Не ви ли се е искало в моментите, когато матрицата е дала на късо и страшно сте зациклили, да можете да рестартирате живота си и да започнете начисто.
Само че наистина начисто, а не просто да се върнете 20 години назад и да не се жените за Силвето Величкова от 11-ти А клас, която понастоящем вече наричате само "Крокодила".
В един идеално нов свят никой не би те пришпорвал да даваш всичко от себе си, да взимаш дипломи, да правиш секс, да те дават по телевизията, и постоянно да преследваш цели, като че ли са диви зайци. И най-хубавото на този идеално различен свят би било, че никой няма да ти подава круша и същевременно да се опитва да те убеди, че е ябълка.
Живеем в модерно общество от западен тип, което, за щастие или нещастие, още от детската градина ни захранва с удобни и лесни за преглъщане неистини за живота, който ни очаква.
Повечето лъжи, които обществото ни втълпява, произтичат или от нарочно култивирано невежество, или от неподправено невежество. Но и в двата случая не става въпрос за конспирация против благото на индивида. Нуждата да се казват лъжи произтича не от нуждата да се вреди, а преди всичко от нуждата да се поддържа статуквото.
А ето и няколко от най-фрапантните лъжи, с които вече сме свикнали до такава степен, че ги приемаме по-скоро като мантра за успех и благополучие, отколкото за нещо, което да подлагаме на съмнение.
Който се учи, той ще сполучи.
В сърцето си знам, че вие знаете, че на този етап, когато балонът на висшето образование заплашва да гръмне всеки момент и от вътрешността му да се разхвърчат чарковете на всички глупаци, които някога е погълнал, не може и дума да става за гаранция, че тази аксиома е вярна.
Още повече, когато сме заринати от действителни примери на преуспели хора в различни сфери на живота, които едва са стигнали до осми клас. Разбира се, никой не оспорва факта, че образованието отваря врати към много професионални възможности, но то в никой случай не е спасителна лодка за тези, които искат да доплуват до острова на неограничените възможности.
Някой, на когото му върви в училище и изкарва високи оценки, може да бъде просто добър в решаването на тестове. Но нищо повече. Той може никога да не развие способността да мисли рационално и иновативно. Да знаеш, че латинското наименование на чехълчето е Paramecium caudatum не те прави конкурентноспособен. Само паметлив. Или странен.
Затова е разумно да престанете да мотивирате детето си да ходи на пиано и да учи математика като му обещавате пари, електронни игри или шамари. Целта на съвременната образователна система така или иначе не е да създава успели хора, а работници-конформисти.
Всичко ще бъде бъде наред... един ден.
Не, няма. Всяка система неминуемо се разпада. Тази естествената тенденция на движение по посока на хаоса е известна като ентропия и няма сила, която да е в състояние да я спре да си свърши работата. А именно, да ни помле всичките заедно с нашите жалки въжделения, че "всичко ще се оправи".
Ще се опитам да го обясня по-нагледно. Когато едно по едно нещата в живота ви се прецакват и нищо не върви, е безсмислено да седнете и да се самозаблуждавате, че понеже по-лошо от това не може да стане, оттук нататък вече ще ви върви само нагоре. Не става така. Ентропията не позволява!
Всяко неизползвано умение рано или късно губи давността си. Градината се покрива с плевели. Колите ръждясват. Така че ако продължавате да я карате по старому, не очаквайте ситуацията да се подобри. Тя само ще се влоши. Ен-тро-пи-я!
Едикаквоси причинява рак.
Пушенето може да ти докара рак. Да, може. Но може и да не ти! Ще се заболееш ли със сигурност, ако пушиш? Или ако ядеш само чипс? Или ако дишаш азбест? Или ако пиеш 300 грама водка всеки ден? Или ако се стресираш от понеделник до петък в работата? Не знам. Може би. Но всичко зависи от общото ти физическо състояние, начин на живот и генетична предразположеност.
