Най-щедрият измамник в Америка

В продължение на десетилетия Марк Лендис дарява произведения на изкуството на музеи и галерии в САЩ.

Той е приветстван като богат колекционер, но картините са фалшификати, които той е създал със собствените си ръце.

Въпреки това никога не е бил обект на наказателно преследване - той не е искал пари за тях, така че не е нарушил никакви закони.

"Естествено, не е престъпление да дариш картина на музей и те се държаха с мен като с кралска особа. Нещата постепенно се завъртяха, и продължих да го правя в продължение на 30 години", казва Марк Лендис, един от най-плодовитите фалшификатори на произведения на изкуството в американската история.

"Някога отнасяли ли са се с вас като с кралска особа? Ами да ви кажа, страхотно е".

Кариерата на Лендис като фалшификатор започва в средата на 80-те години, когато той дарява някои картини на музей в Калифорния, приписвайки ги на американския художник от XX век Мейнърд Диксън. Казва, че го е направил, за да впечатли майка си. Той самият винаги се е възхищавал на богатите колекционери по телевизията, които даряват картини на музеи. Поставя името на Мейнърд Диксън на тях, защото това искали музеите.

"Той е бил каубой-художник, така че отидох в библиотеката и прегледах някои книги с картини на американски индианци, и копирах няколко от тях. Знаех, че музеите искат каубойски картини, така че го направих". разказва Лендис.

Като тийнейджър той изживяява нервен срив след смъртта на баща си и е диагностициран с шизофрения. Арт терапията разкрива таланта му за копиране.

Той може да бълва фалшификати с потресаваща скорост.

"Знам, че всички са чували за фалшификаторите, че правят разни сложни неща с химикали и прочие", казва той. "Нямам толкова търпение. Купувам си материалите от магазини с отстъпки като Walmart или Woolworth - и после правя картините за не повече от час-два".

"Ако не мога да нарисувам нещо, докато по телевизията завърши поредния филм, просто се отказвам".

Представяйки се за богат дарител, Лендис е дарил фалшификати на десетки уважавани институции в САЩ, докато през 2008 не влиза в градския музей в Оклахома.

Матю Лайнинджър е регистраторът на музея, чиято задача е да търси нови творби.

"Смятахме, че Лендис е много ексцентричен колекционер на произведения на изкуството" казва Лайнинджър. "Първата картина, която ни даде, всъщност донесе лично - рисунка с водни бои на Луи Валта.

"Поставихме я в рамка и я изложихме до Реноар в нашата галерия, без да знаем, че всъщност е фалшификат".

Лендис продължава да изпраща фалшификати на музеи.

И вероятно никога това не би се разбрало, ако не беше предлагал копия на едни и същи творби на различни галерии.

"Получихме плик по пощата с пет допълнителни творби в него", казва Лайнинджър. "Те изглеждаха като картини от френски художници от XIX век - Пол Синяк и Станислас Лепин".

"Проучих малко Синяк, и той се появи в прес-рилийз от Колежа за изкуства и дизайн в Савана със същия източник - Марк Лендис. Не се замислях много за това, докато не проверих и Лепи - и той се появи в прес-рилийз на Университета за съвременно изкуство в Сейнт Луис - със същия източник. Това вече породи съмнение

"Поразпитах насам-натам и само след час телефонни разговори и имейли имах 20 институции, които ме питаха кой е този човек и какво се случва".

Лайнинджър коментира, че Лендис се е справил добре с фалшификацията, но тя не издържа на по-внимателен анализ.

Едното от даренията му е рисунка с креда, която според твърденията му била на 300-400 години. Лайнинджър свалил изглеждащата трошливо подложка на картината, очаквайки тя да се разпадне.

"Само че това не се случи, и когато обелих още един пласт, отдолу беше абсолютно бяла," казва той. "И миришеше на застояло кафе. Така че той е използвал кафе, за да състари материалите и те да изглеждат по-стари".

Лекотата, с която простата проверка разкрива измамата, води до въпроса защо толкова много институции толкова лесно са се подвели.

"Лендис се е подготвял добре. Той е знаел какво колекционират музеите. И е бил сигурен, че дарението му ще бъде прието, защото би паснало на съдържанието на колекцията им".

Начинът, по който Лендис се е представял - и е представял даренията си - също е бил много убедителен.

"Той е казвал всичко, което един музей би искал да чуе", коментира Лайнинджър. Имал е "подготвена история как има колекция от произведения на изкуството и семейно богатство, обещавайки пари за дарения".

Лайнинджър е потърсил съвет от бивш агент от ФБР, който се специализира в престъпления с произведения на изкуството. Но тъй като в никакъв момент не е имало паричен трансфер в замяна на фалшификатите, Лендис реално не е нарушил законите.

Задачата да проверяват автентичността на дарението е била на институциите, които са го приемали. Ако те са излагали неговите фалшификати в колекцията си, проблемът си е бил техен.

Лендис е поставил в неловка ситуация десетки галерии и институти с измамата си. Лайнинджър счита, че някои музеи са знаели, че той е мошеник, но са запазили мълчание, за да не се излагат.

"Кой куратор или директор е склонен да признае, че е приел фалшификати в музея?" пита Лайнинджър. "Музеите не искат такива неща да се разгласяват".

Междувременно Лендис признава за измамата, но казва, че не изпитва чувство за вина.

"Аз съм като Пинокио", заявява той. "Човек оставя съвестта да го насочва. Ако нещо е наистина много нередно, го знаеш. Не съм се притеснявал, че ще ме съдят".

Той продължава да създава фалшификати на картини дори и след разгласяването на измамата. И отново дарява на нищо неподозиращи галерии.

Всъщност след смъртта на майка му през 2010-та, продуктивността му се увеличава.

Две години по-късно, Университетът в Синсинати прави изложба на фалшифицираните картини на Лендис. Тя е курирана от Лайнинджър и се открива умишлено на 1 април.

Лендис е почетен гост на откриването.

"Доста се притеснявах за изложбата, защото не знаех какво да очаквам. Но когато отидох, всички се отнасяха любезно и мило. Беше приятна изненада". казва той.

Лендис и Лайнинджър се срещат на изложбата, където фалшификаторът се извинява за всички проблеми, които е създал. Но дали художникът се е чувствал неудобно заради това, което е сторил, когато е бил изправен пред зала, пълна с неговите собствени фалшификати?

"Всъщност не, ако не броим факта, че доста от тях бяха много зле направени," казва той. "Ето защо не исках да ги гледам".

Новините

Най-четените