19:00 ч.
Скъпо дневниче! Аз съм Лилето. Пиша ти, защото виждам, че най-добрата ми приятелка Дидето много говори с теб, а аз имам много нужда да поговоря с някой сега... а, да - няма нужда да се правя на тъпа пред теб - от 10 дни на море с тази кифла Дидето тотално съм си изпразнила главата.
Днес е последната ни вечер на морето и Дидето излезе сега с това момче Данчо. Тя каза, че ще ме извикат после, но като я знам как ще се напие, вече си облякох пижамата. Очевидно ще скучая цяла вечер. Сега мисля да си направя една равносметка за морето.
Да ти призная, дневниче, не си изкарах много добре на това море. И извинявай, ама Дидето все ни забърква в неприятности! Да не говорим, че през 5 минути сяда да пише някъде какво се е случило в последните две - няма значение права, седнала, в бар, на плажа, дори в морето. 10 дни - да станела известна, да срещнела мъжа на живота си - и какво - само ни се смеят хората. Пълна егоистка... ама понеже нали баща й ще ме уреди да уча висше в един нов международен бизнес университет (Варна ли беше, Видин ли?), гледам да не се карам с нея много-много. А и сме съученички от първи клас все пак, познаваме се откакто бяхме на по 2-3 годинки. Целта оправдава средствата. А сега ме извини - ще си намажа новия лак на ноктите на краката и ще пиша пак.
19:15 ч.
Такаа... Първият ден, пристигнах и Дидето ме посрещна. Толкова се беше екзалтирала, че няма други като нас на плажа, че на шега й викам: „Щом е така, да не се излагаме и да минем през фризьора". Тя пък се нави и вместо да ходим на плаж, висяхме в някакъв фризьорски салон в гараж да ни правели „вафлички". Тъпичка е Дидито, ама аз си я обичам - после я чакам още 15 минути да си го опише това в дневника. Отиваме на плажа - много скъпо било на шезлонг. Викам й: „Е, нали ще си намерим кой да ни издържа...", ама тя като не разбира от ирония и веднага се метна на шезлонг за 30 лева, доволна, че сигурно съм права. Чакай, телефона ми звъни...
19:25 ч.
Диди. Вечеряли вече. Тя искала да скъса с Данчо, но той не я разбрал и отишли да се напиват - имала план да го зареже след като се напие, за да не я моли да се съберат пак. Докъде бях стигнала? А, да! Да сме ходели на Тони Стораро, аз даже не слушам чалга, ама нали Дидето иска. Щял да пее някаква песен за момичета, които се целували и Дидито отново се беше емоционирала. Напихме се, естествено (и, разбира се, беше донесла и тефтера в бара), предложих й да се целуваме, че вече ми беше скучно - мъжете винаги се лепят на такава гледка. И наистина - запознах се с един пич, ама Дидето се разсърди, защото го видяла първа... и заяждане, бой... пълна излагация. Както и да е, аз все пак си останах с мъжа. Тя пък си загубила портмонето през нощта, та й казах, че съм краднала пари от баровеца. И без това беше сърдита за глупост. Като сме кифли, да сме кифли докрай. Чакай да се изпишкам...
20 ч.
Извинявай, нещо се загледах в телевизора. Докъде бях? Да - ден две - Дидито се запозна с някакъв Митко, който й се представи за PR - милата тя вярва. Пак седях сама в капана цял ден. Казах й, че съм се запознала с футболист, защото иначе щеше да настоява да ходя при тези тийнейджъри, „PR-ите". Следобед пък ме хвана алергията, очите ми се подуха... ужас просто, а ключът от стаята у Диди - ща, не ща я чакам и пия менти от скука. Идва Дидито - за какво плача, футболистът ли ме е зарязал, успокоява ме... Митко щял и на мен да ми стане PR, само че от Митко следа вече няма. Направил й пичът голи снимки на плажа и си тръгнали с неговите хора. Вечерта вече ми писна да слушам за този Митко и се опитах да й обясня какво се е случило, а тя ми вика, че съм пияна. Какво не прави човек за приятелите си... Ще си почина малко, че ми изтръпна ръката.
20:30 ч.
На третия ден вече ми писна да скучая и й предложих да си направим план, да правим нещо. Вода, водни колела, забавления. Купихме си един дюшек, влизаме във водата и като ни дръпна течение. Ние сме във водата, далеч от брега, а нашата пак пише дневник, моля ти се. Излизаме от водата чак на нудисткия плаж... разбира се, Дидито се потресе. Пак седна да пише колко е потресена. Следобед поне си починахме, някакви момчета ни поканиха на яхта - ок, разнообразие, чудесно... Вечерта обаче Дидито измислила как да срещнем мъже... да сме ходели на нощно къпане. Дрехите ни изчезнаха, прибирахме се по бельо - пак пълен срам и излагация. Направо не ми се разказва за това... Чакай, че хазяйката пита кога ще се изнасяме...
21:00 ч.
Значи, дневниче, отиваме на яхта на следващия ден. Дидито спира пред най-скъпите яхти и вече не знам какво си представяше, а те момчетата наели най-обикновена платноходка. Та отново 15 минути нашата писа настървено колко е разочарована... Поне едното момче си я хареса, че да я занимава. Качваме се на яхтата и ме хваща морска болест. Ужас! Повръщам, зле ми е. Лягам си за миг в каютата, точно започва да ми разминава и хоп! яхтата се обръща. Дидито, разбира се, това истинско торнадо, решили да правят секс с момчето, ама се подпряли на единия борд и колко му трябва на коритцето... Ето я секс фурията - пак ми звъни.
