Подобно на декор на голяма филмова продукция, всичко на това място изглежда напълно реално - сякаш човек се разхожда из градче, застинало в 50-те. И наистина, някои неща са напълно реални. В кафенето действително ще ви сипят топла напитка, а в киното наистина прожектират филми.
Всъщност обаче това е една внимателно изградена илюзия, създадена специално за хора, които подобно героя на Джим Кери в "Шоуто на Труман" не биха могли да открият разлика с действителността.
Това е така, защото жителите на подобни странни "градчета" всъщност страдат от болестта на Алцхаймер и други форми на деменция. И тези места реално са нов тип лечебни центрове, проектирани като алтернатива на типичните болнични заведения, в които обикновено се грижат за лечение на пациенти с подобно заболяване.
Тези "деменция селища" все още не са особено много. Въпреки това този модел на лечение набира все по-голяма популярност и се откриват (или вече са пуснати в развитие) много нови проекти в редица различни страни.
Основната идея е да се създаде среда, която да въздейства на възрастните пациенти - позната като усещане от миналото атмосфера, която да изведе на преден план залязващите им вече спомени.
Около познати като тип сгради и блокове се изгражда среда за живот, в която възрастните хора да се чувстват удобно без да са ограничавани от средата на болницата или типичния медицински център за лечение на болести от този сорт.
Иначе казано - тези деменция села са нещо средно между медицинско учреждение, старчески дом и увеселителен парк. В тях хора се грижат за пациентите, но все пак им оставят значително по-голяма свобода на действие.
В Дакс, град в югозападна Франция, известен с множеството си минерални изводи, се предвижда да се отвори такова село за 120 души до края на 2019 г. Очаква се за построяването на съоръжението да отидат около 28 млн. евро, а поддръжката му годишно да струва още по около 7 млн. евро.
Това е първият подобен проект във Франция и ще включва супермаркет, фризьорски салон, пивоварна, ресторант и библиотеки, разположени на централен площад в средновековен стил.
По думите на професор Жан-Франсоа Дартигес, невролог и епидемиолог в Централната университетска болница в Бордо, този метод позволява на пациентите, страдащи от болести като Алцхаймер, да живеят възможно най-нормално, по начин, който се доближава максимално до обичайното им ежедневие.
"Селото" край Дакс е вдъхновено до голяма степен от подобен център за лечение във Веесп, Холандия - малък град, намиращ се съвсем близо до Амстердам.
Центърът на Hogeweyk е открит в края на 2009 г. и има приблизително 152 редовни "жители".
"Хората, страдащи от старческа деменция, са способни да функционират съвсем нормално, когато се намират в нормална среда", коментира управителят на центъра Янета Спиринг.
За разлика от Hogeweyk обаче, във френското "село" ще бъде разположен и специален изследователски център. Идеята в случая е, чрез преки наблюдения върху болните в тази нова като тип среда за лечение, специалистите да установят степента на влияние, която средата оказва върху самия процес на лечение.
За целта учените ще живеят сред пациентите, без обаче да се намесват в живота им повече, отколкото биха, ако бяха просто техни лекари извън учреждението.
Деменция село има и в Уидлисбах, в швейцарския кантон Берн. То също следва модела на Hogeweyk. Друг подобен функциониращ вече център е откритият наскоро обект в графство Лимерик, Ирландия. Плановете са в ход за изграждане на подобен център в Британска Колумбия. А в Сан Диего, Калифорния, през април отвори съоръжение за лечение на страдащи от деменция с тематика в стил 50-те.
Едно е сигурно - все повече такива центрове се отварят по света, защото те правят пациентите по-щастливи. И независимо дали сработват по-добре от нормалните подобни медицински заведения, осигуряват на "жителите" си едни спокойни старини. А това е не по-малко важно.
