Ако не ти върви в рока или киното, винаги има трактор и любов, за които да лееш сълзи...
Напоследък Гуинет Полтроу се държи направо като кънтризвезда. Фарсът започна през ноември, когато Полтроу нахлузи тясна рокля и зачурулика на връчването на Country Music Awards. Следващата стъпка иде с с американската премиера на филма Country Strong, в който Полтроу пее пред видеоекран, пълен с диви коне, лочи алкохол в крайпътна къща и одобрително цитира Уейлън Дженингс.
Бихме могли да го припишем на криза в средата на кариерата, ако изключим факта, че Полтроу не е единствената, нахлузила каубойските ботуши и дрънкаща на китара. В наши дни кънтримузиката прелива от кънтри-авантюристи.
Дариъс Ръкър, бивш член на рокгрупата Hootie & The Blowfish, е записал четири парчета, оглавили кънтри-класациите. Рап/ню-метъл певецът Кид Рок се възроди като кънтризвезда. Джуъл също мина към кънтрито, вероятно чувствайки, че трудната й младост е била пропиляна във фолк-рока.
Последният ход в кариерата на Джесика Симпсън беше също скок в кънтрито. Eagles, Джон Бон Джови и Робърт Плант наскоро също пуснаха кънтрихитове. Нишовият жанр се е превърнал в еквивалента на широко отворил врати супермаркет - особено за застаряващи изпълнители, търсещи лесни печалби. Кънтрито вече е територията на изгнаниците, нежелани в музикалната индустрия.
Началото на края на кънтрито
В интерес на истината, кънтрито и преди е изживявало редовни инвазии: от Джери Лий Люис, след като скандал срина рок-кариерата му; от певци, прочули се с лирични балади - като Кени Роджърс; или от Шаная Туейн, чиито клипове приличаха на смесица от Робърт Палмър и травестит-шоу. През 1994 г. уважаваната кънтризвезда Алън Джаксън, самообявил се за един от пазителите на жанра, коментира скръбно, че "целият свят се е намъкнал в кънтрито".
Интересното в новата вълна от кънтри авантюристи е леснотата, с която те се плъзнаха в новото си амплоа. Да вземем например Кид Рок. Преди да запее с Шерил Кроу, Рок караше в един от клиповете си Pontiac Firebird. Към момента, когато записа летния си кънтрихит от 2008 г. "All Summer Long", той вече се изявяваше на яхта.
Като жест на солидарност с щата Алабама, Рок беше облякъл за обложката на сингъла баскетболен екип на местен отбор. Рок вече е възприел полупатриотичния дисонанс, който преминава през цялата кънтримузика, напъхвайки във видеоклиповете си както американското знаме ("Born Free"), така и жена в бикини с цветовете на Конфедерацията ("All Summer Long").
"All Summer Long" си заслужава да му обърнем специално внимание - ако не друго, то поне за да се възхитим на неговата непреднамерена гениалност. Това е жална песен за копнежа по по-простите времена - изгубените лета, изгубените приятелки и така нататък. В нея Рок ненаситно семплира "Sweet Home Alabama" на Lynyrd Skynyrd - друга песен за копнеж по едни по-прости времена.
Това, което Рок е създал, е пристъп на носталгия по пристъпа на носталгия. Той перфектно се вписва в екзистенциалните тревоги на съвременното кънтри, чиито изпълнители копнеят не само за бившите си съпруги и стари кучета, но и за по-автентичното минало на самия жанр. И кънтри-феновете харесват това. В крайна сметка "All Summer Long" се оказа най-популярната песен в кариерата на Кид Рок.
Каубойските ботуши на "Бъргър Кинг" хващат китарата
Намъкването на Дариъс Ръкър в кънтрито е пореден поучителен пример. През 2005 г., когато неговата златна епоха като фронтмен на Hootie & the Blowfish наближава своя край, Ръкър заснема реклама за "Бъргър Кинг" в абсурден каубойски костюм. Тогава това е на шега, просто начин лесно да спечели пари. Ръкър още не съзнава, че скоро ще се подвизава по кънтри-телевизиите.
Няколко години по-късно мениджър от Capitol Records му предлага да се пробва да мине към кънтрито. Роденият в Южна Каролина музикант е развълнуван от идеята - и според в. "Washington Post" осигурява на лейбъла такива блусарски акорди, с които би се гордял и Джордж Стрейт. "Ама не, не си ме разбрал," контрира мениджърът опитите на Ръкър. "Твоето кънтри трябва да звучи повече като рока на Hootie." Тъй че Ръкър взима запазената си марка на леснослушаем рок - и с помощта на продуцента Франк Роджърс й придава нови обертонове.
