Броят от октомври 2008 г. на списанието "SuperYacht World" потвърждава общоизвестния факт: парите не купуват щастие. Страница 38 на "Международното списание за изключителни супер яхти" представя 70-метровата "Марта Ан" на цена $125 млн. и с 20-членен екипаж, главна спалня с размерите на цяла къща и интериор, достатъчно безвкусен, за да накара Саддам Хюсеин да се изчерви.
Материалът за "Марта Ан" излиза точно когато рейтингът S&P 500 е в най-лошата си седмица от 1933 г. насам, като пада с $1.4 трилиона в рамките на седмицата, или с 2240 екземпляра на "Марта Ан" ежедневно.
И все пак един от надписите, придружаващи лъскавите снимки, издава нервността за статуса, която засяга дори най-високите ешелони на богатството. "От тези БЛАГОРОДНИ ВИСИНИ," обещава надписът, "гостите ще могат да гледат отгоре към практически всяка друга яхта."
Човек може да си представи евентуалния притежател да потръпва от това предупреждение - и от болката, че в света все още би могло да има още по-супер яхти от неговата, че поне един мултимилиардер в пристанището на Сен Тропе вероятно ще може да се извиси над планширите на "Марта Ан" и да гледа към нея отвисоко.
Урокът
Урокът, че Мамон е фалшив или неадекватен бог, е доста стар - и страниците на в "SuperYacht World" са само едно от местата, където да бъде усвоен. Друго е Центърът по богатство и филантропия към Бостънския колеж, който от 1970 г. е провеждал най-разнообразни проучвания на богатите.
В продължение на четири години фондацията "Гейтс" е подкрепяла опитите на центъра да установи как точно мислят и живеят богатите американци - и конкретно как, кога и до каква степен те правят стъпката от трупането на богатство до раздаването му за филантропски каузи. (Фондацията "Джон Темпълтън", която се вълнува от духовни въпроси, осигурява допълнително финансиране за проучване на връзките между богатството, филантропията и религията.)
Проектът е довел до един от най-забележителните документи в историята на центъра: проучване, което приканва най-богатите свободно да говорят за това как просперитетът е оформил живота им и този на децата им. Зад анонимността на домашните си компютри респондентите са писали различни неща - от няколко думи до страници текст, доброволно съобщавайки не само чистото си богатство и източници на имущество, но и най-искрените си надежди, страхове и безпокойства.
Духът на богатия човек е неспокоен - и пълен с тревоги
Отговорите, според социолога Пол Скервиш, са "изключителен пример за признания, мемоари и апологии". Отговорили са почти 165 домакинства, 120 от които притежават минимум по $25 млн. финансови активи. Средното нетно богатство на респондентите е $78 млн., а двама участници признават, че са милиардери.
Целта, според авторите на изследването, е била да бъдат избегнати всички освен тези, постигнали или доближаващи се до абсолютната финансова сигурност. Повечето от участниците в това проучване са достатъчно богати, за да може дори при каквато и да е глобална катастрофа - с изключение на Армагедон, все още да вечерят шатобриан, докато останалата част от човечеството пече плъхове на запалени в контейнерите за смет огньове.
Изследването се нарича "Радостите и дилемите на богатството," но като се има предвид, че удоволствията са очевидни, акцентът в него е основно върху дилемите. Като цяло участниците се оказват доста неудовлетворени - а парите им са допринесли за дълбоки тревожности на тема любов, работа и семейство.
Постоянният лукс е... липса на лукс
Освен това те често са неудовлетворени дори от огромното си състояние. Повечето от тях все още не се смятат за финансово сигурни; за такава сигурност те се нуждаят по техни думи от средно една четвърт повече, отколкото притежават в момента. (Говорим за хора, собственици на десетки милиони долари, понякога милиарди.)
Един от участниците, наследник на огромно финансово състояние, споделя, че за него най-важна е християнската му вяра и че най-големият му стремеж е да "обичам Господ, моето семейство и моите приятели". Пак той казва, че не би се чувствал сигурен финансово, докато няма $1 млрд. в банката.
Подобни оплаквания звучат почти нелепо. Но точно както човешкото тяло не е еволюирало, за да се справя с днешния лесен достъп до изобилие от мазнини и захари, така че жадува за допълнителен чийзбургер, дори когато няма нужда от него, човешкият вид очевидно не е еволюирал, за да се справи с излишъка от пари... И ще жадува за още много след като богатството се е превърнало в бреме, вместо в удобство.
Много психологически доказателства показват, че удоволствията на харченето се изчерпват с времето и зависят основно от базата за съпоставка на самия човек. Повечето от нас например обикновено се глезят с целенасочени и вероятно прекалени разходи: модни спа-процедури, вечеря в скъп ресторант, обиколка по магазините.
