Преди около 15 години предприемачът Микаел Стаусхолм започва бизнес с приятел, който му рисува розово бъдеще за общата им работа и му обещава много успехи.
Стаусхолм му вярва и се чувства приповдигнато, сякаш като е казано, че ще бъде така, наистина ще бъде. Да мислиш позитивно в крайна сметка е универсална крачка към успеха, нали така?
"Позитивното мислене е нещо, заложено в ДНК-то а повечето предприемачи" - казва Стаусхолм, който работи в Копенхаген, а преди това е бил служител в транспортна фирма, след което - консултант по бизнес устойчивост за големи компании. "Ако не мислиш позитивно, никога не би стартирал собствен бизнес."
Но когато цялото начинание се разпада, той научава един важен урок. Силата на позитивното мислене има и обратна страна. "Просто да бъдеш много положителен в нагласите си не работи, това трябва да е примесено с доза реализъм" - казва той.
Силата на позитивното мислене е движещ принцип за бизнес лидерите поне от 1936-а година, когато Наполеон Хил публикува "Мисли и забогатявай".
Две десетилетия по-късно Норман Винсънт Пийл пише "Силата на положителното мислене", която се продава в повече от 21 милиона копия в целия свят, а след това Ронда Бърн пленява хората от света на бизнеса и не само с обещанията си за успех, базиран на позитивно мислене в книгата си "Тайната".
Според тези четива негативните мисли и съмненията застават на пътя на успеха. Но всъщност нови проучвания доказват , че положителното мислене има своите граници и дори залага капани. То може да възпрепятства вашия напредък.
Привлекателната сила на фантазията
Габриел Утинг, професор по психология в Нюйоркския университет, автор на "Преосмисляне на позитивното мислене: В дебрите на науката за мотивацията", казва, че когато започва да изучава положителното мислене, открива, че хората се успокояват, ако започнат да си фантазират разни неща за бъдещето, което им пречи да положат действителни усилия в тази посока.
Тя установява например, че сред тези студенти, които са фантазирали непрекъснато за това как си намират перфектната работа има по-малко действително успели да постигнат мечтаната позиция, отколкото сред онези, които са се съмнявали повече в себе си и са се тревожили за успеха си.
Оказва се, че всъщност първите са кандидатсвали и на по-малко места.
"Когато си визуализират успеха, те вече чувстват, че са постигнали нещо и това ги успокоява, което пък води до загуба на мотивацията да задвижат нещата и те наистина да се случат", казва тя.
Нимита Ша, директор на лондонско сдружение от психолози, които се занимават с проблемите в кариерата, споделя, че хората често идват разочаровани от това, че не успяват да изразят своите желания и се чувстват виновни, защото имат негативни мисли, за които смятат, че са част от проблема им.
"Като с драстичните диети е. Фантазирането за бъдещето може и да помогне в краткосрочен план, но дългосрочно кара хората да се чувстват по-зле" - казва тя.
Така че трябва ли да сме разтревожени и да си мислим, че най-лошото предстои през повечето време? Това може да е доста тежко изживяване.
Оптимизмът е заложен в човешката психика, казва Тали Шарот, ръководител на екип учени в Лондон, който изучава как емоциите се отразяват на мозъка.
В работата си тя стига до заключението, че хората са естествено програмирани да мислят положително. В експерименти тя моли група хора да си представят бъдещи лоши събития като раздели и загуба на работно място.
Това, което установява е, че хората автоматично променят негативното преживяване в позитивно. Ще кажат например, че са скъсали с партньора си и са си намерили по-добър.
„Така разбрах, че хората имат заложена склонност към оптимизма. Те винаги си представят бъдещето като по-добро от миналото", казва Шарот.
До подобни изводи се стига и в други изследвания, независимо от националната, религиозна или културна принадлежност на хората, участвали в тях.
Оказва се, че оптимистите живеят по-дълго и са по-здрави. Това се дължи на вътрешната нагласа и на факта, че без да осъзнават започват да се хранят и да живеят по-здравословно, което в крайна сметка води до очакваните от тях резултати.
Но оптимистите са склонни да пренебрегват рисковете, което значи, че прекаленото положително мислене може да е опасно.
Приемане на съмненията
Ако виждате всичко в розово и само от хубавата му страна, ще ви бъде по-трудно да допуснете негативните мисли, с които да постигнете баланс.
Въз основа на данните от своите изследвания, провеждани в продължение на две десетилетия, Утинг създава механизъм на действие, наречен WOOP (Wish, Outcome, Obstacle, Plan), който цели да помогне на хората да си изработят план за постигане на краткосрочни или дългосрочни цели.
Това включва комбиниране на позитивната нагласа с отчитане на всички минуси и възможни бъдещи препятствия.
Например, ако искате да създадете своя компания, трябва да имате предвид, че служителите ви може да не искат да работят даден брой часове или да желаят да разполагат с допълнителни социални придобивки, които вие да не сте в състояние да им осигурите.
Осъзнаването, че такива ситуации могат да се изпречат на пътя ви, помага да си изготвите план за действие, който да намали потенциалните отрицателни ефекти или направо да ви откажете от конкретната идея, ако тя е обречена на провал.
„Този механизъм помага да прецените реално ситуацията, в която се намирате и да разберете дали това, за което мечтаете, е релевантно към възможностите ви в настоящия момент, или трябва да отложите неговото постигане за по-напред в бъдещето", казва Утинг.
„Има много какво да се каже за положителното мислене, особено ако ръководиш бизнес. Но обратното на позитивното мислене не е негативизмът, а реалистичният поглед върху нещата и трезвата преценка кое е постижимо и кое - не", казва Микаел Стаусхолм.