От ранна пролет до късна есен в Италия е време за sagra. Няма нужда вие да я търсите, sagra сама ще ви намери.
Излезте за малко от обичайния туристически маршрут (Венеция, Флоренция и Рим) и докато обикаляте из провинцията, няма начин да не видите по шосетата плакат, често написан на ръка. Отбийте накъдето сочи стрелката.
Там ви чака едно от най-автентичните, вкусни и, ако сме честни, странни италиански преживявания.
Sagra идва от sacra festa или денят, когато тържествено се е чествал светецът-патрон на населено място. Междувременно рядко ще срещнете църковни имена в обявите за празници. Те вече са заменени с храните и напитките, с които градчета и селата традиционно се гордеят.
Има sagra della porchetta (на печено прасе), sagra dell'uva (на гроздето), sagra della cipolla (на лука), sagra della ciliegia (на черешите), sagra dell'оca arrosto (на печена гъска), sagra del castagno (на печени кестени), sagra dell'anguilla (на змиорката).
И така до безкрай.
Първия път, когато попаднахме на sagra, всъщност се бяхме запътили към Parco Naturalistico delle Cascate. Природният парк с невероятно красиви водопади се намират край селото Молина на 30-на километра северно от Верона. Поне два километра преди да стигнем до него обаче, трябваше да паркираме колата зад извиващата се колона в едното платно на шосето.
Написаните на ръка със син флумастер плакати за sagra di gnocci di malga още не ни говореха нищо.
Пред нас талази от италиански семейства крачеха и подкачаха от въодушевление. Когато най-после стигнахме селото, центърът бе залят от сватбарски маси, духовата музика се готвеше да засвири, децата бяха накачулили сергиите и дълга опашка се извиваше пред димящите тенджери с размера на средноголеми вани. Три часа по-късно, когато се върнахме от водопадите, навалицата беше станала тройно по-голяма.
В късния следобед на сватбарските маси, стиснати между няколко италиански клана, ядохме димящите gnocci di malga ("ньоки по планинарски" според обяснението на Google) в пластмасови чинийки и с пластмасови вилички, пиехме домашна valpolicella пак в пластмасови чашки...
И животът беше прекрасен.
Всъщност, ако сте израснали като мен през 80-те години на 20 век в провинцията, не може да не си спомняте, че и в България някога имаше подобна традиция семействата да се събират за празника на дадено населено място. По центровете на градчета и села за седмица се издигаше малък лунапарк със стрелбище и сергии, а роднини и приятели от близо и далеч посещаваха домовете. Майка ми и баба ми подреждаха огромна трапеза, защото "на събор не се кани, а всеки е добре дошъл."
В Италия до преди десетина години традицията на местните сборове също е била на изчезване. Докато ековълната не събужда отново интереса към регионалната кухня - и села, и градчета преоткриват празниците.
Модерната sagra обаче има по-малко домашно-роднински и повече общоселски характер. Наред с традиционното събиране на приятели и семейства, днес тя е и начин да се популяризират местните продукти.
Ето ви обяснението защо имената на светци са заменени такива на храни в заглавията.
Някои sagre вече са събития с бюджет от няколко хиляди евро и се рекламират по кръстовища с огромни пана. Такива например са Sagra della Fragola (на ягодите) в Сан Биаджио (Умбрия) и Sagra del Fungo Porcino (на дивите гъби) в Лариано (Лацио). Подобна комерсиализация обаче не е по вкуса на много италианци и затова редовно ще чуете, че щом има интернет страница, значи не е истинска sagra.
В малките населени места, там, където обявите са още написани на ръка, сборовете траят от един уикенд до десет дни.
Яденето може да е комбинирано и с футболни мачове на междуселските отбори, palio (състезание) с коне, магарета или самоделни колички, избор на кралица на красотата, демонстрация на училищните мажоретки, представление на самодейната певческа група и т.н.
Обикновено преди да седнете на дългите маси, първо минавате през касата, където плащате наведнъж за цяло меню (основно ястие, чаша бира или вино, кафе и десерт) като цените варират от 5 до най-много 15 евро. После, с касовата бележка в ръка, търсите място за сядане и едва тогава махате усилено на сервитьора, за да ви забележи и да вземе поръчката.
Ако сте на sagra della ciliegia, очаквайте във всичко да има череши - ризото с череши или месо, задушено в черешов сос.
На sagra della cipolla дори десертът е сладкиш със сладък и хрупкав лук (още ми потичат лигите като си спомня за него). Готвачите рядко са професионални, а местни хора, споделящи доброволно рецептите, опита и времето си. Затова и храната е с по-скоро домашен вкус.
Сервитьорите са също доброволци - често от седмокласници в местното училище до пенсионирания кмет. Грешките с поръчките са редовни. Лазанята с трюфели свършила или сервитьорът чул, че искате лазанети - от гръмката музика и шумните разговори кой може да разбере каква е причината да се окажете с димяща чиния паста пред вас? За малките населени места sagra също е начин да се съберат финансови средства я за нови люлки в парка, я за ремонт на пенсионерския дом.
Така че не бъдете твърде придирчиви, когато сервитьорът-доброволец обърка поръчката.
Музиката, както вече си представяте, е съборно-сватбарска. Ако си бяхме в България, може би щяхме да чувстваме неудобство да се полюшваме под шлагерите и да ръкопляскаме на застаряваща певица в костюмче с паети. На италианска sagra това е част от чара. Няма лошо след втората чаша домашно вино да изтанцуваме и една протяжна балада.
Накрая идва ред на кафето, десерта и томболата.
Досега на sagra съм печелила сапун Palmolive, стъклена чаша и пластмасов сметник. Да ви кажа честно, последният път стисках палци да не ударя голямата награда - перална машина. Как ли щяхме да я носим и какво ли да я правим...
Защото, сигурно вече сте разбрали, не е истинска sagra и ако не трябва да минете поне един баир в тъмното, докато стигнете до колата.