В случая на свръхбогатите подобни форми на потребление стават толкова ежедневни, че се губи всичката им психологическа полза: постоянният лукс в някакъв смисъл заприличва на липса на лукс.
Парите решават материалните проблеми, но не носят удовлетворение
Общо погледнато, проучването затвърждава тезата, че да си фантастично богат - особено когато богатството е наследено, а не спечелено - не е много по-удовлетворяващо от това да си просто финансово процъфтяващ. Освен другите си проблеми участниците в него съобщават, че чувстват, че са изгубили правото да се оплакват от каквото и да е - за да не звучат или да не се държат като неблагодарници.
Тези с деца се боят, че децата им ще станат разглезени копеленца, разчитащи на пари от попечителския си фонд, ако наследят твърде големи суми - или завинаги ще намразят родителите си, ако това наследство (или части от него) вместо това бъде отделено за благотворителност.
Също така те признават, че чувстват промяна във външните си взаимоотношения - в някои случаи с пряка зависимост - заради богатството си. "Много малко хора съзнават нивото на богатството ми - и ако го съзнаваха, в повечето случаи смятам, че това би променило отношенията ни," пише един от респондентите.
Друг отбелязва: "Започвам да се чудя колко хора, които познаваме, биха ни отрязали напълно от своята среда, ако не смятаха, че ще получат нещо от нас." Един от авторите на изследването - психологът Робърт Кени, коментира, че крайното богатство отнема някои от основните радости на живота - например някои богаташи не очакват с нетърпение празниците, "тъй като от тях винаги се очаква да дават много добри подаръци."
Когато си милионер, твърди Кени, скъпите подаръци са просто "отговарящи на очакванията". "Това беше доста добър подарък," биха отвърнали получателите им, "но миналата година ми подари кола".
Други хора "превъзнасят богатството и смятат, че това означава, че богатите са по-умни, по-мъдри, по-'благословени' или някакъв друг подобен етикет," обяснява един от участниците в проучването. "Аз се чувствам изключителен късметлия - но е трудно да накараш другите, недотам богати хора да повярват, че нещата не са много по-значими от това... Тръпката от парите се губи."
Много от богаташите имат същите терзания като Буда
В началото на академичната си кариера авторът на идеята за изследването Пол Скервиш е убеден социалдемократ. Но към 1990 г. той започва да интервюира богати хора - и решава, че марксисткият му инстинкт да критикува богатите е погрешен: "Осъзнах, че доброто и лошото са по равно разпределени в икономическия спектър и не са особеност само на богатите или бедните," споделя той.
"Много богаташи наистина са загрижени за другите и правят нещо за тях." Последните му доклади в голяма степен оправдават богатите от обвинението, че са по-стиснати от бедните (според Скервиш когато хората преминават нагоре по стълбицата на богатството, те раздават по-голям дял от своите активи.)
Но макар да защитава богатите, ученият категорично отказва да се възхищава от тях. Както той обяснява, "парите са като огън: могат да затоплят краката ти, или да ти опърлят чорапите". В оплакванията на богатите си респонденти той смята, че дочува ехото от гласовете на религиозни фигури като Буда, изоставил живота на принц и плейбой, за да постигне просветление.
"Някои от участниците в проучването не съзнават дълбочината на копнежите в своите думи," контатира Скервиш. "И Буда, и основателят на йезуитския орден св. Игнаций като цяло твърдят, че трябва да различиш пътя си и да се отървеш от нещата, които ти пречат по него. Тези хора се опитват да разберат именно това: имам ли това, което желая? Дали вредя на бъдещето на децата си? Те имат количеството, сега трябва да преценят качеството на желанията си. Не всички го изричат - някои са заседнали по пътя преди този момент."
И наследниците, и спечелилите милиони са еднакво нещастни
В началото на 2009 г. приблизително 115 000 американски домакинства се топлят - или пърлят - върху богатства от над $25 млн. - почти три пъти повече в сравнение с 1989 г. Най-голямото разграничение сред тях е между тези, които са наследили парите си, и тези, които са си ги спечелили сами.
Първите са членове на общност, която Уорън Бъфет сполучливо бе нарекъл "клубът на късметлийската сперма". И те понякога демонстрират стереотипна арогантност на привилегировани - бързи коли и охолен начин на живот, но по-склонните към самонаблюдение сред тях се борят с опасения, че са лишени от мотивация да постигнат каквото и да е в живота си, или да избягат от сянката на родителите си. И съмненията в себе си у тях са увеличени от съзнанието, че няма вероятност да намерят съчувствие у никого, освен у други наследили своето състояние.
