В продължение на 15 години Мари Каро гледа с вина как детето й гладува до смърт. Мари се самоубива на 19 януари, само два месеца след като дъщеря й Изабел е починала в резултат на усложнения от анорексия нервоза. Някога относително успешен модел с кариера в Париж, Изабел Каро се изстрелва към много по-голяма слава през 2007 г., когато италианският гуру на шокиращата реклама Оливиеро Тоскани използва шокиращи голи снимки на тогава 27-годишното момиче, за да илюстрира точно какво всъщност означава
"да умираш от желание да бъдеш слаб"
Рекламната кампания е реализирана по билбордoве в Италия и Франция по време на Миланската седмица на модата - и е забранена седмица по-късно, след като живеещите близо до билбордовете се оплакват, че снимките на тях са обезпокоителни.
Рекламата на италианската текстилна компания No-L-Ita разкрива всеки сантиметър от мъртвешки бледото тяло на Каро, което изглежда като лабораторен скелет, обвит с предсрочно остаряла кожа. Гърдите й представляват малки гънки плът, провиснали от гръдния й кош. Дългите й пръсти наподобяват счупени кибритени клечки.
Уцелилата момента си кампания на Тоскани прави Каро любимка на движението срещу анорексията - но и идол на тази част на блогосферата, която популяризира опасни диети.
Как се живее с майка, която се бори срещу порастването ти
Знаменитостта й след рекламната кампания кара Изабел да създаде собствен блог и да напише автобиография, озаглавена "Малкото момиче, което не искаше да надебелее". В книгата тя обвинява майка си за разстройството на хранителния й режим, описвайки Мари като "депресирана" жена, която е държала дъщеря си в пеленки до 7-годишна възраст, обличала я е в твърде малки дрехи и я е държала под ключ в апартамента им в Рим, тъй като "чистият въздух кара децата да растат".
Изабел започва да гладува като един вид бунт, изтръгвайки по този начин средството за контрол от деспотичната си майка. В един момент е живяла само на малки блокчета шоколад и разпределян от самата нея на порции корнфлейкс.
Именно усилията по популяризацията на книгата й се оказват твърде големи за слабото тяло на Изабел - тя умира само дни след завръщането си от турнето си в Япония, където гостува като автор. А съдържанието на книгата пряко допринася за самоубийството на майка й два месеца по-късно. "Тя не можа да преодолее смъртта на Изабел и ужасните обвинения, че тя е причината за нея", казва съпругът на Мари - Кристиан Каро, пред швейцарското списание "20 Minuten". "Правехме параклис в памет на нашата дъщеря. Сега той е гроб за моята жена и за Изабел."
Модните агенти също са тласнали модела към анорексията
Майката на Изабел може евентуално да е подготвила почвата за смъртта на дъщеря си, но моден агент в Париж е този, който забива последният гвоздей в нейния изключително тесен ковчег.
Точно една година преди Каро да застане пред обектива на Тоскани, тя е споделила, че парижки търсач на модели й е заявил, че трябва да свали 5 килограма, за да си намери работа. Вече имаща доста добър опит в контрола на теглото си, тя бързо отслабва с почти 10 кг, достигайки до тегло от 25 кг (при височина от 162 см). Рязката загуба на тегло я изпраща в болницата, където тя периодично изпада в кома и излиза от нея в продължение на месеци.
Това близко до смъртта изживяване я плаши - и тя твърдо решава да прекрати диетите и да се превърне в ролеви модел на борбата срещу заболяването, поради което приема да позира на Тоскани.
"Искам да покажа на младите хора колко опасна е тази болест", казва тя в интервю за сп. "Grazia" малко преди смъртта си. "Чувстваш се така, сякаш владееш всичко, сякаш имаш пълен контрол - след което малко по малко изпадаш в тази адска спирала - спиралата на смъртта."
