Наскоро близък човек ме покани на среща в градината на една от самонареклите се верига пицарии, в чиито менюта отдавна няма нещо, което да сломи недоверието ми към храната в повечето наши ресторанти. И въпреки всички приятелски предпоставки да си изкараме добре (независимо от кухнята), това нямаше как да стане поне в първия половин час, в който сервитьорът, обслужващ точно още една маса, не идваше да ни вземе поръчката - и видимо ни беше сърдит.
Зачудих се дали пък не съм пропуснала да му кажа "Добър вечер" и чак когато почти му го изпях нежно за четвърти път, той дойде и разкри причината за своето досега мълчаливо недоволство - все едно вместо клиенти сме психоаналитици, обикалящи за доброволни терапии по заведенията.
Много го дразнело, че двама души и половина (бяхме с хлапе, на което и парковете са му тесни) сме седнали на маса за четирима. Добре го чух, понеже другата заета маса от около 10 на брой, беше доста далеч от нас. Не знам какво се прави в такъв случай, но за да не си разваляме вечерта, а и защото уважавам професията сервитьор (особено, когато се практикува професионално и с финес), успокоих господина, че ще поръчаме храна за шестима. Но въобще не смятаме да се местим на по-голяма маса.
После ни смени пепелника цели два пъти за два часа. Смяната на пепелника явно все още е единственият комплимент за клиентите в масовите бг заведения.
Въобще нямаше да помня всичко това, ако ден след голямото почистване този уикенд някакви хора не бяха излязли да протестират с цигари в уста срещу забраната за пушене в заведенията, която трябва да влезе в сила от 1 юни - след близо две години отлагане и надежди, че въобще няма да влезе.
Не става въпрос за това дали е красиво, дали пушачът X някога е викал срещу скапаното ни здравеопазване и че някои протести у нас бият по извратеност тези на голите украинки от FEMEN. Опитвам се да разбера тези бунтари не защото и аз съм пушач, а защото уважавам бунтарите дори повече от сервитьорите. Особено, когато могат да аргументират протеста си.
Реториката около него обаче може да се съкрати до един от най-антилогичните коментари по темата във форума на Webcafe.bg от противник на забраната: "Този, който има пари за фасове, има и за ракийка и салатка". Не знам дали хрупането на шопска и наздравиците с Бургас 63 (извинете, ако бъркам бранда) издържат заведенията у нас, но ако собствениците им продължават да смятат, че понеже тая разядка-разпивка върви на тютюнев дим са си свършили работата за клиентите, вдигам две ръце да забранят пушенето. За да акцентират малко повече на това, което превръща кръчмарското свърталище в приятно място за хранене и пиене.
Въобще не говоря за някакви гурме напъни, за които трябва да дадеш половината от месечния си доход само защото наименованието на ястието звучи на езика, на който Умберто Еко се гаври с чревоугодниците (пържоли Фойо с бретонско пюре и пр.). Нa обед в любимия ми ресторант на "Оборище" можеш да се нахраниш чудесно със средиземноморски вкусотии до 10 лв. (добре, говоря за женски праг на поглъщане на храна) и зехтинът не се заплаща допълнително. Ако едни хора могат да те привлекат повече с добрата си кухня, а не със залата си за пушене, защо и другите да не могат?
Организатор на протеста срещу забраната за пушене беше именно Българската ресторантьорска и хотелиерска асоциация, според чийто председател Благой Рагин оборотът на заведенията ще падне с 300 млн. лева за една година и 20% от ресторантите, казината и дискотеките до март 2013-а ще фалират.
Страна, която от пет години има примера на Европа в ресторантьорството обаче, си заслужава максимално бързо забраната за пушене, за да се стегне конкретният бизнес откъм предлагане на качествени храни и напитки, добро обслужване и истински комплименти за клиентите си - а не само подмазваческа смяна на пепелника.
Ако наскоро някой е минавал през италианската столица, където забраната за пушене в заведенията важи с пълна сила от доста време, трябва да е забелязал тактиката във възлови места като Трастевере - квараталът не само с една от най-автентичните базилики, но и с класически италиански ресторанти плюс всякакъв жанр барове, в които получаваш шот с люта чушка, ако направиш най-лесното нещо на света - да се сприятелиш с бармана. Оказва се обаче, че ако се заседиш на бутилка-две вино в някой от баровете, след 22:00 часа вечерта по средата на заведението изниква голяма маса с вкусна храна, включително местни сирена и различни видове паста - с елегантен анонс Free Food. В съвсем малките барчета пък, в които влизаш да изпиеш набързо едно кампари в дъждовно време, собствениците не пропускат да ти поднесат малки сандвичи с риба или пеперони - зависи дали им изглеждаш гладен, т.е. кльощав.
Всичко това се прави не с бакшишна усмивка, а просто като част от културата на една страна, която също е в криза, но не отстъпва от имиджа си да бъде гостоприемна. В същото време никой не те гледа все едно си наказан, когато излезеш да пушиш навън, където винаги има себеподобни, с които да размениш по някой и друг лаф.
Така че, когато г-н Рагин обяснява как заетите в ресторантьорството у нас ще заминат за Казахстан, защото оттам имало запитвания за въвеждане на българско ноу хау, няма как да не им пожелаем прав път, заради самодоволството, че са открили топлия хляб в тая сфера. Докато всъщност се стискат откъм прокарване на съвсем нови правила.
Само глупаците могат да се чувстват обсадени от бъдещето, вместо да му угодят. А то е, че клиентите в заведенията все повече няма да са само "аз - пушачът", а хора, които вместо за салатка и ракийка в ресторанта или за бутилка синьо джони в бара, ще искат да платят за добра специфична храна или за хубава музика. Иначе можем да си направим едни умопомрачителни талиатели у нас, а после да си пушим необезпокоявани след секс на фона на някакъв плажен фънк. Вкъщи е новото култово място, не защото се водим за в тежка криза - просто си го правим по-добре.
