Лиса Дамур* е психиолог, автор на книгата "Измъкването: Ръководство за тийнейджърки през седемте прехода до зряла възраст"
Много семейства се опитват да вечерят заедно колкото може по-често. Понякога те водят смислени разговори, или просто успяват да се разсмеят един друг. Друг път вечерята се превръща в разпит на децата какво се е случило в училище или дуднене за маниерите на масата.
След особено къса или прибързана вечеря се чудя как семейното събиране, което току-що е приключило, би могло да спомогне за повишаването на оценките на дъщерите ми, да подобри психологическото им благосъстояние или да понижи риска им от злоупотреба с наркотици.
Не съм първата, която си задава въпроса дали семейните вечери наистина водят до множеството позитивни резултати, с които ги свързват.
Ако се дистанцираме от тясното фокусиране върху вечерното хранене, можем да видим и по-мащабни фактори, които сами по себе си подкрепят позитивното развитие на децата и спомагат семействата да се оказват заедно на масата за вечеря.
Едно изследване сред юноши установи наскоро, че животът в икономически стабилен дом с двама биологични родители допринася за някои, но не за всички предимства, които обикновено се приписват на семейните вечери.
И все пак храненето заедно изглежда има ефект, който отива отвъд предимствата на финансовата стабилност или женените родители.
На какво се дължи магията на вечерното хранене заедно, особено когато искрените разговори са рядък гост в повечето домове на вечеря?
Размишлявайки за семействата, с които съм работила в практиката си, започвам да подозирам, че редовните семейни вечери служат като лесно измерим показател за един от най-дълготрайните и стабилни показатели на благосъстоянието на юношите: авторитетното родителство.
В началото на 70-те години, психологът Даяна Баумринд идентифицира два основни компонента на родителство: дисциплина и топлота.
Авторитетните родители носят и двете. Те имат високи стандарти за поведение, но същевременно любящо се ангажират с децата си.
*Лиза Дамур е психолог на частна практика от Охайо и автор на книгата "Untangled: Guiding Teenage Girls Through the Seven Transitions Into Adulthood".
Десетилетия проучвания документират, че тийнейджърите, отглеждани от авторитетни родители, е по-вероятно да се справят по-добре в училище, да имат добро психологично здраве и да не се забъркват в проблеми.
Обратно, юношите с авторитарни родители (залагащи на силна дисциплина и малко топлота) или угаждащи родители (малко дицсиплина, много топлота) или игнориращите родители (неугаждащи и дистанцирани) не се справят толкова добре.
Какво общо има това с вечерята?
Довеждането на юношите до масата за вечеря изисква изненадващо много дисциплиниране; не е лесно да очакваш, че тийнейджърите ще се присъединят към възрастните дори и за едно похапване набъро.
Ако беше лесно, нямаше да има данни, които констатират спада на броя подрастващи, вечерящи с родителите си. Осигуряването на присъствие на тийнейджър на масата дава повече възможности за авторитетно дисциплиниране. Юношите могат да приготвят или почистят масата или да отговарят на въпроси за плановете си какво смятат да работят през лятото.
За щастие авторитетното родителство не изисква ентусиазираната реакция от тийнейджърите.
За сметка на това, в идеалния случайм присъствието на родителите на масата за вечеря предполага някаква степен на топлота. Това означава да превърнем в приоритет прекарването на времето за вечеря с децата ни, да спазваме собствените си ангажименти и да се борим с натоварения си график, който ни пречи да се присъединим към семейството на трапезата.
За прекалено заетите родители има и друго решение: ако семейният график не позволява вечерята да се случи, може би закуската може.
Планираното хранене е само едно от многото рутинни взаимодействия, които могат да вплетат дисциплина и топлота в тъканта на семейния живот.
Естествено, строгото спазване на времето за хранене, или който и да е друг ритуал, не гарантира, че децата ни ще водят щастлив и удовлетворяващ живот.
И все пак, за родителите, които търсят начин да предадат високи очаквания и интерес на децата си, стремежът към вечеряне заедно не е лошо начало.
Общата трапеза вероятно ще е и причина, но и последица от семеен живот, изпълнен със стабилност. Така или иначе, хайде на трапезата!
