Всички сме чували поне веднъж как някой в тълпата говори толкова силно по-мобилния си телефон, че заглушава уличния шум наоколо. Така всички се оказват не по своя воля свидетели на нечия лична драма или разбират какви са плановете за деня на говорещия. Да не говорим колко често близките ни крещят от другата страна на слушалката, сякаш не ги чуваме, въпреки че около нас е тихо.
Защо това викане е толкова популярно?
Наскоро д-р Адам Ръдърфорд и д-р Хана Фрай отговориха на този въпрос.
Оказва се, че повечето хора крещят по телефона съвсем несъзнателно. За това обаче има научно обяснение и то се крие в един аспект от дизайна на телефона от времето преди появата на мобилните телефони. Той се нарича "страничен тон" - говорещия да чува и собствения си глас в слушалката, когато говори. Така той е убеден, че се чува и не се налага да говори по-силно.
Стационарните телефони имат такъв "страничен тон", който предпазва от крещене на затворени пространства и в офиси.
Дали мобилните телефони са се отказали от този аспект на технологията? Не, не са. Специалистът Ник Закаров посочва, че има международни правила за препоръчителното ниво на децибелите на страничния тон в мобилните телефони.
Проблемът е обаче, че мобилните телефони са... мобилни.
Фиксираната сила на страничния тон невинаги е достатъчна, когато страничните шумове са силни.
Трябва да се вземе предвид и ефектът Ломбард - нашата естествена склонност да повишаваме силата на гласа си, за да съвпадне с нивата на шум наоколо, т.е. ние се опитваме да говорим със силата на най-шумното в средата около нас. Например, ако чуем дрелка на строителна площадка, се опитваме да я надвикаме.
Затова и често говорим по-силно по мобилен телефон.
Ако днес разсъждаваме над този въпрос, то добре е да знаем, че във Викторианската епоха телефонът е предизвиквал по-разгорещени дебати. Трябва ли човек да говори по телефона, когато е гол? Възпитано ли е да се изправиш, когато говориш по телефона с жена?
В този смисъл телефонът неведнъж е предизвиквал въпроси относно етикета при общуване.
