Защо не се къпят българите?

Хигиената на българите е тема за дисертация. В нея се преплитат толкова много народопсихология, история, религия, поверия и магии, че за да можеш научно да обясниш защо за нашия човек къпането е усилие, е нужно да отделиш непосилно дълго време в съпреживяване на неговата мърлявост. Затова в предстоящите редове, посветени на темата, ще заложа повече на наблюдението, категоризирането и емоционалното обяснение на явлението „липса на хигиена у масовия българин".

И уточнявам - става дума за масовия българин, защото немасовият гледа да си взима душ два пъти на ден, ползва дезодоранти и парфюми, мие си зъбите сутрин и вечер и изобщо прилича на нормално и цивилизовано човешко същество от двайсет и първи век. Изразен в проценти обаче, той представлява едва 34% от общата българска народна маса. Поне според данни на Световната здравна организация и Българския зъболекарски съюз толкова са хората у нас, които редовно си купуват пасти и четки за зъби. За останалото пък направо ме е страх да си помисля...

Масовият българин вярва, че ако се къпе прекалено често, може да настине

Това му е вменявано от дете, най-вероятно от някоя баба, получила този хигиенен навик на свой ред от своята баба. Та, докато плете терлици и жилетки в отоплената зимна кухничка на село, баба подтичва след своето разголено внуче, за да го загащи и да го облече в още един кат вълнени дрешки за всеки случай. Вечер го развива като глава лук и го облича наново с потници, пижами, елечета и чорапи, за да му е топло и под юргана. Такива глезотии като миене на дупета и зъби няма. Най-много да се „умият" краката преди лягане, ама това важи за големите, не за децата. На сутринта ритуалът по преобличането се повтаря, но много бързо, за да се избегне простудата, която дебне да нападне всеки милиметър оголена кожа.

Очите се измиват, косата се сресва и си напълно и достатъчно хигиенизиран и опазен от настинка. Така я караш, откакто си се осъзнал като човек. Всъщност имало е един период, в който са те къпали всеки ден - от раждането ти до шестия, седмия месец. Тогава обаче, веднага след съприкосновението с водата, си бил обилно намазван със свинска мас.

Това, както ти е обяснила баба (те бабите са гурутата по хигиена в българската традиция така или иначе), се прави с цел да се запълнят току-що отворените ти за болести кожни пори и опасността да останеш чист да се неутрализира.

С годините масовият българин продължава да вярва повече на баба си, отколкото на науката, така че уверено продължава да не се къпе, за да си пази естествената защитна броня. Тя му служи вече не само срещу настинки, но и срещу всякакви нови щамове вируси, за които той се информира от телевизора и на популярен език свежда тази информация до баба си. Тя от своя страна приема това като предизвикателство и в края на краищата спира да се къпе даже за цяла зима, за да не даде на тия гадове, новите вируси, да превземат тялото ѝ. Някъде около Великден, ако не е боледувала, баба е доволна да съобщи резултатите от експеримента си на цялата рода, която абсолютно й вярва, защото също е избягвала честото съприкосновение с топлата вода и сапуна.

Всъщност, за да бъда обективна, трябва да кажа, че точно такова е било и разбирането за хигиената на френския кралски двор. Самият Луи XIV, така нареченият Крал Слънце, се е къпал един единствен път в живота си и то инцидентно, след като паднал в езеро по време на лов. Вонята на пот и нечисти коси е била част от ежедневието в иначе богато украсения кралски дворец, където под перуките на дамите и господата са живеели необезпокоявани цели стада въшки, а тежките аромати на парфюми са се опитвали поне малко да я подтиснат. В онова време и католическата църква не е гледала с добро око на къпането, той като докато го упражняваш, следва да пипаш сам тялото си, а това може да ти навее всякакви там мръсни помисли и идеи за игрички.

Цялата работа обаче е, че всичко това там се е случвало преди има-няма четиристотин години. И от онова време до днес нещата коренно са се променили, благодарение на много и различни фактори - Мария-Антоанета и германския ѝ произход и хигиенни навици, развитието на науката, взаимодействието с различни нови култури и т.н.  У нас обаче нещата в голяма степен са си останали консервирани до на баба знанието, че къпането си е опасна за здравето работа.

Масовият българин смята също, че да си чист не е мъжко. За него някак е неестествено да си истински мъжкар и потното ти тяло да не вони на животно, а иззад леко пожълтелите ти зъби да не се процежда дъх на тютюн. По-младото мъжко поколение все пак е усвоило част от масовата медийна рекламна атака в представянето на всякакви парфюми и с радост е отделило някой лев за някое и друго флаконче. То най-често заема почетно място върху плетената на една кука покривчица връз нощното шкафче и търпеливо чака своя стопанин пестеливо да си пръсне от него вечер преди излизане.

