Mексикански пир от пет ястия в Brooklyn Kitchen в Уилямсбърг - или специално подготвена вечеря с цел запознаване на жителите на Ню Йорк със сочността на годните за ядене насекоми.
По време на първите две гозби (пържени резенчета юка с червеи и яйчен крем, посипан с царевица и хрупкави ларви на нощна пеперуда), г-ца Мурхед остана безмълвна. Всъщност, по-рано тази вечер тя и приятелят й Харолд Брадли обмисляха да пропуснат мероприятието, въпреки че всеки от тях беше похарчил по 85 долара. Избраха да останат.
38-годишната жена охотно опитваше от бледожълтите червеи, но нейният партньор се съгласи чак когато хората около него започнаха да го убеждават да пробва поне един...
Що се отнася до госпожица Мурхед, която има толкова силна фобия към цялото животинско царство, че дори отказва да погали куче или котка, след поглъщането на първия червей за нея стана ясно, че е прескочила огромен праг. Сияеше като човек, който току-що е преминал бос през горещи въглени.
"Толкова се радвам, че го направих", сподели тя. "Преодолях го. Ако мога да се справя с това, значи мога всичко."
Фил Рос, готвачът и артистът от Сан Франциско, който твори пиршества от насекоми, казва, че постоянно вижда хора, които реагират по този начин.
"Повечето хора се нуждаят от помощ единствено при първата крачка", добавя той. "Веднага щом опитат и осъзнаят, че вкусът всъщност е много добър, останалите предразсъдъци си отиват бързо и на тяхно място идват много други неща. Прекрачването на едно табу води до всякакви видове нови възможности."
Преди да влязат в устата ти...
44-годишният готвач Рос описва себе си като човек, който "умишлено би си поръчал пица с хлебарки". Голяма част от червеите, които използва в своите ястия, се отглеждат в апартамента му в Сан Франциско. Приятелката му, художничката Моника Мартинес, конструира миниатюрни къщички и комплекси в стил Баухаус, където насекомите живеят, без да плащат наем.
(Тези ексцентрични сгради са демонстрирани до 15 октомври в изложбеното пространство EyeLevel BQE, на една улица разстояние от заведението на Рос.)
"В офиса си отглеждам месото, което поглъщам за един месец. Почти не заема място и се отглежда органично, така че е свежо, а отпадъците от него стават компост за градината."
Преди една година Рос за първи път събира група от жители на Сан Франциско, за да ги почерпи с готвени насекоми - и след това е изненадан, когато гостите му започват да го молят за "сурови мостри".
"Съгласих се - и това доведе до неочаквани последици. Хората преливаха от емоции - и в един момент можеше да видите как двама души се целуват и прегръщат, докато ядат насекоми."
Такава любов не пламва между 40-те посетители на Brooklyn Kitchen, но в крайна сметка това е Ню Йорк. Тъй като събитието представлява едновременно урок по история, обилна гощавка и израз на изкуство, много се изговори за насекомите за ядене като средство за лична и културна трансформация. Както се изразява един от посетителите: "Опознаваш света, като опознаваш храната".
Търсачи на силни усещания
В Brooklyn Kitchen посетителите варират от "дебютанти" насекомоядци до търсачи на силни усещания, които са поемали толкова рискове в живота си, че безпроблемно обсъждат предимствата на вълчия паяк и исландската ферментирала акула.
Най-начинаещата гастрономка е 14-месечната Мокси Розенблум, дъщеря на двама от гостите на ресторанта, която поглъща жива ларва на нощна пеперуда в деня преди вечерята. Това събитие може да се окаже началото на нов навик, който ще трае през целия й живот. Въпреки че е трудно да се определи точния произход на западните предразсъдъци към яденето на насекоми, решаващите фактори се формират по време на детството.
Има вкус на...
Има и познавачи като 30-годишната Памела Зуаскис, която казваше, опитвайки скакалците: "Имат вкус на екзоскелет на пържени картофи".
Менюто на Рос включва севиче, преливащо от кръстосано опрашващите се вкусове на джикама, папая, сладък картоф, ситни люти чушлета и щурци. "Ларвите на восъчната нощна пеперуда имат вкус на бекон, а червеите донякъде наподобяват по вкус семена на тиквички...", разказва той. "Но щурците си имат вкус на щурци. Те си имат свой собствен характерен животински вкус. Донякъде като козе месо. Много силен."
Той сварява розови домати в патешка мазнина и съчетава този сос с тлъсти задушени, отличаващи се с убийствен вкус на месо т.нар. "gusanos de maguey" - скъпи гъсеници, които се налага мъчително трудно да бъдат изтръгвани от листата на агавето.
Всяко ястие е съчетано с мексикански коктейл. (За единия от тях сурови краставици са издълбани като чаши, напълнени с мескал и поръбени със "сол от червеи" - пикантен прах от сол, чили и мляни червеи от агаве...)
Всеки си има граници
Някои от гостите се чувстват прехвърлени в епизод от "Страх" или може би сцената на Марлон Брандо "Глътнах бръмбар" в "Апокалипсис сега." Разхождайки се около кухнята преди вечерята, 41-годишната Бет Левисън, автор на документални филми, не е сигурна какво да очаква. "Във всичко ли има насекоми?", пита тя. "Почти," казва Рос.
В крайна сметка тя оставя своите gusanos de maguey недокоснати, а преди десертът да бъде поднесен (ванилен сладолед с подлютени с червен пипер и подсладени със сироп от агаве червеи), тя и съпругът й се прибират в Уест Вилидж и освобождават бавачката.
Рос споделя, че неговите разбирания са били взривени преди около 20 години, когато е пътувал в страни като Малави, Мозамбик, Зимбабве и Мадагаскар. Това са места, на които похапването на насекоми е "сред най-нормалните неща на света". "Хората ги ядат направо от земята... това преобръща света ти с главата надолу."
Но всеки си има граници. Дори и самият Рос, както се оказва. "Ядем отвратителни неща непрекъснато", казва той. "Какво никога не бих ял? Никога не съм си падал особено по омарите."
