Идеята да бъдеш "гражданин на света" често се асоциира с глобалните елити - онези, които крият богатствата си в офшорни данъчни зони или си купуват гражданство във всяка страна, в която поискат, благодарение на златната си кредитна карта.
"Ако вярвате, че сте граждани на света, значи сте ничии граждани", казваше британският премиер Тереза Мей преди година, когато й предстоеше да защити гласуването на Brexit в парламента.
Този тип изказвания се базират върху стар и често споделян стереотип - космополитите са хора без корени, без принадлежност и без отдаденост.
Наричат ги още "мобилното племе от глобалното село". Това е образът на добре платените индивидуалисти, които се възползват от предимствата на глобализацията и искат да живеят в свят без граници. Смятат ги за номади, обитаващи "балон", в който автономията и свободата на движение са по-ценни от принадлежността към местна или национална общност.
Реалността всъщност е много по-нюансирана и комплексна.
Хората, които възприемат космополитните ценности или се смятат за "граждани на света", имат много разнообразен социален произход и могат да се намерят по цял свят. Те не представляват едно общо "племе", а са пръснати в различни общества. Сред тях можете да откриете имигранти от работническата класа, младежи, търсещи по-добро образование, или глобални, мобилни професионалисти от средната класа, чиято кариера ги води из целия свят.
Проф. Айрийн Сковгард-Смит от Университета Англия Ръскин изследва група от мъже и жени от 14 различни държави, които живеят и работят в Амстердам. Хората, които тя интервюира, идват от Франция, Великобритания, Италия, Мексико, САЩ, Азербайджан и Финландия.
Проучването й показва как те конструират и споделят една космополитна идентичност и как развиват свое особено чувство за принадлежност.
Всички те се чувстват по-малко свързани със своята родна нация и културна среда, отколкото с новата си самоличност. В същото време, тези хора продължават да поддържат специфичните си национални или етнически идентичности и култури.
Възприемат охотно идеята да бъдат "глобални личности", които живеят на различни места и не се идентифицират само с родината или с приемната си страна.
Ето как го описва един от френските респонденти:
"Ако се прибера във Франция, единствените хора, с които имам какво да си кажа, са хората, които също са живели на други места, т.е. били са някъде в чужбина. Създава се една нова националност - глобализмът. Аз имам френски паспорт, но не се чувствам французин. Живял съм в Холандия в продължение на 15 години, но не се чувствам и холандец".
Всичко това не означава, че тези хора са "без корени". Горди са да се наричат "амстердамци", създали са истински връзки с града и го приемат за свой дом. Превърнали са се в особен вид "местни хора", живеят си живота като всички останали професионалисти от средната класа.
Работят, остават без работа, сменят професиите си, купуват си жилище, женят се, раждат деца. Някои от тях си намират партньори - холандци, но повечето създават семейства с хора от различна националност. Всички те формират здрави и дълготрайни приятелски отношения с хора от цял свят. Тези връзки обикновено продължават да се поддържат дори когато хората се преместят да живеят на други места.
Да бъдеш "гражданин на света" не е синоним на "отвореност към света".
Някои от хората, които проф. Смит интервюира, описват идентичността си с термини като "без-национален" или "с международна националност". Този тип усещане за принадлежност създава своя собствена динамика от типа "ние срещу другите". В този смисъл "другите" са всички хора, които се смятат за "монокултурни", "с твърде тесен мироглед" или "които не се спогаждат с хора от различни култури".
Това отношение всъщност не се свързва за безкрайна отвореност към всички останали. Да бъдеш гражданин на света не означава задължително да изпитваш принадлежност към абстрактни общности, към "глобалната" култура или към човечеството като цяло.
Космополитната идентичност е локална и стъпва върху територия. Тя се оформя в контекста на разнообразни социални мрежи в специфични населени места - обикновено в градска среда.
"Заобикалям се с хора от всевъзможни места. Не мога да си представя друг начин на живот освен в компанията на хора от различни точки на света", казва една от интервюираните жени, която е от смесен произход - семейството й има корени в Танзания, Уганда и Германия.
Възможностите да бъдеш част от разнообразни международни общности обикновено се откриват предимно в по-големите градове. При онези експати, които нямат достъп до подобни социални мрежи, усещането за липса на принадлежност в новата страна може да се окаже доминиращо.
Някои от интервюираните "амстердамци" говорят за преживяванията си в монокултурна среда с преобладаващо негативно отношение.
Например: разказват, че са се чувствали неудобно, не са успявали да се впишат в средата, усещали са, че не могат да се доверят на никого.
Една от жените се мести да живее за кратко в градче в Швейцария, откъдето е съпругът й. Селището е твърде затворено, в него няма истинска общност от чужденци. Не след дълго семейството се мести в Австралия.
Чувството за липса на принадлежност може да се засили и от агресивната риторика, базирана на националистическата идеология.
Подобен беше случаят в навечерието на референдума за Brexit във Великобритания. Изследване на KPMG от 2016 г. показа, че много високо квалифицирани граждани на ЕС обмисляха да напуснат Острова, най-вече заради усещането, че британското общество се е променило.
Половината от запитаните казваха, че се чувстват по-малко ценени и добре дошли във Великобритания след гласуването за напускане на ЕС.
Възможността за преселване в нова държава също не е фактор, който може да се приема за даденост.
Последните изследвания показват, че за гражданите извън страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие става все по-трудно да получат виза. Политиката на изолиране на САЩ при Доналд Тръмп, както и промените след Brexit могат да доведат до затруднения и несигурност за много хора, свикнали да пресичат свободно националните граници.
