Чувствалили сте се като наглия и нахалния в компанията? Самоувереността е нещо позитивно, но когато винаги сте всезнайкото, това си има и негативите, особено ако сте толкова самодоволни, че не се интересувате от нищо.
Резултатът е арогантност, кото кара колегите да не желаят да работят с вас, а приятелите ви да се отдръпват.
Прибягнахме до форума за въпроси и отговори Quora, за да разберем как да се справим с арогантен човек в офиса или извън него. Ето какво отговарят респондентите там.
Огромното его
"Арогантните хора имат нужда от внимание по начина, по който човешките същества се нуждаят от кислород", пише Анджи Нейк. "Те се нуждаят от похвали и възхищение, а отсъствието на това им изглежда като края на света. Дайте им го от самото начало". Иначе бихте могли "да си тръгнете, или да прекарате часове в спорове (да, спорове, защото арогантните хора нямат концепция за разговор или диалог), след които ще се чувствате напълно изтощени".
Но помнете, както отбелязва Сурета Уилямс: "Хората, които са наистина велики, не се хвалят с това".
Интелигентни нахали?
Понякога арогантността произлиза от интелигентността. "Опитът ми показва, че много арогантни хора са или много интелигентни (или се смятат за такива), или успешни... или комбинация от двете", пише Анна Бътлър. "Онези, които смятат, че са интелигентни (оправдано или не), се затрудняват да разберат защо всички не мислят като тях. Тези, които са успешни и арогантни, също имат трудности да разберат защо другите не могат да полагат толкова усилия като тях, за да постигнат същото ниво на успех".
В клиничния смисъл "арогантният човек има неоправдано самочувствие и демонстрира превъзходство като защитен механизъм. Това обаче не са хора, които са уверени в себе си", оспорва Йън Уитроу.
"Ако се налага да имате професионални взаимоотношения с такъв човек, най-лошото, което можете да направите по отношение на тяхната несигурност, е да си играете игрички с тях или да ги заплашвате. Естествено, за да проработи това, трябва да отделите време, за да разберете какво мотивира поведението им, вместо просто да се гневите от начина, по който се държат, или да планирате сладкото си отмъщение".
Твърде черно-бяло
Джил Учияма вярва, че арогантността често произлиза от гледна точка, лишена от нюанси. "Мислещите в черно-бели понятия често изглеждат арогантни", пише тя. "Това може да бъде видяно у всеки, определено у много млади хора, които (нека си го признаем, всички сме го правили!), мислят, че знаят вече всичко, без да имат какъвто и да е житейски опит".
Въпросният човек може да е "лишен от дълбочина и проницателност", пише тя. "Представете си, че човекът носи слушалки и капаци на очите, а се опитвате да го обучавате в клас как да прави нещо. Практически това е усещането от комуникация с такива хора - и да, много стресиращо е да бъдете в тяхно присъствие".
Тя предлага три начина за справяне с арогантното поведение на хората около вас:
• Отстъпете. Оставете ги да се пенят, колкото желаят, просто погледнете в друга посока или надолу, или пък си тръгнете. Информирайте ги невербално, че не сте съгласни, но нямате време за еднопосочна комуникация.
• Просто кажете "Ами добре тогава", усмихнете се и си тръгнете. Това обикновено обезоръжава бързо ситуацията.
• Пошегувайте се. "Виждам, че Джон знае всичко, което човек би могъл да знае за политиката (или каквото друго е темата на разногласията ви). Може би сега вече можем да водим реален разговор по темата?"
Поглед в огледалото
В някои случаи арогантният колега може дори да не съзнава как думите или тонът му влияят на другите.
"Мисля, че най-добрият начин за справяне с невежи и арогантни хора е да бъдете искрени с тях и да им кажете как се чувствате", пише Анкита Сингх, която предлага да бъдете дипломатични, когато засягате темата. Бъдете конструктивни и изтъкнете какво колегата прави добре и в какво може да се усъвършенства, например в "това да се замисля, преди да говори, или може би да се запита как би се почувствал, ако някой му каже същото".
Отстоявайте позицията си
Ако човекът продължава да нахалства, отстоявайте себе си и не отстъпвайте от възгледите си, казва Бътлър, който допълва: "Но се уверете, че вашите възгледи са покрепени със солидни доказателства, когато е възможно".
"Имал съм няколко арогантни шефове, пред които съм се отстоявал", пише Бътлър, "и въпреки че не им допадаше, уважаваха аргументите ми, което имаше огромен ефект върху начина, по който се държаха с мен в сравнение с всички други, които вървяха на пръсти около тях".
Обърнете нещата на шега
Ако нищо друго не помага, посмейте се добре. "Забавлявайте се и им се подигравайте", пише Аканкша Джоши. "За мен арогантните хора изглеждат много комични, почти карикатурни. Те често издават слабостта си в своя собствена вреда. Например познавах колега, който използваше много претенциозни понятия. Той беше арогантен и често се подиграваше на начина, по който другите хора говорят английски, колко не-изтънчени са и т.н. Беше истинско въплъщение на помпозността. Трудно беше да се работи с него и всички донякъде се притеснявахме от думите му".
"Един ден обсъждахме нещо и той искаше да каже: "Трябва да доразвиете тази идея", продължава тя. "Вместо обаче да използва простичък език, той се опита да демонстрира съмнителните си езикови умения и заяви "Трябва да утежниш тази идея"... За малко да избухна в смях пред всички".
"След този момент никога повече не се притеснявах от него и реално не се интересувах особено от мнението му", пояснява Джоши. "Той си остана завинаги глупакът, който използва думи, които не знае какво означават".
