Може да се живее с един долар на ден, така както живеят милиони хора в Африка и Азия, или дори и без този долар - както гордо го прави от 16 години германката Хайдимари Швермер в Дортмунд.
В Италия най-организираната група, която се стреми да се дистанцира тотално от парите, е обединена в общността Zerorelativo ("относителна празнота"), която обединява почти 15 000 последователи, които наричат себе си "бартер".
Те се препитават на принципа на размяната, което включва не само обмен на предмети, но и на услуги, на които не биха искали да поставят определена стойност.
Да живееш гратис - да получаваш без да купуваш неща, които са не само от първа необходимост, но и служат за забавление - е възможно. И не може да се смята, че единствената причина да се живее по този начин, е поради драматична липса на средства.
Идеята за такъв живот има здрави религиозни и философски корени: "Духовната общност" в Торино например всяка есен организира срещи с подобна цел, а тази година темата на събитието е "Гратис. Чарът на нашите празни ръце" (от 22 до 26 септември).
Между гостите е антропологът Алберто Салца, автор на "Нищо. Как се живее, когато липсва всичко": "На нас ни е необходимо да вярваме в някаква парадигма: ако парите не водят до повече работа, работата трябва да води до благоденствие", казва Салца.
Лека полека някои започват да опитват. Паоло Севери, Валерия Мариджо, Габриеле Банори и Даф - основателите на Zerorelativo - са разположили базата си близо до Пезаро, където преподават на своите последователи как да разменят стоки и услуги: как един стар чифт ски може да се окаже полезен за някого, как се измерва доверието у един човек, който се грижи за кучета...
А ето и малко зелена философия: "Всяко нещо има стойност, която е различна от тази на пазара. Използвайки го, разменяйки го и използвайки го отново само облекчаваме планетата, а не се възползваме от нея."
От 4 години торинската асоциация МанаМана организира "дни без пари", по време на които всеки носи на площада каквото си поиска. Така жителите на Торино стигат до заключението, че бартерът е само един етап от живеенето гратис: "Смисълът на бартера може да бъде разбран като примитивна форма на търговия. Но основната идея е да "освободим" предметите и благата от техните цени", казва президентът на МанаМана, Филипо Дионисио, който през свободното си време е доброволец.
Колко струва час в разказване на приказки на деца или това да се погрижиш за терасата с цветя на някой възрастен човек? Зависи от това кой го предлага и кой го получава", казва Дионисио.
През ноември в Италия се очаква да се появи и кампанията bed&breakfast: една седмица в Боса, Сардиния - всичко, за което човек се сеща: от ядене до музика, от украшения до консерви.
Идеята за бартерния ден на виното пък е родена в Генуа и днес е разпространена в цяла Тоскана, разпростирайки се и до производителите на зехтин: всеки носи своите бутилки и ги разменя.
Разменянето на бутилки, анасонови ликьори или дрехи като от "Сексът и градът" все пак е относително лесно. Но какво се случва, когато това, от което имаш нужда е адвокат или по-лошо - ветеринар?
Нещата се усложняват, защото италианският закон силно отклонява професионалистите от неплатения труд: "Общественият ред ни толерира, защото се посвещаваме на хора като имигранти или бездомници. Но ако поощряваме напълно и откровено безплатния труд, можем да бъдем обвинени в нелоялна конкуренция", обяснява Антонио Мумоло, президент на "Адвокат на улицата", който през 2009 г. е помогнал pro bono (без заплащане) на 2072 души в Болоня и в други италиански градове.
Работим скромно, но все пак броят на италианците, които се обръщат към нас нараства, казва Мумоло.
За професионалистите - от зъболекари до архитекти, засега е по-лесно да си разменят услуги помежду си или да работят доброволно. "Би било хубаво да има нов закон, който допуска всеки кабинет да посвети част от времето си на работа без заплащане по социални каузи, които смята за интересни и важни", коментира Мумоло.
Връщайки парите на тяхното "относително" място, въпреки че не може да ги премахне, е вече цел на група интелектуалци, която работи в Florence Noiville, а "разкаял се" икономист и журналист в Le Monde е един от най-авторитетните им представители.
Флоранс Ноавил - "разкаялата" се журналистка-икономистка от Le Monde, е един от най-авторитетните представители на хората, които искат да поставят парите там, където им е мястото.
Със своята книга "Учих икономика и съжалявам" тя дава повод за размишление, което потриса френските бизнес училища, "но именно от тях трябва да дойде преосмислянето", твърди Ноавил.
Да поставим парите на първо място в живота си е не само глупаво, но и рисковано, казва и американската журналистка Кристина Габети, автор на "Опити за еко поведение", която следва същото течение. Габети се объръща най-вече към децата, провеждайки курсове и издавайки учебници на тема "по-малко консумиране и по-добър живот".
"Най-трудно е в началото - както е при спортните тренировки. Но нещата са прости - вместо да използваш метри опаковачно фолио, за да съхраниш храна в хладилника, просто обърни още една чиния, върху тази, в която стои. Не използвай почистващ препарат, когато не е необходимо. И лека-полека престани да се чувстваш като "маниак" и разбери, че това е единственият начин да научиш на същото и своите деца".
Германката Хайдимари Швермер е още по-радикална: "Когато започнах, беше просто експеримент - да живея без пари една година. Минаха 14 години и продължавам да го правя и сега.
В книгата си "Живей без пари и пълноценно", която ще излезе скоро, тя обяснява как е успяла не само да се храни и да се облича, но също така и да чете или да гледа филми, които я интересуват, предлагайки в замяна услугите си. Разбира се, за едно семейство или за цяло общество ще е по-трудно, но не и невъзможно.
Фирмите също могат да го направят, и безплатната размяна може да се превърне в модел, твърди Марк Анспах, антрополог от Калифорния, "осиновен" от Болоня: „На Eticambio - сайт, който намирам за най-интересен, се определят блага за размяна, чрез символични "жетони" - именно, за да се разграничиш от ценността на парите".
Международната асоциация за размяна на стоки и услуги (IRTA) е мрежа от фирми с американско седалище, но Швейцария е държавата, в която практиката е най-разпространена благодарение на Wir - банка, основана още през 30-те години, точно с цел да противодейства на кризите.
И Андреа Сегре, председател на италианския Last minute Market (който в Торино ще организира вечеря на площада за хиляди хора, използвайки преработена храна) заявява: "Пазарът, който пилее и замърсява, съдържа в себе си и лекарството - даряването. Една практика, която между другото създава положителни реакции - и дълготрайни взаимни дебити и кредити."
