Скъпи господа в лъскави костюми, въобще не ми дреме

"Дрога" е първата дума, която Чарли Шийн произнася в единствената си сцена в кинореликвата от 80-те години "Почивният ден на Ферис Бюълър".

Сцената се развива в полицейски участък, където Джини Бюълър (Дженифър Грей) очаква да бъде освободена под гаранция от майка си. Бясна заради очарователно анархистичното поведение на брат си (той нарушава всички правила и е щастлив, докато тя следва всички правила и е нещастна), осъзнава как седи точно до прекрасен тип с кожено яке, който гледа мрачно и изглежда сякаш с дни е бил на диета от наркотици.

Но той не е маниакален, а просто уморен и спокоен по един секси начин, а лицето му е толкова бледо, че е почти виолетово. Раздразнена, Джини пита: "Защо си тук?" - Чарли безучастно отговаря: "Дрога". След което бавно я обезоръжава от злобата с възмутително секси безразличие, превръщайки раздразнението й във възхищение (и двамата в крайна сметка се целуват).

Тогава за първи път забелязахме Шийн - и това е ключов момент във филмовата му кариера (който обобщава и всичко, което последва). Никога след това той не е бил толкова забавен. До този момент. До мига, когато го уволниха от собственото му хитово ТВ шоу "Двама мъже и половина".

Да рушиш устоите на "звездността"

Срещу всяка демонстративно заявяваща "Въобще не ми дреме" знаменитост в гробището на звездността каквото е светското издание "Empire" - като Мохамед Али, Анди Уорхол, Норман Мейлър или Боб Дилън - има една дузина Мадони. Тя е една от всепризнатите кралици на "Empire", която никога не е била достатъчно истинска или забавна, за да не се приема на сериозно. Или пък Майкълджексъновци: съвършената жертва на фабриката за знаменитости - изтормозен любител на малки момченца и наркоман, който без никакво чувство за хумор отричаше, че е и едното, и другото.

В мемоарите си „Живот" 67-годишният Кийт Ричардс демонстрира именно онази рядка постзвездна прозрачност, която за по-младите вече е норма. (Даже Робърт де Ниро се усети - и леко се се надсмя над кариерата си и наградата си за цялостен принос).

Епохата, вещаеща смъртта на издания като "Empire", започна да се развива някъде миналата година - на музикалния фон на "Fuck You" на Сий-Ло Грийн. Но нищо досега не може да се сравни с тази искреност, която Чарли Шийн отприщи в последните две седмици - презрение към идеята да бъдеш знаменитост. Презрение към професията си. Презрение към целия стар световен ред, граден с десетилетия от "Empire".

За пазителите на портите на "Empire" Шийн изглежда опасен и нуждаещ се от помощ, защото руши (и потвърждава) илюзии за естеството на това да бъдеш знаменитост.

Той винаги е бил модел за подражание за определен тип мъжки фантазии. Може би понякога унизителни, но не са ли такива повечето мъжки фантазии? Шийн винаги е бил лошо момче, което е част от неговия чар - действащ и на мъжете, и на жените.

Но по важното, което Шийн демонстрира, е онзи момент в културата, в който непукизмът какво обществото смята за теб или личния ти живот е изключително важен - и с това кара публиката да го обича дори още повече (макар това да не важи точно за CBS или създателите на сериала, който го е направил толкова богат).

В съвременния пейзаж се котира най-вече искреността

Да, това е различен тип нарцисизъм от звездния нарцисизъм в "Empire". В началото на кариерата си Еминем беше най-демонстративният герой на пост-звездната епоха. С него изведнъж се оказахме на светлинни години от автобиографичното страдание "Blood on the Tracks" на Дилън (един от най-гордите и най-емблематични моменти на "Empire").

Не че изведнъж сме преминали отвъд възможното; просто има вече различен вид себеизразяване - по-сурово, по-истинско, по-малко разредено с лустро.

В "Marshall Mathers LP" Еминем много по-прозрачно беснее от идиотщината на недостатъците си и провала на брак си, от зависимостите и фантазиите си, отколкото който и да е представител на шоубизнеса в "Empire". Еминем не се побоя да запише имитация на убийството на бившата му жена от собствените му гневни ръце - провокация, която любимците на "звездната преса" Дилън и Спрингстийн никога не биха и помислили да си позволят.

"Blood on the Tracks" на Дилън и "Tunnel of Love" на Спрингстийн са благоприлични и елегантни - но безсмислени в пост-звездната епоха. Това не означава, че са лишени от въздействие или изпълнителско майсторство; просто ние сме отишли вече по-нататък. Няма проблем. Така и трябва.

Моментът на Чарли Шийн не е история за наркотиците

Хората грешат тотално, смятайки, че моментът на Чарли Шийн е някаква история за наркотиците. Те играят своята роля, но не са в сърцевината на случващото се - нито са причината, поради която този конкретен момент на Шийн е толкова впечатляващ.

