко часа на лягане...
На другия ден - състезанието. Перфектна организация, беше помислено за всичко, награди за децата (макар и символични, имаше за всички), скара и бира, победители и победени, но доволни от маршрута планински волни колоездачи... И нашият тати финишира добре, макар и не пръв (засега никой не може да се опълчи срещу белгийското чудо Уолтър Клепе, който се интересува от този тип състезания, знае за кого става въпрос), но грамоти за спомен имаше за всички.
След състезанието - изложба на известните чипровски килими. Да, там, на откритото, на върха на една от чуките, изопнати върху специални постаменти, се вееха килимите - изкуство, сътворено от човешка ръка и от природата. Естествените материали и багрила олицетворяват същата тази природа. Обясняват ми, че всеки орнамент си има име - пилета, корона, зелки, есенна лоза, дърво, кутии...
Господ е дал много на Чипровци: и природа, и природни богатства (градчето е било оживено рударско селище), традиции (ювелирство, златарство, килимарство) и добри хора... И на моето семейство Господ е дал много: очи, уши и ум, за да видим, да чуем, усетим и да остане в сърцата ни частица от Чипровци - един малък град, наречен от своите „Цветето на България"!
Това беше през 2010-та. За нас остава да решим как и къде да допълним албума ни със спомени за 2011 година...
