Не КОЙ, а КАК

Сутринта ми започна с два текста - на Явор Дачков за Росен Петров и текст на Димитри Иванов вече не знам за какво. Той винаги така пише, че поради енциклопедичността му текстовете му са за всичко и нищо едновременно.

Оставаш с идеята, че преди винаги е било по-добре от сега, което само по себе си е вярно за всеки стар човек. Видях два ума, които се лутат като червено-синята шапчица в гората на собствената си интелигентност откъдето ги дебнат личните им вълци. Баба отдавна е изядена от спонсорите.

След това се спуснах по home на фейсбук, шус, без шлем, уверена в себе си, че нищо няма да ми стане. Текстовете на Дачков и Иванов в съчетание с личното мнение на всеки във фейсбук обаче доведоха до реално и съвсем физическо чувство за гадене.

Всички коментиращи, обикновени хора и необикновени публицисти, по своему са прави, дори и Дачков, с когото имам безкрайно много несъгласия, е прав, но вече човек стига до чисто физическо отвращение към каквито и да било - верни или неверни - констатации на тема политическата ситуация в България и иска да гледа само котенца и плеймейтки. За жените плеймейти няма, има само снимки на красиви коне и секссимволи като Графа. Съответно Николета Лозанова е за всички.

Именно поради тази причина не гледах Росен Петров и излизането му от гардероба като открит "безцензурник" в ефира на bTV. Ако беше мъжки вариант на Николета, сигурно щях да си го пусна. Шегата настрана, спестих си непродуктивното възмущение, или може би безразличие.

Наистина, какво би станало ако беше обявил, че става член на Реформаторския блок? Със сигурност възмущението от журналистическата безпринципност би било несъществуващо сред приятелите ми във фейсбук, но пък тогава щяха да гракнат Бареков и неговите хора, Станишев и неговите хора, Първанов и неговите хора, и т.н. Винаги ще има дълбоко възмутени от публичното прегръщане на личности от шоу бизнеса с политически лидери. Но какво значение има всичко това в края на краищата? Абсолютно никакво.

Росен Петров се наложи като популярен водещ и предаването му беше рейтингово. С телевизионният му рейтинг е приключено, съмнително е, че ще съумее да има същия рейтинг като политик. Дали Бареков ще стане премиер, а Росен негов министър на вътрешните работи, ще бъде решено от избирателите, т.е. от нас. Да, в момента се правят брутални жестове на политическа безскрупулност на всякакво ниво, медийно, обществено, лично, но какво ново? Наистина ли сме изненадани?!

Обикновено пренареждане на пешките по български, с много тупане в гърдите, удряне на чашата с ракия по масата, грабване на парче сланина, след което за героизъм и патриотизъм се изяжда цяла глава лук пред възхитените, впиянчени от простотия очи на сътрапезниците. Както се казва във фейсбук: "Бейби, колкото и да се стараеш, селянката в теб не можещ да я скриеш". И следва гигантско oригване на изборите.

То е равнозначно на женското раждане, само че обикновено се извършва от умствено и напълно физически ошкембили се пичове, които извършват един куп хайдушки действия на маса, докато зад гърбовете им летят пачки. И след 9 месеца предизборна подготовка в затворения цикъл от сядане на маса, удряне на чашите, захапване на сланината и мятане на кинти, стигат до синхронност равна на олимпийски отбор по синхронно плуване.

Възпроизвеждат мощна, единна oригня, силна като "когато гръм удари и ехото заглъхне", и от устите им се изтъркулва нов-новеничък министър-председател. Само че щипките за носа не са за отбора по синхронно плуване, а за избирателите. Вонята на бебчо става все по-нетърпима на всеки 4 години, защото той не се ражда сладък, а първата му работа е да се oригне и повърне на тъпото, доверчиво рамо на българския народ това, което е крил, докато юнаците са били бременни с него.

Междувременно в текст "ГЕРБ и ДПС лишиха Реформаторския блок от места в избирателни комисии" на доблестната (без ирония) и все още млада, да видим до кога ще й издържат нервите да е млада, журналистка Полина Паунова, прочитаме следното:

"Понятие Синята коалиция в правния мир вече не съществува и те нямат право да имат хора в СИК, която безспорно е една от най-важните комисии. Там членовете могат да следят дали гласовете на дадена партия се отчитат правилно и колкото повече хора имаш в СИК, толкова по-добре. - ....коментираха неофициално депутати."

Разбира се, че СИК в случая е нещо, свързано с ЦИК, но напълно несъзнателно навикът да се мисли, че един друг СИК от миналото решава нещата, умира трудно.

По-трудно от самия СИК, който отдавна не съществува. И сега вместо от СИК, нещата около изборите се решават от множество отрязали опашките си гущери, което пък от своя страна потвърждава конспиративната теория, че светът се управлява от извънземни рептили в човешки образ.

Най-дразнеща е безпомощността. В момента всичките ни умове, способни на някакво критическо мислене, всичките ни изобщо личности са принудени да използват ума си за едно единствено нещо - да осмислят по някакъв начин съществуванието си на тази територия без да се чувстват предатели към себе си.

Разбира се, повечето, заели се да обясняват ситуацията, в която се намираме, са на заплата при този или онзи рептил и не предават никого освен концепцията за независима журналистика. Но пък в малко блато с много жаби и попови лъжички колко можеш да си независим?

Новините не са това, което са, кой уби Лара Палмър стана ясно, така както е и ясно кой назначи Делян Пеевски. Въпросът е как човек да оцелее психически, а и напълно материално, в тази отвратителна ситуация, в която се намираме. КАК?