Напоследък, когато стане дума за четенето на книги, масово започва да се говори емоционално. И това далеч не е само на 24 май, когато буквата "К" от "книга" внезапно става главна, а патосът надделява над разума.
"Книгата няма да загине", "Винаги ще има книги" артикулират разпалено издатели и писатели у нас. "Българите все по-малко четат"- гаднярски резонират медиите и заключават категорично: "Книгата умира".
Който чел - чел
Действително, като носител днес книгата е в по-неизгодно положение отпреди, заради конкуренцията в лицето на новите технологии. Но дали пък хората четат по-малко?
Не и българите. Защото те си четат все така малко.
Като изключим новини, публицистика и статуси, разбира се. Според статистика от 2012 година, за една година 51,1% от българите не са прочели нито една книга.
Смарт-технологиите и смарт-хората
Онзи по-малък процент от хората, които са четящи по принцип пък, навярно вече са се въоражили с таблети или смартфони. Те могат и адекватно да потвърдят, че са забелязали как новите технологии са се отразили върху навиците им да отварят книга.
Защото със сигурност става все по-трудно да се съсредоточиш върху какъвто и да е текст, ако използваш дигитални технологии. Все пак приложенията са твърде много, а времето не достига. Така че, каквото и да си говорим:
Фейсбук е по-голям убиец на четенето дори от училището.
Разбира се, че освен „жълтении" в интернет също се четат и сериозни статии. А и се пишат такива, но това някак си не се брои. Друго си е да прочетеш (или да издадеш) хартиена Книга с главно "К". Защото традицията повелява хартиеният носител да е с преоритет и с добавена елитна стойност.
"Българщината" и дигиталния свят
Така че на 24 май традиционно в България отдаваме почит повече на носителя "книга", отколкото на четенето (което е все повече он-лайн) и се кълнем, че българщината няма да изчезне, докато в училище се учи "Под игото".
Затова предлагам и ние да почетем паметта на книгите, но, поради променените обстоятелства - да направим това дигитално.
Защото интернет е пълен с интересни снимки и истории за хора и книги. Както и за книгите като произведения на изкуството.
Ето една история от Италия, която ако се беше случила у нас, би била тиражирана навсякъде около 24 май и нищо чудно - главният герой - скромен бивш учител - да бъде обявен най-малкото за "човек на годината".
"Книгомобилът" на стария учител
След пенсионирането си, Антонио Ла Кава, който има 42 години трудов стаж в италианската образователна система, решава да се отдаде на собствена просветителска мисия в провинцията.
От мотор, купен на старо, той създава мобилна библиотека със 700 заглавия. С "книгомобила" от 2003 година насам Антонио всяка седмица обикаля провинция Базиликата в Южна Италия.
На обиколка Антонио изминава по 500 километра като спира в 8 населени места. Неговата мисия е да предаде любовта към четенето на децата, които са главните заинтересувани от дейността му. Той прави това напълно безплатно.
Изключително дребна библиотека
Още един любител на книгите би бил на мушката на нашите медии, ако беше в България. Тод Патерсън от Масачузетс се занимава с все по-рядката професия на книговезец. В свободното си от работа време, той е създал миниатюрно копие на библиотека от 19 век, която съдържа 72 подвързани с кожа книги.
Мини-библиотеката е с рамери 19 х 12 х 4 см. "Докато работя по миниатюрната библиотека успявам да подвържа за една нощ същия брой книги, които бих подвързал в реален размер за повече от година" - казва Тод.
Книгата - материал за скулптура
Гай Лараме е един не по-малко сръчен и интересен артист, който използва книгите буквално като материали за скулптури. Той "гравира" пейзажи вътре в масивните томове. Разбира се, не печели нещо от това "светотатствено" занимание. Освен унищожител на книги, Гай Лараме е и драматург, скулптор, илюстратор, композитор на съвременна музика, създател на дизайн за музикални инструменти и... писател.
Да драснеш клечката
Не по-малко предизвикателно отношение към книгите има дизайнерката Елизабет Перез. Тя създава корицата на книгата на Рей Бредбъри "Фаренхайт 451" във формата на кибрит. Защо? Защото в самото произведение се разказва за едно общество, където книгите са забранени и къщите на всички хора, които ги притежават са изгаряни. Това е и предложението на авторката: запалете си сами книгата, след като я прочетете.
Сватба в книжарницата
Могат ли книжарниците и библиотеките да бъдат място за вдъхновение? Разбира се. Щом могат да бъдат място за сватба. Поне така смята писателската двойка Тахери Мафи и Рансъм Ригс. Двамата младоженци решават да проведат сватбената си церемония в любимата си книжарница в центъра на Лос Анджелис. Интересното е, че освен че всичко се случва между купчини книги, букетът на булката е изработен от страници, навити от книгата на съпруга й.
„Малкият принц" като фасада
И докато в славната ни България - люлка на писмеността и световната грамотност библиотеките се помещават все още в доста тъмни сгради, строени в най-добрия случай в средата на миналия век, във френската провинция може да се види библиотека, чиято фасада цялата представлява книги: това е Сите дю Ливр в Екс ан Прованс, Франция. Така, дори да не сте чели „Малкия принц" поне може да се информирате как изглежда оригиналната корица на книгата на Екзюпери, само като минете покрай библиотеката.
Окованите книги
В град Зутфен, източна Холандия можете да постетите библиотека от 16 век, за която няма да имате нужда от пропуск. Никой не се бои от кражби, защото всички книги в библиотеката са... завързани с вериги. Голямата част от изданията са на повече от 550 години. Причината книгите да са затворници е съвсем прозаична. През средновековието за ралика от сега книгите са били особено ценни.
И само за информация: библиотеката в Зутфен е една от трите останали в Европа, които така оковават книгите. Останалите две се намират в Англия и Италия.
Машина за продажба на книги
Не знаете каква книга да си купите? Често срещан проблем. Само за два канадски долара в книжарница в Торонто колебанията ви ще бъдат разрешени. Машината "Библио-мат" работи като автомат за цигари или напитки, като продава произволно избрана антикварна книга.
Книги - тухли. Буквално
Известно е, че някой книги са наричани "тухли", защото са твърде дебели. Но, на бас,че не знаехте, че тухлите могат да бъдат превърнати в книги и това да е доста ефектно. Точно така са направили в книжарница в Мелбърн. И всичко, което ви е необходимо е спрей... и поназнайването на някои заглавия.
Това са само част от интересните неща, които се случват в момента с книгите, книжарниците и писмеността по света. И какво по-добро уверение от тези снимки за това, че "книгата" е не само носител на "човешкия дух", както се говори у нас на 24 май, ами е и неизменна част от бита.
Затова, ако следващия път някой политик или обществена личност започне да "благоговее" пред книгите и четенето навръх 24 май, попитайте го нещо смешно: например къде точно в Студентски град има книжарница. На бас, че ще му трябва лупа, за да я открие.