Само вечер, разбира се, защото тогава започва социалният живот. Иначе за какво ти е да си парфюмиран, когато си на работа?! Освен това наличието на парфюм за тези момчета и млади мъже някак автоматично премахва нуждата от къпане - че какво да се хабиш да се къпеш, като с парфюмчето моментално замирисваш на чисто. Нали важното е да замиришеш, не наистина да си чист?! Иначе си говорим за глезотии някакви. И „педеращини".

С известна доза прискърбие трябва да отбележа, че младата масова българка не стои по-високо в хигиенните си навици. Изумена съм колко тийнейджърки и млади жени у нас спокойно развяват потните си мишници из градския транспорт и определено не се притесняват нито от мазните си коси, нито от непочистените си лица, нито от телесните си аромати. Преди време започнах да ходя на маникюр в един кокетен малък салон в центъра на София. Маникюристката беше младо момиче на не повече от двайсет години.

Беше хубавелка, с големи сини очи и прекрасна коса, но отвореше ли си устата, ставаше страшно! Зъбите й приличаха на слепнали се помежду си с клей белезникави пластинки, видимо непочиствани с месеци. Храната, събирана там, се беше превърнала в каша, от която дори при едва доловимо издишане се разнасяше смрад на гнило. Излишно е да обяснявам, че едва издържах със запушен нос единия час при маникюристката и че никога повече не се вяснах в този салон. И до днес продължавам да се питам обаче как така тази девойка е останала извън училищните обяснения за устната хигиена и дали някога ще се намери младеж, който въпреки тази нейна „натуралност", е готов да я целуне. Всъщност сигурно ще се намери - ей оня, с парфюмчето, дето му стига за три години напред.

Масовият българин изобщо не се притеснява да извършва някои интимни хигиенни неща пред публика. За него например изобщо не е проблем, докато си крачи из Витошка например, да поспре, да затисне с палец едната си ноздра и шумно да изсекне това, което е в другата някъде встрани. След като е освободил напрежението от едната страна, той с отработен жест почиства и другата, след което с дланта или опакото й избърсва последиците, изтръсква ги на тротоара и с любов и грижа хваща ръката на приятелката си, жена си или детето си.

На цялото това масово некъпане и нечистене масовият българин е абсолютно сигурен, че си е чист. Когато смята, че се къпе често, той се къпе в неделя вечер, за да е готов за новата седмица. Нищо, че най-често има собствена баня у дома и не се налага да ходи на обществена, както са правели дедите му. Точно затова в речника му все още съвсем естествено си стои поздрава от онова време на градските къпални „Честита баня!". Че на него и сега си му е честита - като е един път в седмицата, тя си е истински празник!

В същото време обаче масовият българин много обича да обижда с думата „мръсен". Всеки, който му е накривил капата, е мръсен. Мръсна е държавата, системата, шефката, работата. Мръсен е бившият съпруг, съседът, братовчедът, отмъкнал наследствената къща на село. На мръсно обиждаме и когато почувстваме засегнато и великото си българско национално достойнство, особено, когато на преден план изпъкне и религиозното различие  - „мръсен" турчин, „мръсен" арабин... Без да си даваме сметка дори, че хигиената на тези култури винаги и от векове е била степени над нашата, по простата причина, че тя е задължителна част от изповядването на исляма.

Сега да се върна на сапуна. Специално проверих - най-евтиният струва 75 стотинки. Има го във всеки супермаркет, във всяка квартална бакалия, в магазините за препарати и в аптеките. Сапунът не иска нито да стои в хладилник, нито да се замразява, размразява, вакуумира, готви или измерва. Сапунът не изисква никакво усилие от тези, за които е предназначен. Сапунът е създаден единствено и само за едно - да чисти човешкото тяло.

За сведение на тези, които рядко го ползват, да кажа, че един ще им е напълно достатъчен за цял  месец. И това при положение, че взимат душ два пъти на ден и си мият ръцете след всяко ходене до тоалетна и след всяко прибиране у дома. Сапуните биват много видове, имат различни аромати и съставки и могат също така да бъдат течни.

Сапунът, заедно с топлата вода, е базата на всяка добра човешка хигиена. А хигиената ни е необходима по природа - не можем като кучетата да си ближем срамотиите, нито пък като маймуните да се пощим взаимно. И спокойно - сигурно е, че от честото къпане кожата не изтънява и не се настива! Ако баба ви настоява за обратното, просто й връчете една плетка, пуснете ѝ сериала по телевизията и я оставете с вазмущение да цъка с език по вас. А вие... марш в банята!