Разбира се, това може и да не ти подейства като успокоение, но ракът е комплексен процес, който произтича от комбинацията на много и различни фактори.
Така че НИКОЙ няма право да ти втълпява, че ще се разболееш от рак, ако правиш това и това и не ядеш само хляб от лимец. Просто защото не съществува такава взаимовръзка!
Светът отива по дяволите.
Разбираемо е, че си мислите това всеки път, когато гледате новините по телевизията или четете вестници. Или когато говорите със съседката от третия етаж, която по принцип е тръгнала да умира още от 1995-та година!
И да, трябва да признаем, че отвсъкъде ни заливат с апокалиптични прогнози и достоверни предсказания, дошли я от Нострадамус, я от някой маг от плеядата велики умове на Канал 3.
Само че ако си направите труда да проверите, процентът на престъпността е намалял в почти всички големи градове по света, смъртоносните инфекциозни болести са напълно изкоренени или биват контролирани успешно, а в общ план хората живеят в по-голям просперитет, отколкото когато и да било в историята на човечеството.
Имаме много, за което да бъдем благодарни, че живеем именно в настоящето, така че засега дяволите могат да почакат. При това доста.
Да станеш милионер е въпрос на късмет.
Повечето от нас са развили погрешна представа относно парите поради липсата на адекватна финансова осведоменост в обществото ни като цяло. А тази липса ни ощетява най-много по отношение представата за това какво и да си милионер. И най-вече КАК се става милионер.
Понастоящем в световен мащаб има над 33 МИЛИОНА милионера, а това е повече, отколкото в който и да е момент от световната история. При това броят на милионерите расте с всеки изминал ден.
Много от вас си мислят, че милионерите са хора, които са спечелили като са търкали билетчета от националната лотария, или са наследили парите и имотите на 105-годишната си леля в Австралия или пък клипчето им в YouTube е било видяно Х брой пъти. Това обаче е поредната тъпотия.
Повечето милионери са продукт на самите себе си. В повечето случаи те са инвестирали в проекти, които са се оказали препъникамък за инфлационните процеси. Но, разбира се, много по-удобно е да си въобразяваме, че цялото това богатство им се е случило, когато принцесата ги е целунала и от жаба са се превърнали в принцове.
Въглехидартите са убийци.
През 80-те години на миналия век диетолозите заклеймиха консумацията на яйца, понеже повишавали холестерола. В днешни дни яйцата отдавна вече са реабилитирани, но гурутата по здравословно хранене си намериха друг обект, който да нарочат за обект на своите притеснения.
Диабет и наднормено тегло? Въглехидратите са виновни! Дайте да ги набучим на кол.
Обаче ако се отърсите от предразсъдъците, ще ви светне, че ако скандирате заедно с другите "Въглехидратите са убийци", значи да престанете да ядете много други храни, считани за здравословни, макар че и те съдържат въглехидрати. Истината е, че въглехидратите сами по себе си са си пичове. Те могат да ви докарат ядове, само ако имате проблеми с инсулиновите нива или водите прекалено заседнал начин на живот.
Не можеш да имаш всичко в живота.
Първо на първо, това твърдение е подвеждащо от чисто лингвистична гледна точка. То предполага, че нещата, които хората искат, са в диапазона на нещата, които могат да се притежават. Това, според мен, обезкуражава хората да преследват това, които наистина желаят. Което е щастие. Чисто и просто.
А щастието е достъпно за всеки и на много хора биха им хвръкнали шапките от почуда, осъзнавайки колко малко всъщност е нужно, за да бъдат наистина щастливи. Мислим си, че веднъж като придобием нещата, които желаем (пари, хубави дрехи, екзотични ваканции, перфектно семейство и пр.), ще се почувстваме удовлетворени.
Ние обаче не осъзнаваме, че ефектът на задоволството не идва от постигането на целта, а от пътя, водещ до нея. Така че, да, може и да нямаш всичко в живота, но междувременно не се лишавай от възможността да си щастлив, докато се опитваш да го постигнеш.