Тези, които са си спечелили голямо състояние, се притесняват по-малко за себеуважението си. Но за разлика от наследилите парите си, те пък трябва да се преборят с голям преход в живота си - от задължителен работен ден към свят, където работата е доброволен избор. Някои приятели изчезват, появяват се други - вероятно привлечени от новото богатство.
Има дори подкатегория на почти случайно забогатели, които подписват договор с подходяща фирма в подходящ момент и получават по късмет опции и акции от нея ("синдромът на внезапното забогатяване," както понякога бива наричан). Подобно богатство изглежда почти като наследническо, освен че в тези случаи то не е толкова въпрос на късметлийски сперматозоиди, а на късметлийски избор на работа.
Но въпреки разликите в източниците на богатството си, общото сред всички богати е тежката алергия към публичното обсъждане на техните дилеми. Психологът Робърт Кени коментира, че е учудващо колко много хора не му се обаждат, откакто съдържанието на доклада стана достъпно за някои медии.
След като част от участниците в проекта научили за това, те специално пренаредили графика си така, че да избегнат каквито и да е контакти с журналисти. В началото те отговорили на призивите му за сътрудничество основно защото той се подвизава и като професионален съветник за богатите в консултантската компания North Bridge Advisory, уреждаща сложни финансови и наследствени въпроси сред богатите семейства.
Преди това обаче той е сътрудничил на организации за работа с рискови и бедни деца в Ню Йорк, докато през 2001-а колега го насочва към организацията More Than Money, в която група наследници се опитват да преодолеят психологическите си проблеми, свързани с богатството.
За пари се притесняват преди всичко най-бедните и най-богатите
Според Кени богатите - и особено наследниците - имат собствен уникален "набор" от притеснения, а са изправени пред допълнителни трудности заради съзнанието, че повечето хора ги мразят или им завиждат. "Често думата "богат" става оскърбление," пояснява той. "И върви заедно с думи като "копеле" или "кучка". Представете си зала, в която човек става, казва: "Аз съм Боб Кени и съм богат" - и след това избухва в сълзи."
Кени не е първият, който идентифицира богатите като психологически уязвима група; психиатърът Робърт Коулс отделя петия том от наградената си с "Пулицър" книга "Деца на кризата" на заможните и богатите американци.
"Понякога си мисля, че единствените хора, които се притесняват повече за пари от бедните, са много богатите," допълва психологът. "Те се притесняват да не ги изгубят, опасяват се добре ли са инвестирани, вълнуват се за ефекта, който парите им ще имат. И с увеличаването на броя на нулите, дилемите им стават все по-сериозни."
Обикновено "вината на наследника" се проявява в ранна тийнейджърска възраст - и с влизането в колежа се задълбочава, особено когато в група от незапознати с богатството такива деца научават какво е да се отнасят с теб като с "обикновен" човек.
Парите могат да бъдат скрити за известно време, но в един момент излизат на бял свят - и приятелите изведнъж поглеждат наследника им по твърде различен начин. Често такива младежи прекарват известно време - в най-тежките случаи до края на живота си - в "дрейфане по течението," без цел или кариера. И страдат от усещането за изолация, до което ги отвежда богатството.
"Парите са бариера при контакта с другите хора," пише съпругата на технологичен магьосник, който притежава $80 млн. "Не искаш да разкриваш някои от проблемите си, за да не чуеш "Да ти имам проблемите", възникват неловки ситуации като това кой да плаща в ресторанта."
Работата е сред малкото отказани на богатите удоволствия
"Една от най-тъжните фрази, които съм чувал," казва Кени за времето, в което е бил психологически консултант на богаташи, е когато на наследник на огромно състояние бъде казано: "Никога няма да ти се налага да работиш." Често подобни думи се отправят от богат дядо към внук, но рядко звучат в ушите на младия така, както за този, който ги изрича.
Работата запълва времето на повечето хора, осигурява им контекст за взаимодействие с другите. Живот без работа, дори и финансово комфортен, става безцелен и отчужден от света. Фактът, че хората си представят, че е райско удоволствие да не се налага да работиш, не прави изживяването по-приятно на практика.
Кариерното развитие е стандартно мерило за успех - и без него не е лесно да се оцени как човек прекарва живота си. "Финансовата свобода поражда тревожност и колебания," заявява един от респондентите в проучването на Бостънския колеж. "Цял живот се съмняват в моите способности, защото съм наследил парите си." Ако пък богатите постъпят на работа, често откриват, че колегите им ги мразят, защото "отнемат работните места от хората, които се нуждаят от тях"; също така те по-често напускат работа по простата причина, че могат да си го позволят.