Пристрастените към дрогата не са толкова интересни. Важното точно сега е соловото шоу на Шийн. Това е напълно заслужена криза на средната възраст, изиграна пред камерите на CNN, вместо в кабинета на някой психолог или житейски коуч в Бърбанк.

Чарли Шийн е перфектният пример за съвременна анти-звезда

Арести. Случайни свръхдози. Колебливи отскоци до клиниките за рехабилитация. Пресконференцията на Мартин Шийн с насълзени очи. Куфарчето, пълно с кока. Мерцедесът, изваден от клисурата.

Побоят с нанасяне на сериозни телесни повреди над третата му жена, която също влезе в клиника за рехабилитация. Шийн, който заплашва (според очевидци) да отреже главата на същата тази жена, да я постави в кашон и да я изпрати на майка й.

Шийн, който пушицигара след цигара пред TMZ. Безценният диалог в студиото. (За мениджърите на CBS: "Те лягат с грозните си жени пред грозните си деца - и поглеждат към своя живот на смотаняци.") Конспиративните теории за 11 септември. Прострелването на Кели Престън в ръката. Сексът с порнозвездите Джинджър Лин, Хедър Хънтър и Брий Олсън.

Tой просто се държи естествено, като зависим човек - с добрите и лошите му страни

Вълнуващо е да гледаш някой да чупи бариерите на официалността на интервютата със знаменитости - и Шийн ясно ги отхвърля като лицемерие, каквото те всъщност и представляват.

Той е истински, ясен и краен: най-пленителната фигура, преминаваща през културната сцена. (Не, господа, не Колин Фърт, или Дейвид Финчър, или Бруно Марс, или любимеца на "Empire" Тайгър Удс.) Не сме свикнали на такъв вид интервюта. Това изглежда почти като актьорско изкуство - и никога не сме виждали нещо подобно: той не се извинява!

Това е неустоимо зрелище. Не сме имали толкова откровено разголваща се знаменитост - дори в увъртанията на Шийн има една искрена закачливост, която прави знаменитата пресконференция-самопризнание на Тайгър Удс да изглежда като нещо, сътворено от Никълъс Спаркс.

Обичан или мразен, Шийн е бъдещето. Свиквайте

Всеки, на който му е дошло до гуша от изкуствената скованост на знаменитостите (или е страдал от проблеми с пристрастявания) няма как да не открие в Шийн сродна душа.

Новата реалност е, че ако биеш папараци, изглеждаш като старомоден смотаняк. Ако не можеш да приемеш факта, че живеем в пика на култура на ексхибиционистично разкриване - и че клюкарските издания и медии ще те издебват неподготвен, докато залиташ пред клуб на "Сънсет булевард" в 2 часа сутринта, трябвало е да станеш туристически агент, а не кинозвезда.

Да бъдеш публично осмиван е част от играта

И ти си глупак, ако не участваш в нея. Да не се появиш да си получиш "Златната малинка" заради пълния боклук, в който си участвал? Толкова фалшива звездна постъпка.

Ето защо Шийн изглежда по-нормален и забавен от всички други знаменитости в момента. Също така той се шегува по-добре със своето положение от повечето притеснени редактори или водещи на нощни комедийни шоута.

Голяма част от поведението му е чисто перчене на лошо момче - като това да псуваш просто, за да видиш как ще реагират хората, което е много постзвездно поведение - но в много по-голяма степен е искреност и прозрачност, и в тази насока Шийн определено печели.

Какво искат хората от Шийн?

Не може да се отрече, че той има проблеми с дрогата и алкохола - или може би дори дори разстроена психика. Но същото е положението с много хора в Холивуд, които прикриват това много по-добре - или от които просто клюкарската преса просто не се интересува до такава степен.

Това, което ни хипнотизира, е хедонизмът, на който той се наслаждава; за това му завижда всеки мъж - поне ако наоколо нямаше жени, които да ни карат да бъдем неискрени. (Неговата предполагаема склонност към насилие спрямо жени въобще не е навредила на популярността му сред фенките.)

Наистина ли очакваме изискани маниери, вежливост, звездна благовъзпитаност? По дяволите, не! Искаме реалността, без значение колко безумна е тя. И именно това довежда "Empire" до объркване: Шийн вече не се вълнува какво хората смятат за него - и се надсмива над идеята за PR.

Шийн взривява мита, че ако мъжете достатъчно много се стараят, ще надраснат юношеското търсене на удоволствия и живота без правила или отговорности.

В последните две седмици изминахме много голям път: Шийн е новата реалност - и всеки, който го мрази, може да се върне при останалите тролове в гробището на звездността.

"Скъпи господа в лъскави костюми, на мен въобще не ми дреме." Това е единствената му божа заповед.