21:15 ч.
Реве Дидито. Иска да го зареже, ама не може. Не бил от нейната среда, нямало да стане известна, ако е с него. Ама не можела да го зареже, той пък й казал, че е много влюбен. Напили са се и двамата, сега цяла нощ ще ми звънят... изключвам звука след малко. Стана ми мъчно направо!
Докъде бях стигнала - дааа - на петия ден решаваме, че ще си направим пътешествие. Хайде на Какао Бийч, вика Дидето - подозирам, че тя идея си няма, че това е плаж със заведения, а не мол, в който се предлагат най-готините и богати баровци. Какао, Какао - ама Бубето й казала на Смокиня да ходи. Подозирам, че тя идея си няма, че това пък е къмпинг, а не таен мол, в който са най-яките свободни баровци, които не предлагат на кифлите на Какао.
По пътя си признахме някакви неща и наистина осъзнах, че колкото и да е наивна и тъпичка Диди, все пак е най-добрата ми приятелка. На таксиджията платихме с имитацията на Долче и Габана, която Дидето ми подари за рождения ден - слава богу, нямах търпение да се отърва от този кич. И разбира се - къмпинг - палатки, пясък, няма следа от всички известни хора, които Дидето очакваше да видим там. Накрая ни заваля и дъжд и трябваше да спрем на стоп един перверзник... направо не ми се говори за това. И после готиният Данчо ни спаси... Какво става, бе, хора - тези ревящи деца няма ли да ги слагате да спят вече... ще си сложа слушалките и ще пиша пак.
21:30 ч.
На шестия ден, скъпо дневниче, се запознахме с две девойки, доста по-малки от нас и поне разнообразихме. Ама нашата Диди само се оглежда за Данчо, не знаеше на кой свят е. Разговорихме се с момичетата, че мислели да си правят собствен бизнес и ми разказваха как са се срещнали с адвокати да си запазят търговска марка и как търсели дизайнер за помещението, предложих да им помогна - нали се занимавам малко и с интериорен дизайн... Дидито пита за какво си говорим, ама как да й обясниш - отговорих й, че за маникюр и тя тръгна по плажа да търси този прословут Данчо. Беше си решила нашата, че малките девойки го свалят и хайде да направим това, хайде - онова. Нацелуваха се накрая и мирна. Не знам какво харесва това момче в нея, но още същата вечер я покани да ходят на Фетбой Слим (да, бе да - Дидето на легендарен диджей... ама нали е на Какао, значи е гъзарско). Ето, Дидето пак звъни...
21:40 ч.
Лелелелеле, как са се омазали с този Данчо! Не само не скъсали, но тя му предложила да се оженят, защото й писнало да търси мъжа на живота си и да не го намира. Крещеше, че няма да остане стара мома - горката, какво ли й е в главата...
Та, да ти доразкажа - вчера пълна почивка, отиде си Дидето на плаж, нещо се забавлява - каза ми, че е спасила дете от удавяне и е хванала трафикант на цигари, утре ще я пишат по вестниците - станала известна... ама - на Дидито работите, сигурно е заспала и нещо е сънувала... Уф, някой тропа на вратата. Няма я Дидето, бе, няма я, не тропайте...
21:45 ч.
Някой пак тропа, тоя път много настойчиво. Сигурно е оня отвратителен спасител Никито! Ей сега ще му направя скандал... Какв....?!??!?!??!??!!!!
23:00 ч.
БОЖЕ ГОСПОДИ, КАК СЕ УПЛАШИХ!!!! БОЖЕ ГОСПОДИ! БОЖЕ ГОСПОДИ! Отварям вратата и нахълтват полицаи с черни маски! Крещят: „Къде е Кифлата?! Къде е Кифлата?! Всички престъпници, горе ръцете и легни на пода! Почвай всичко да си казваш, че много ще боли!!!". Обикалят цялата стая, гледат под леглата, в банята, а аз лежа на пода с ръце зад тила и умирам от ужас. Изправиха ме, размахват някакви автомати пред мен и ме питат нещо, а аз нищичко не чувам и само им повтарям: „Каква кифла?!? Нямаме кифли, нямаме баници, само аз и Дидето сме тук!!!". Усетиха се накрая, че никаква кифла няма и че съм сама... Направо цялата треперех... Обясниха ми, че търсели някакъв мафиот Митьо-Кифлата, това било спец-операция. Получили информация от някакъв популярен сайт в интернет, Webcafe.bg - там пишело, че Кифлата се криел на морето - бил се маскирал на тъпа блондинка и се слял с туристите, а някаква Ина Герджикова пък пишела дневник от името на Кифлата, за да го прикрива... Питаха ме дали я познавам тази Ина и къде да я намерят... А аз като не я познавам... Пълни глупости някакви!!! Ох, още треперя... а после техните колеги им звъннаха да им кажат, че са хванали мафиота в София и ми се извиниха - станало било грешка... Ох, събирам си багажа и веднага си тръгвам! Писна ми от това море и от тези простотии!!!
23:30 ч.
Звъня на Диди. Сто пъти и звъннах да й кажа, че си тръгвам. Тя вдигна само веднъж и ми каза, че на сутринта ще се жени, а сега отивала да си направи татуировка. Звъннах още няколко пъти, за да й разкажа какво се случи с полицаите и всичко... но не ми вдигна... Тръгвам си, събрах си багажа... Дидето да се оправя - аз се махам от тук! Чао!
КРАЙ (наистина)
