Руски шпиони градят американската мечта

Просто още един ситком за типичното американско семейство с къща, две деца, стабилни професии и спокоен живот? Не точно...

Зад подвеждащо-обобщаващото заглавие „Американците" се крие един от най-интересните сериали в последните години.

В него американското семейство, около което се върти сюжетът, нито е американско, нито е семейство. Всъщност Филип и Елизабет Дженингс са агенти на КГБ, внедрени в САЩ по време на Студената война, за да извършват шпионска дейност докато се преструват на женена двойка.

Те са създали достоверен живот около себе си, но твърде малка част от него е реална - даже двете им деца въобще не подозират истинската самоличност на родителите си.

Фалшивото семейство постепенно започва да става все по-истинско заради любовта към децата и заради променящите се чувства между Филип и Елизабет.

Привързаността им обаче е поставена пред сериозни предизвикателства, защото и двамата подържат фалшиви връзки с други хора с цел събиране на информация, задачите им стават все по-рисковани, а американските ценности изглеждат все по-привлекателни за Филип.

За капак в съседство с тях се нанася агентът на ФБР Стан Биймън, създаващ още по-голямо напрежение за Елизабет и Филип.

Идеалната аудитория

Сериалът е продукция на американския кабелен канал FX и в момента се намира в края на втория си сезон. С добри актьори, динамично развиващи се персонажи и напрегнат сюжет, „Американците" набира все по-голяма скорост и успехът му не изглежда изненадващ.

Но все пак, когато американската публика прегърне една поредица с главни герои руски шпиони, мамещи цялото американско общество, това не може да не предизвика и някои повдигания на вежди (колкото и подобни сюжети да са върлували в Холивуд).

Още повече, че в сериала американските персонажи никак не са представени в добра светлина. Болшинството от тях са наивни, лесно манипулируеми и винаги крачка зад мнимото семейство Дженингс. Не е ли странно нещо такова да предизвика сериозен успех в Щатите?

Различната американска история

„Дълго време ние американците си разказвахме простичка история", обяснява смисъла на сериала Анди Грийнуолд от блога Grantland. „В нея бяхме една страна с неограничени възможности и потенциал. Ключът към успеха не се криеше в богатство, власт или връзки, а в способности, амбиция и енергия.

Да имаш работа, дом и семейство беше нещо постижимо за всеки трудещ се, макар и в замяна на известно количество пот и сълзи. Животът беше стълба, която те подканя да я изкачиш.

Последните десетилетия обаче историйката се измени в мрачни краски. Американската мечта вече е описвана повече като договор, пълен с уловки в ситен шрифт и обременяващи клаузи. По-добрият живот, към който всеки се стреми, все се оказва на една ръка разстояние - вероятно криещ се зад следващото повишение, следващото дете, следващата съпруга.

В този вариант на историята Америка се гради не върху основните човешки права, а върху неравно разпределени блага. Това е жесток трик, осъзнат от нас твърде късно: някой е килнал стълбата настрани, а хвърлените от стъпалата й сенки приличат повече на решетки на затвор".

Свободата като прикритие

Историята на „американците" Филип и Елизабет Дженингс е от друг, трети вид. Те не се стремят към американските ценности и свободи, а са в Америка, за да ги разрушат отвътре.

За своите познати и съседи Дженингс може да са символи на успеха (както се е разбирал той в ерата „Рейгън", а и не само) с комби в гаража, две деца в хола и сладки във фурната. Но за Филип и Елизабет американската мечта е просто удобно прикритие: те се вписват толкова добре, защото разчитат, че всички наоколо са потънали в дълбока дрямка.

И макар че се развива през 80-те, тази история някак се оказва неочаквано модерна и актуална.

Затова след втория сезон на сериала (който завършва на 21 май) вече е планиран трети и по всичко личи, че „Американците" има потенциала да продължи още дълго.