Да спрем да се притесняваме от блуждаещите мисли

Седнете, отпуснете се и не мислете за нищо. Трудно ли ви е? Може би има сериозни причини разумът ви да блуждае дори когато се стараете особено усърдно да го изключите. Той всъщност никога не почива. И обратно на това, което вярват повечето хора, тези неангажиращи фантазии може дори да са полезни.

От години невропсихолозите работят върху тезата, че мозъкът ни работи усърдно, когато му бъде дадена конкретна задача, и се изключва, когато не бъде стимулиран. Ето защо четете за експерименти, в които доброволците изпълняват задача - потропват с пръст, изпълняват някакви аритметични операции наум, гледат предизвикващи определени емоции изображения - докато мозъкът им бива сканиран. Сканирането разкрива кои части от мозъка са по-активни по време на тази задача - и кои са по-неактивни. В този смисъл е възможно да се определи как мозъкът ни контролира поведението ни.

Често невропсихолозите искат да изследват мозъчната активност за няколко различни задачи, така че се нуждаят от начин да върнат мозъка в неутрално състояние между тестовете. Това обикновено се прави, като приканват човека да гледа в прост бял кръст в центъра на черен екран. Според теорията, ако не мисли за нищо, мозъкът би трябвало като цяло да се изключва.

Има само един проблем: той просто не го прави.

Първият признак, че почиващият мозък е изненадващо активен, се появи преди две десетилетия. Студент на име Бхарат Бисвал тогава учи за докторска степен в Уисконсинския медицински колеж в Милуоки. Той проучва начини да се получи по-чист сигнал от мозъчен скенер, когато забелязва, че почиващият мозък всъщност не спира да работи. Дори когато на хората се казва да "прочистят" мислите си, гледайки в кръст, активността в мозъка продължава. Не само това, но и сканирането на мозъка разкрива, че активността всъщност е координирана.

Работеща на празен ход мрежа

После през 1997 анализ, включващ резултатите от девет изследвания чрез сканиране, разкрива друга изненада. Гордън Шулман се надява анализът му да спомогне за идентифициране на мрежата, която се задейства, когато хората обръщат внимание. Той обаче открива обратното - мрежата, която се активира, когато не правим нищо.

Звучи смислено мозъкът да става по-активен, когато доброволците превключват от почивка към изпълнение на задача. Вместо това Шулман открива, че някои области на мозъка редовно стават по-неактивни, когато процесът на почивка приключи и започне активността. Това показва, че докато хората са лежали безшумно в скенера, теоретично не правейки нищо, части от мозъка им реално са били по-активни, отколкото когато те активно са изпълнявали поставена задача.

Минава доста време, докато учените преглътнат мисълта, че мозъкът никога не почива. В продължение на години невропсихолозите са считали, че веригите в мозъка се изключват, когато не са необходими. Дори през 1998 доклад на невропсихолога Маркъс Райкъл, сега един от лидерите в тази област, е отхвърлен, защото рецензентът му твърди, че активността вероятно се дължи само на грешка в данните.

Сега нещата са много по-различни

Близо 3000 научни изследвания са публикувани по темата за изненадващо натовареното "състояние на почивка" на мозъка. Някои възразяват срещу този термин поради самата причина, че мозъкът изобщо не почива. Те предпочитат вместо това да говорят за "мрежа в стандартен режим" - областите на мозъка, които остават активни, когато сме видимо бездействащи.

Важният въпрос е: защо неактивният мозък е толкова активен? Има много теории, но няма единодушно мнение по въпроса. Може би различните области на мозъка просто тренират за съвместна работа. Може би мозъкът стои като кола на нулева скорост, просто в случай че се наложи да действа изведнъж. Възможно е тези блуждения на мозъка и превъртане на деня в главата ни да играят жизненоважна роля в това да ни помагат да консолидираме спомените си. Знаем, че сънищата играят роля в сортирането на спомените - но сега вече има доказателства, че това се случва и в рамките на деня (поне при плъховете).

Когато мозъкът бъде оставен да блуждае, той често се концентрира върху бъдещето

Започваме да мислим какво ще вечеряме, или къде ще ходим следващата седмица. Трите основни области на мозъка, участващи в мисленето за бъдещето, са част от мрежата в стандартен режим. Сякаш мозъкът ни е програмиран да мисли за бъдещето, когато се оказва неангажиран с друго.

Моше Бар от Медицинската школа към Харвард счита, че може да има много сериозна причина за това. Според него фантазирането през деня на практика създава спомени за събития, които още не са се случили. Това ни създава странен набор от "предшестващи изживявания", на които можем да се опрем, за да преценим как да действаме, ако тези фантазии се сбъднат в някакъв момент. Например много от хората, летящи със самолет, са се чудили какво би било изживяването от самолетна катастрофа. Идеята на Бар е, че ако самолетът наистина катастрофира, спомените за всички тези фантазирания при предишни полети биха се задействали и биха помогнали на пътниците да решат как да се държат.

Състоянието на почивка на мозъка обаче не е лесно за проучване. Както изтъкват някои когнитивни психолози, само защото човекът лежи в скенера, не можем да бъдем уверени, че той в мислите си е сам и се самоанализира. Той може и примерно да мисли за звуците на скенера или за това какво се случва около него. Поради тази причина все още има много въпроси без отговор за блуждаещите мисли. Например: дали фантазиите, които изживяваме, когато се опитваме - и не успяваме - да се концентрираме върху работата си, са различни от тези, които изживяваме, когато умишлено се опитваме да се изключим?

Уникална неактивност

Вече има напредък в тази насока. Изследване, публикувано по-рано тази година, загатна, че може би всички изживяваме състоянието на почивка по леко различен, но все пак като цяло идентичен начин. Учените са извършили детайлно сканиране на мозъка на петима души, които са били обучени да си спомнят в детайли блуждаещите мисли всеки път, когато чуват звук от компютър. Учените са установили сериозни разлики между фантазирането на различните хора - и в мислите и изживяванията им.

През септември учените в Оксфордския университет използваха резултати от сканиране на мозъка на 460 души от Human Connectome Project в състояние на почивка, за да проверят кои части от мозъка комуникират помежду си, когато си почиваме. Отново резултатите загатнаха за индивидуални разлики в състоянието на почивка - този път свързани с уменията и изживяванията на съответните участници. Силата на връзките между различни части на мозъка варира според силата на паметта на човека, годините на обучение и физическата му издръжливост. Хипотезата е, че части от мозъка остават свързани, когато мислите ни блуждаят, просто в случай че възникне нужда те да правят нещо друго.

В научен смисъл откритието, че мозъкът никога реално не почива, спомага за осмислянето на отдавнашна загадка: защо мозъкът използва 20% от енергията на мозъка, когато активността му във вида, в който я познаваме, би трябвало да изисква не повече от 5%? Маркъс Райкъл определя липсващите 15% като "тъмната енергия" на мозъка - и активността в състояние на почивка може да е причината за това разминаване.

Откриването на състоянието на почивка също така има потенциал да промени начина, по който възприемаме мозъка си. Знаем колко трудно е да "изпразниш" мозъка си, знаем и че мозъкът има притеснителната тенденция да поражда блуждаещи мисли, дори когато не желаем да го прави. Но сега изграждащата се представа подсказва, че тези негови странности може би всъщност са полезни - дори и да ни пречат да свършим някоя задача навреме, за да спазим крайни срокове. С други думи, вероятно е време да се възхитим на плюсовете на почиващия разум.

Новините

Най-четените