И ей го на Дариъс като каубой. В миналогодишната си "Come Back Song" той крачи из покрити с опадали листа павирани южняшки улици - естествено обут в каубойски ботуши. И пее за отдавна изгубена любов, леещ се дъжд, прегорено кафе, за любимото муле. Това, което е забележително в "Come Back Song", е, че в музикален стил това парче би било сполучлив бонус-трак към Cracked Rear View.
То се занимава с типично за кънтрито страдание (откъслечна болка за изгубената любов), но пък подхожда към него с толкова добро настроение, че почти не можеш да се сетиш за какво страда певецът. И "Come Back Song" логично оглавява класациите за кънтри.
В "Alright" Ръкър отново е с ботуши, отново броди из южняшки улички; но там той се освобождава напълно от страданията на жанра. "Alright", който жъне не по-малък успех, е ода за простичките удоволствия, като обувките на краката ти и покрива над главата ти. "Имам си всичко, което ми е нужно," хвали се Ръкър, изреждайки всичко, с което е благословен, "и всичко ми е наред." Гениалното при него е, че той поглежда модерното кънтри и вижда в него отгласа от 90-те години.
Радиата отритнаха рокерите!. Какво им остава?
Добре де, какво все пак се случи с истинската кънтри-музика? Ами, преди всичко трябва да осъзнаем какво стана със самия рок. Рокът като цяло беше изтикан извън хитовите радиостанции - и заместен с хип-хоп и рап. Което води до стадо високоплатени рокери, лишени от територии, където да разпространяват музиката си.
Естествено, те няма как да отвоюват ефирно време от Кание Уест; но може би биха успели да го отмъкнат от Кийт Ърбан - особено ако става дума за хора като Джон Бон Джови, който записа кънтри-суперхит с Дженифър Нетълс от Sugarland и сега е превзел химновия дял от музикалния спектър, доскоро твърдо резервиран за Ърбан. Кънтрито сега се възприема като жанр, толериращ подобен саунд.
Разбира се, повечето новодошли в кънтрито твърдят, че никога не са изоставяли рока; според тях рокът ги е изоставил. Както Джуъл беше заявила пред в. "Los Angeles Times": "Не се чувствам променена, музикалните формати се промениха."
Ако рокаджиите вървят към кънтрито, то и кънтрито не се колебае да прави крачки към рока
За зародишен момент на симбиозата между двете обикновено се смята шумната поява в края на 80-те години на Гарт Брукс, който имитираше рокаджийската грандиозност, докато се носеше над тълпите на концертите си по големи стадиони.
"Върнете се обаче назад и чуйте албума му "No Fences"," коментира музикалният критик Кайл Корониъс от уебсайта Saving Country Music. "Не мисля, че такива парчета в наши дни изобщо биха били пуснати по някое кънтри-радио. Прекалено са простички. Прекалено са кънтри - в лошия смисъл." Прескачащи между жанровете изпълнители като Тейлър Суифт, Sugarland и Lady Antebellum са изместили центъра на гравитация на кънтрито още повече накъм рока.
"Някога Тейлър Суифт беше най-не-кънтри музиката, която можеше да чуете по специализираните радиа," допълва Корониъс. "Сега тя е златната среда." Едва ли е изненада тогава, че когато Кид Рок навлиза в същите територии, никой не възразява особено много.
Всъщност няма такова нещо като преливане на жанрове или кросоувър, когато целият жанр започва да изглежда като кросоувър. Арън Люис от алтернативната рокгрупа Staind наскоро записа кънтри-парче на име "Country Boy," в което още участваха Джордж Джоунс и Чарли Даниълс. Сингълът "Work Hard, Play Harder" на Гречен Уилсън звучеше дотолкова подобен на "Jealous Again" на Black Crowes, че членовете на групата се изкушиха да я съдят за плагиатство. (В крайна сметка Уилсън предпочете да си уреди сметките с тях с извънсъдебно споразумение.)
И филмът Country Strong изглежда долавя това напрежение. В него се изгражда триъгълник между материално затруднена кънтризвезда (Полтроу), нейният нечестен съпруг и мениджър (Тим Макгроу) и посредствена победителка в конкурси за красота, която мечтае за звездна кънтри-кариера (Лейтън Мистър).
След като певицата, играна от Полтроу, изнася кулминационен заключителен концерт, тя поглежда навъсено новачката и й заявява: "Ей така се прави, малката." Но тези, които вече са чували новия синтез на кънтри и рок - и са гледали несръчната пантомима на Полтроу - почти не могат да видят разлика между двете.
