"Вземи в този хубав ден една българска роза от мен..." Розата я има - във вид на сапунче, розова вода, дървено сувенирче с изографисано Bulgaria.
Но освен това има и гащи, рокли, джапанки, очила, чанти и всякакви произведени в Китай джунджурии, каквито може да се намерят по сергиите на алеите в морските курорти. Типично като за пазарите на Близкия изток, но не и на запад от нас.
Парламентът отхвърли предложението на депутата Емил Димитров от ГЕРБ (да, онзи същия, с футболния отбор, енергията от биомаса, ловните стопанства и т.н.), според който: "...преместваеми обекти на територията на национални курорти могат да бъдат пейки, осветителна тела, табели, фонтани, чешми, телефонни кабини и маси на художници".
В същото време от сдружението "Съюз на собствениците - Слънчев бряг" също поискаха... същото. За да не прилича "Слънчев бряг" на селски кокошарник, както пишеше в писмото им.
Този дебат се води преди време в София, когато трябваше да изчезнат гащите и чорапите от площад "Гарибалди". И изчезнаха. Край морето ще е по-трудно.
Първо, защото ще разсърдиш местните, дето са се вързали с общината. Къде по-лесно е да платиш дребна сума за тротоарно право (плюс рушвета) на местната власт - пак ще ти излезе по-евтино от това да наемеш магазин в някой от хилядите хотели на първа, втора, трета и не-знам-си-коя-линия. В "Слънчев бряг" наемите често се искат за сезон и са петцифрена сума в евро.
Второ, вярно, че не е много естетично, ама кой ти гледа естетиката при тоя архитектурен разгул наоколо - кеф ти кулички, кеф ти без. Може да са четири и пет звезди, но като цяло е пълен кич. Така че дрехите, дето се ветреят от шатрите, наречени сергии, просто са част от пейзажа. Погледнете го като поп арт.
Трето, в курортите от по-затворен тип няма да намерите сергии с ветреещи се дрехи по алеите. Не се допускат нито в "Марина Диневи", нито на "Албена", нито в "Свети Тома", нито... Значи...