В други случаи богатите работещи откриват, че работата им се възприема като един вид поза. Богата участничка в изследването, работила в благотворителния сектор, твърди, че би се чувствала несигурна, ако отново започне работа. "Ако реша да си намеря работа в тази област, ще имам проблем да ме възприемат като колега, а не като дарител," пише тя.
Поради това тя не може напълно да се занимава с единствената професия, за която има квалификация и опит. Подобни съмнения в себе си се проявяват и при други "внезапни" милионери, чието състояние се е появило като че ли по случайност. "Просто ударих джакпота, избирайки да работя за подходяща фирма в подходящ момент - и никога не съм смятал, че някак съм спечелил такова богатство," споделя един от тях.
Любовният живот на милионерите е обременен от подозрения
Богатството утежнява не само професионалния стрес, но усложнява и любовния живот, където според Кени трудностите са "правило, не изключение". Въпреки финансовата сигурност, свързаните с парите въпроси водят до провала на много бракове и сериозни връзки. Богата майка разкрива, че мъжете в живота на дъщерите й биха могли да се чувстват "лишени от власт" и че "ролята им като осигуряващи средства е била узурпирана".
Богатите и от двата пола се боят и от златотърсачи - "Дали ме обича заради парите ми?" - но същевременно се опасяват, че тази напрегнатост ще ги направи недоверчиви към искрената емоция. Как ви звучи предбрачно споразумение два дни преди самата сватба - стандартен формуляр, който се връчва на всеки, сключващ брак в семейството на партньора?
На богатите тежи и проблемът в кой момент да разкрият имущественото си състояние - което нерядко се оказва по-трудно от това да кажеш на любимия, че имаш херпес. "Ако разкриеш твърде рано, че имаш огромно състояние, ще се притесняваш, че другият е с теб заради парите. Ако пък чакаш твърде дълго, може ли този човек наистина да ти има доверие? Фройд е прав - любовта и работата са двете неща, които са много важни в живота," коментира Кени. И парите често препъват и двете.
Притежателите на огромни суми се питат какво поколение възпитават
Обаче най-голямото опасение на свръхбогатите - споменато от почти всеки родител в проучването - са децата им. Много изпитват облекчение, че образованието им е осигурено, но се боят, че парите може да ги лишат от амбиции.
Парите "водят до опасност от извратен поглед към живота," твърди богат участник. Друг се безпокои, че "парите може да ги развалят - да им дадат усещане за всепозволеност, да им попречат да развият усещане за емпатия и съчувствие."
С порастването много привилегировани деца поемат или твърде много рискове, защото знаят, че последиците от провалите са минимални, или почти никакви рискове, защото са уверени във финансовото си състояние. И подобно на родителите си те се отегчават от еднообразната работа, заменяйки я без последици с друга, докато навлязат в средна възраст и открият, че нямат стабилна биография и не са постигнали нищо значимо. "Рано или късно ще стана на 50," казва един от тях пред Кени, "и в любовния, и в служебния си живот е крайно време да спра да натискам бутона за рестартиране на всичко отначало'."
Сълзите в лимузината не са по-малко горчиви, отколкото в автобуса
Изследването дава поука за всички - и затвърждава наблюдението, че богатството не винаги е повод за завист и определено не си заслужава прекомерните жертви за постигането му. "Хубаво е хората да осъзнават, че сдобиването с $20 млн. или $200 млн. няма да им даде изведнъж всичко, на което са се надявали - тогава те биха могли да се концентрират върху неща, които да направят света по-добро място и които да ги направят наистина щастливи," обобщава Кени.
"Не се престаравайте в стремежа за пари, защото ако игнорирате всичко друго, няма да получите особено щастие от тях." И реално от него става ясно, че парите облекчават някои проблеми, но други остават завинаги. "Никой от нас няма оправданието, че 'няма пари', за да не бъде в покой на духа и да живее достойно," пише с известна горчивина за семейството си единият от участниците в проучването. "Ако човек избере да живее другояче, това е негов личен избор."
Изводът е, че богатите по-често и по-надълбоко заглеждат в бездната от нас. Ние винаги може да си позволим мисълта, че малко повече пари биха ни направили по-щастливи - и често това е така. Но апетитът за материално удовлетворение е безкраен; никоя яхта не е достатъчно скъпа, никое вино не е достатъчно елитно, за да насити духа или да гарантира, че децата ви ще израстнат като качествени хора.
Когато богатият отпива от своята чаша с Chateau d'Yquem 1959, на дъното й го очаква непредвидена меланхолия - и осъзнаването й е не по-малко страшно в Сен Тропе, отколкото където и да е другаде.