Подиумите са пълни със скелетоподобни девойки, които понякога умират на сцената
Каро не е първата мъченица на изпитващата страст към свръх-слабите фигури модна сцена. През 2006 г. бразилският модел Ана Каролина Рестън умира от бъбречна недостатъчност на 22-годишна възраст. Тя е с ръст 172 см и тежи само 40 кг. Няколко месеца по-гъсно уругвайският модел Луизел Рамос умира от сърдечен удар буквално на подиума в Монтевидео, Уругвай. Тя е с тегло 44 кг при ръст от 175 см. През 2007 г. пък високият 1.67 м израелски модел на агенция "Елит" Иланит (Хила) Елмалих умира в болницата, след като отслабва до 22 кг, като трагичната й смърт е записана на видео.
Всеки от тези безсмислени смъртни случаи предизвиква вълна от кършене на ръце в модната индустрия - и провокира известни усилия за промяна на практиките, позволяващи възникването на заболяването.
През 2007 г. след появата на шокиращите снимки на Каро, във Франция е гласуван закон, задължаващ всички топмодели да минават през медицински прегледи и да разполагат с международна здравна карта. Законът обаче така и не е гласуван от парламента.
В Лондон организаторите на Лондонската модна седмица са забранили облекло с нулев размер, макар че критиците твърдят, че много дизайнери просто преоразмеряват своите тоалети. В Милано и Мадрид моделите трябва да имат индекс на телесна маса (BMI) поне 18, за да работят в модни шоута, въпреки че всички индекси под 20 се смятат за по-ниски от нормалното, а отчитанията на теглото често се правят месеци преди самите дефилета. Нито една от тези промени на практика не променя като цяло правилата на модните подиуми.
Почти никой не обръща сериозно внимание на проблема
В САЩ Съветът на американските модните дизайнери (CFDA) признава съществуването на проблема, но се въздържа от налагането на стандарти за BMI, заявявайки, че предпочита да "просвещава", а не да "контролира" дизайнерите. Председателят на съвета Даян фон Фюрстенберг разпространи изявление в навечерието на тазгодишната Нюйоркска модна седмица, в което се изразяват притеснения, че "моделите са подложени на нарастващ натиск да бъдат все по-слаби и все по-млади".
CFDA насърчава стилистите и дизайнерите да се придържат към принципите, формулирани от съвета през 2007 г. в "Здравната инициатива за преодоляване на хранителните разстройства" - и да обещаят, че ще поставят здравето на моделите на първо място, когато подготвят своите дефилета.
Но дори любимците на модния свят не приемат проблема толкова насериозно. През 2009 г. Кейт Мос - която със сигурност е наясно, че е икона за младите момичета по цял свят - пусна шумно отразен от пресата ироничен коментар, че "Нищо няма толкова добър вкус, който да се сравни с усещането за слабо тяло."
А когато дъщерята на Донатела Версаче - Алегра, бе приета в болница заради анорексия, италианската дизайнерка пропусна рядката възможност да признае връзката между модния бизнес и заболяването на собственото й дете.
Анорексията е професионално заболяване в модния бранш
Вътрешният и външен натиск да бъдат слаби, излъчван от образите на болезнено слаби модели, е в сърцевината на проблема, твърдят специалистите по лечение на пациенти с анорексия нервоза - заболяване, засягащо толкова много млади хора, колкото и диабетът и имащо дори по-високо ниво на смъртност (между 12 и 20 %) в развитите страни.
Само една трета от пациентите с анорексия се възстановяват напълно.
Но Хари Бранд, директор на центъра за хранителни разстройства в Шепърд Прат, Балтимор твърди, че има и очевидни генетични фактори. А когато човек с подобно генетично предразположение бива насърчаван да отслабва, последиците от това могат да бъдат фатални - което прави анорексия нервоза професионален риск за всички в света на модата.
"Това е бизнес, който трябва да бъде регулиран по същия начин, по който това се прави с други професии, свързани с вродени рискове", твърди той. "Наистина ли трябва да позволяваме на който и да е на работното си място да насърчава своите служители да извършват действия, водещи до смърт или заболяване?"
Бранд има намерение да се обърне с петиция към законодателните органи да възприемат модната индустрия по същия начин, по който подхождат към големите тютюневи компании, които някога придаваха бляскав имидж на пушенето - по същия начин, по който модата придава блясък на екстремните диети.
"В нашата култура има мания по отслабването", обобщава той. "Но всъщност е необходимо да се борим с анорексията по същия начин, по който го правим с други здравословни проблеми - като пушенето."
