Класическият български подход от мутренските времена процъфтява - пострадалите да отнасят по един бой за назидание от хората, които са нарушили правилата. Така де - кой друг ти е виновен, че си се оказал на неправилното място в неправилното време - и че си си карал трамвайната мотриса по релсите, докато пияна шофьорка се опитва да направи обратен завой?
В крайна сметка, точно тази е съдбата на извадилата лош късмет ватманка, която тази сутрин си е карала мирно трамвая, но в крайна сметка в момента е в болница със счупена тазобедрена става. И травмата й е причинена не от самата катастрофа, а от саморазправата на гневната шофьорка. Които съответно въздават "справедливост" мигове след катастрофата, въпреки че дори и на абсолютно незапознати с правилника за движение е ясно, че са били в нарушение.
По нашите географски ширини този подход на нарушителите към хората, по чиято "вина" се е случила катастрофата, е доста често срещан. И ако не се беше стигнало до влизане в болница на ватманката, вероятно повечето хора с една зле прикрита кръвожадност биха го определили просто като "женски бой".
А всъщност той е признак за нещо далеч по-сериозно. Той демонстрира нежеланието на повечето хора да се съобразяват с правилата - и пренасянето на вината за възникналите проблеми върху жертвата, вместо върху виновника.
Надали има съмнение, че алкохолът, изпит от шофьорката на колата, е допринесъл за реакцията й и за това да налети на бой. Вероятно ако събитията не бяха станали в ранна утрин (около 5:30 часа), тя би могла да разчита поне на реакция от страна на пътниците в трамвая, но в случая е можела единствено да се отбранява с подръчни средства.
Тъжният факт, който се премълчава от години, е че шофьорите в градския транспорт на практика са оставени да се оправят както могат. И разчитат единствено на себе си. За разлика от шофьорите на таксита, които като задружна тълпа умеят добре да отстояват интересите си и при инцидент с техен колега се озовават почти незабавно на място, готови за саморазправа, ватманите и шофьорите на градския транспорт са практически беззащитни.
Няма логика да призоваваме към въвеждането на камери в превозните средства от градския транспорт - те евентуално биха имали възпиращ ефект донякъде върху пътниците, не върху подобни пияни катастрофирали побойнички. Надали има и смисъл да обсъждаме дали не е добре да се въведе принцип на "неизбежна самоотбрана" за шофьори на автобуси, трамваи и тролеи. Дали обаче все пак не е настъпил момент за наистина сериозни санкции по съдебен ред за нарушители на пътя, които са склонни към юмручно правосъдие?
Също така от бившата общинска фирма СКГТ, понастоящем носеща гордото название "Център за градска мобилност" и гребяща с пълни шепи пари от "евакуация" на неправилно паркирали автомобили, може би би трябвало да се замислят за по-сериозна застраховка на шофьорите в градския транспорт - именно за подобни инциденти. Или да очакваме поредна стачка на шофьорите, в която те да обясняват, че имат нужда от защита и нормални условия на труд?
